site.btaПредприемачът Иван Аржентински: Изкуственият интелект говори смислено, но може и да халюцинира

Изкуственият интелект набира все по-голяма популярност и навлиза във всички сфери на живота на хората. Той говори смислено и красиво, но това крие и рискове. Какви са новите тенденции в употребата му, как може да бъде полезен, какви са рисковете, които крие той, и може ли да отнеме професиите ни, по тези теми пред БТА говори експертът Иван Аржентински. Той е изпълнителен директор и създател на платформата erp.bg., която вгражда изкуствен интелект в софтуерните си решения за управление на бизнес процеси. 

„Изкуственият интелект няма да замести хората, а ще подпомогне процеса на работа. Ще стане като с автоматизацията - тя от една страна замества хората в определени дейности, а от друга – хората станаха още по-важни за фирмите си. Нещо подобно имаме и в случая с изкуствения интелект. Той може да подпомогне хората в по-творческата работа. Там, където традиционната автоматизация работи“, казва той. 

Според него изкуственият интелект не може да замени напълно никоя професия, а по-скоро може да направи така, че хората да са по-производителни. „Да постигнат повече. Повечето професии ще се запазят, но по-скоро ще се променят. Точно, както се промениха досега във времето, те просто ще се видоизменят“, прогнозира той. 

Изкуственият интелект не е надежден, предупреждава Аржентински. „Изкуственият интелект няма вътрешна осмисленост и осъзнатост. Той не може да взема решения, тъй като той в някаква степен има ненадежност в него. Точно поради факта, че не може да осмисли тези решения, трябва човек да прецени в крайна сметка. Така че изкуственият интелект е асистент, помощник, но не може да се остави самостоятелно да взема решенията. В този смисъл изкуственият интелект е още един инструмент, който хората трябва да овладеят“, казва Иван Аржентински.

Според него хората трябва да свикнат да използват изкуствения интелект в своята работа. „Просто те трябва да овладеят и това. Но то няма да ги направи излишни. Хората ще са си необходими. Лека-полека всички фирми трябва да се замислят за въвеждането на изкуствен интелект, но това не е толкова спешно на секундата да стане. Ще има разместване между фирмите, но в крайна сметка това, което вероятно, поне по мое виждане ще стане е, че пак ще се получи равноденствие и де факто всички фирми пак ще използват под някаква форма изкуствен интелект. И конкуренцията ще си остане, битката за хора ще си остане. Да, ще се променят нещата, но както ще се променят, така и ще останат същите. Не споделям тези апокалиптични прогнози за тотално заменяне на изкуствения интелект“, казва експертът.

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ СТАВА ВСЕ ПО-ВАЖЕН

Въвеждането на изкуствения интелект в бизнесите би повишило критериите към служителите им. „Там, където има творчество, а това е във все повече сфери, трябва да се научим да използваме и изкуствения интелект в ежедневието си. Но това е нещо, което се научава“, допълва той. 

Естественият интелект става все по-важен, смята Аржентински „Може би това е изводът, който бих казал от това нещо. Това ще е просто още едно ново изискване към всички нас да се научим на това нещо. И да свикнем с него. То не е нещо толкова страшно, толкова невъзможно да се обхване“, допълва той. 

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ МОЖЕ ДА УВЕЛИЧИ ПЕЧАЛБАТА В ПЪТИ

Според експерта разликата в печалбата на бизнесите, използващи изкуствен интелект, в сравнение с тези, които не го правят, може да бъде значителна, даже в пъти. „Но това обаче става постепенно. Тоест в различни аспекти на бизнеса, в различни стъпки на бизнеса, в различни процеси, лека-полека ще се въвежда изкуствен интелект, който може да ускори работата и да я облекчи. И в този смисъл разликата може да бъде между определено количество проценти, но може да бъде и пъти. Тук не говоря точно за печалба, а за способност за извършване на работа. Посредством изкуствения интелект фирмите могат да си повишат количеството работа, която могат да извършат. Но в крайна сметка, фирмата, извършвайки повече дейност със същия брой хора, има по-добър потенциал за печалби. Но това ще се превърти през това, че всички фирми лека-полека ще започнат да използват под една или друга форма и те пак ще се балансират нещата“, разказва Аржентински.

И допълва: „Само когато изкуственият и естественият интелект вървят заедно, само тогава може да има полза. Когато се ползват двете неща в синхрон и в симбиоза. Говоря предимно за бизнеса“. 

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ СЕ НАУЧИ ДА ГОВОРИ КРАСИВО, НО ХАЛЮЦИНИРА

Изкуственият интелект много добре да се научава от всичко, което досега се е случвало. От цялото съдържание, което хората са научили, казва експертът.

„Изкуственият интелект се научи да говори красиво, да говори добре, да говори обстоятелствено, да вниква в смисъла на това, за което се говори. За първи път имаме изкуствен интелект, с който можеш да си водиш диалог, който разбира и помни контекста на този разговор. ChatGPT отвори нова ера“, казва още експертът. 

Това, че говори красиво обаче, крие и рискове. „Както се е научил да говори красиво и да украсява изреченията, по същия начин той халюцинира. А халюцинирането е случай, в който изкуственият интелект говори нещо, което е напълно невярно, даже не е ясно защо въобще говори това нещо, но той го украсява по такъв начин, че да звучи достоверно. И това е точно големият риск“, допълва той.

Това създава предпоставки за заблуждаване, предупреждава Аржентински. „В моя опит по много теми съм си говорил с изкуствен интелект и той до голяма степен наистина може да ти отвори очите и да ти помогне да научиш някакви тема и в следващия момент може да те вкара в пълно заблуждение по някой от въпросите. И то в такова заблуждение, че все едно си доизмисля някакви неща и казва: „Ами, да, то затова се случи еди-какво си и по този начин“ - и си навързва едни такива работи, точно като някакъв лъжец. И си ги навръзва да звучат добре и те звучат достоверно. И човек, ако не провери по друг начин, определено може да се заблуди. Затова тук са и рисковете“, казва експертът.

Има си и своите лимити. Не всичко знае, уточнява той. „Изкуственият интелект е научен на едно нещо, но новите неща, които се случват в момента, не са му известни. Всеки път предлага различно нещо. Не можем на 100% да се доверяваме на това, което е в момента изкуствения интелект. Доверяваме се до степен да ни помогне, да видим, да направим справка, но не и напълно да се доверим“, предупреждава Иван Аржентински. 

Има и случаи, в които изкуственият интелект не е необходим. „Ако заговорим за някакъв онлайн магазини, искаме да изпратим писмо за неплатени задължения, за това писмо не ни е необходим изкуствен интелект. То е написано веднъж, сменяме датите и пращаме на следващия“, твърди експертът.

„Обаче, ако искаме да изпратим писмо на специален клиент, а ние търсим малка сума от него, не искаме да си развалим отношенията и това писмо искаме да го персонализираме. Ето тук вече има творчески елемент. И тук изкуственият интелект дава предложение на базата на това, което ние сме му дали като задание“, обяснява той.

ChatGPT владее добре българския език. „Разбира какво се говори на български, той си общува на български, но се случват и малки грешчици. Доста е обстоятелствен“, казва Иван Аржентински. А за тази обстоятелственост си има причина.

„От OpenAI споделиха, че когато са правили тестове за изкуствен интелект и хората са казвали какво им харесва повече, се оказва, че хората харесват дълги и обстоятелствени писма. Затова изкуственият интелект се изразява доста експресивно“, казва специалистът по изкуствен интелект. 

МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРЕЦЕНКА И КЛАСИФИКАЦИЯ

Изкуственият интелект е добър в преценките, дори в сложни казуси. Иван Аржентински дава пример:

„Представете си, че ние сме фирма за гаранционен сервиз на телефони. И имаме уебсайт, където човекът си описва проблема с телефона и този уебсайт би могъл така да прецени дали тези симптоми, които ние посочваме, дали са за гаранционен ремонт или негаранционен ремонт. И тук започва да си личи, че изкуственият интелект не просто съставя експресивни писма, ами той може да прави преценки, класификация. Тоест някак си изкуственият интелект хваща знанията на хората и може да прецени доста добре нещата“, казва Аржентински.

Изкуственият интелект може да оцени дали това е правилна употреба или неправилна употреба, използвайки знанията си за света и това, на което е научен. „Той много добре класифицира, дава съвети, помага и в повечето случаи е доста правилно и ефективно това нещо“, обяснява експертът. 

Но предупреждава, че не трябва да се доверяваме напълно на това. „Ако имаме такъв уебсайт, не трябва автоматично, ако изкуственият интелект каже: „Не, не е гаранционно“, да го приемем. - Човек може да каже: „Аз не съм съгласен, макар изкуственият интелект да казва, че проблемът не е гаранционен, аз все пак искам да говоря с човек!“, предупреждава той.

Внедряването на изкуствен интелект в сайтове би било много удобно, твърди Аржентински. „Представете си, влизате в уебсайта, описвате си проблемите на телефона и той така обстоятелствено ви обяснява дали това е приемливо или не е приемливо като дефект за телефона. Ето един начин, по който може изкуственият интелект да ни помогне в съвременни сайтове. Той знае що е то гаранционен сервиз, телефон, как се ползва. Кое е правилно и неправилно и можеш да си го разпиташ“, допълва той. 

МОЖЕ ДА ЧЕТЕ ДОКУМЕНТИ И ДА ПРАВИ ПРЕЦЕНКА НА РИСКОВЕ

Изкуственият интелект се справя добре със задачата от огромен списък общи условия в договори да му изважда най-същественото. „Вкарваш общите условия на телефонния оператор, които са петдесет страници и почваш да го разпитваш: „Ако направя това, в грешка ли съм?“ - Тоест може да прави анализ на такива дълги документи и преценка на лични сценарии. Това е доста полезно за хората. Защото той може добре да извлича информацията от тези огромни документи и отговори на конкретните въпроси“, казва Иван Аржентински. 

РИСК ОТ КОНТРОЛ НАД ХОРАТА

Съществува и риск от злоупотреби през изкуствения интелект, предупреждава той. „Говори се за дезинформация, но тя може да се извърши и без изкуствен интелект. По-скоро за мен рисковете са свързани с класификацията. Всъщност класификация има отдавна, просто сега се подобрява. Но реално всичко, което кажете, всичко, което напишете някъде, вече от доста време насам може да се класифицира. И тук са системите за контрол над хората, това е рискът по-скоро. Не толкова за дезинформация, която ще бъде създадена чрез изкуствен интелект, защото нея и в момента я има. А по-скоро чрез това, че може да бъдат следени хората и да бъде класифицирано тяхното действие“, казва той. 

НОВАТА ВЕРСИЯ СЪЗДАВА СТРАТЕГИИ ПО КРАЙНА ЦЕЛ

От няколко седмици е налична и нова версия на ChatGPT - Autogpt. Тя е базирана на ChatGPT и може да му се задава някаква крайна цел. Аржентински дава примери:

„Питаме го: „Как ще изчистим планетата от въглеродния двуокис, или как да направим системното строителство. Някакви големи цели му даваш и той започва да пуска ChatGPT. Чатът отговаря, а Autogpt извлича варианти от отговора и почва да задава подвъпроси, подвъпроси на подвъпросите и така главната цел е раздробена на подзадачи. Той е много упорит и така може да измисли доста интересни решения“, разказва експертът.

По време на демонстрация на новата версия дали на Autogpt още по-сложна задача. „Казаха: „Хайде сега ще приземим хора на Марс. Измисляй“. - И той започна: „Ще ни трябват такива ракети, ще правим такива неща, пък, за да живеят ще им трябва това“. - И започна да го разглобява на подзадачи и в някакъв момент стигна до доста смислени работи. Той просто седи и мисли. И започна да пише стъпки. Първата стъпка и нея я разбива на десет стъпки. Всяка една от тези стъпки ги разбива на подстъпки. И след това започва да ги обмисля. И стигна до доста интересни изводи и предложения“, разказва Иван Аржентински. 

Иван Аржентински е основател и управляващ съдружник на „И Ар Пи България“ ООД (etp.bg) – един от първите български разработчици на erp системи. Като технологичен предприемач и опитен софтуерен специалист той има ключова роля в създаването на редица бизнес софтуерни продукти. Завършил е паралелката по информатика в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” и има бакалавърска степен по информатика от Факултета по математика и информатика към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Притежава сертификат за успешно завършен „Уъркшоп по управление на инвентара” от APICS (American Production and Inventory Control Society), международна организация за обучение и сертифициране в областта на управлението на ресурси.