site.btaВечер на Наум Шопов ще има на 18 май

Биографичното издание „Личен разговор. Бележки от един живот“, посветено на актьора Наум Шопов, и филмът „Личен разговор“, ще бъдат представени на 18 май в общинския  културен институт „Красно село“, съобщават организаторите. 

Филмът на Георги Тошев запечатва последните години от живота на актьора. Книгата с подбрани биографични фрагменти с изповеди, спомени и размисли показва наситената, богата душевност и разноликата същност на един от най-успешните артисти в историята на българското кино и театър, коментират издателите от „Кнгомания“.

Наум Шопов е участвал в над 70 театрални постановки, има над 60 роли в българското кино. Отказва поканата на Георги Тошев да запише неговите спомени, но преди десетилетие, на прага на своите 80 години, чрез Кольо Карамфилов, се свързва отново с журналиста, с думите: „По-добре е аз да разкажа живота си, за да не си измислят като ме няма!“.

В продължение на две години, Георги Тошев се среща с актьора Наум Шопов, за да подреди пъзела на един необикновен живот. Автобиографичната книга остава недовършена, защото Наум Шопов се разболява, но настоява ръкописа да бъде публикуван. Така се появява „Личен разговор“. Георги Тошев, Станислав Тодоров и Росен Даскалов успяват да направят документален филм за големия актьор, който носи същото заглавие.

 “Добре се чувствам в театъра. Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, но аз наистина съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са бедни. Живеели в театъра, в гримьорната. Майка ми бе актриса – Мара Шопова. Баща ми, Христо Шопов, беше директор на театъра, чиновник в читалището. Случило се така, че ме поканили да дойда на този свят в театъра. Малко… как да кажа, неочаквано“, казва Наум Шопов.

„Наум Шопов. Личен разговор. Бележки от един живот” разказва от първо лице впечатленията на актьора за своите роли и предизвикателства, за спомените си с редица емблематични личности като Димитър Пунев, Любо Димитров, Емилия Радева, Въло Радев, Володя Янчев, Едуард Захариев, Катя Паскалева, Леон Даниел, Асен Шопов, Благовеста Кабаиванова, Крикор Азарян, Венета Карамихова, Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Иван Кондов, за работата в Бургаския театър. Има и разсъждения по чисто житейски теми като обичта и любовта, приятелството, предателството, за несправедливостта и гнева, който буди тя, за театъра и отдадеността на професията, за личните си демони, за изкуството, музиката (особено джаза), книгите и четенето, за чувството да си „на ръба”, за надеждата и спасението, за последната мечта.

Книгата проследява успешния път на Наум Шопов в театралното и кино изкуството, който започва с раждането и отглеждането му – буквално – в старозагорския театър, в семейството на артистите Мара и Христо Шопови, със забраната да получи висше актьорско образование, с първите изяви на сцена още в ученическите години, със спектаклите първо в театрите в Стара Загора и Пловдив, по-късно – в „Българска армия” и Народния театър „Иван Вазов”, за изгонването от София след поставянето на „Да се провреш под дъгата” от Георги Марков и пребиваването в Бургас, за удостояването с Младежката театрална награда в Пловдив и три пъти с „Аскеер”. Филмите „Вилна зона” и „Топло” отключват комедийния талант на актьора, а той признава, че са отприщили и чувството му за хумор: „Успяха да извадят от мен онова странно чувство на смях, на живот, на забавление, което понякога никой не може да усети”. 

/ДД