site.btaНа 10 февруари се навършват:

- 185 години от смъртта на Александър С. Пушкин, руски писател и поет /1799-1837/.
Родоначалник на новата руска литература. Автор е на романа в стихове "Евгений Онегин" (1832), на романите "Капитанската дъщеря" (1836), "Дама пика" (1834), на поемите Руслан и Людмила (1820) "Кавказки пленник" (1821), "Бахчисарайски фонтан" (1823), "Цигани" (1824), "Полтава" (1829) и др.
- 155 години от рождението на Костадин Байкушев, български лесовъд /1867-1932/.
Пионер в организирането на горското дело в България, дългогодишен ръководител на българското горско дело и участник в изготвянето на законодателството в тази област. Основател на Службата по укрепване и залесяване. През 1897 г. пръв открива и описва вековната черна мура в местността Бъндерица в Пирин на 1930 м надморска височина, наречена в негова чест Байкушева мура. С помощта на тръбна сонда "Преслер" той изчислява, че иглолистното дърво е на 1200 години - с диаметър 2,60 метра и височина от 22 метра. След проверка на специалисти от Министерството на земеделието и държавните имоти на 23 юли 1940 г. е издадено Постановление 14 282 за обявяването на Байкушевата мура за "природен паметник и строго охранителен периметър на площ до 100 дка около същото дърво". Автор е на книгите "Лесовъдство" (1892), "Нашите гори" (1894), "Татарпазарджишкия  окръг в горско отношение" (1895) и др.
- 125 години от рождението на Джон Ендърс, американски микробиолог /1897-1985/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1954 г. заедно с американските вирусолози Фредерик Робинс и Томас Уелър за откриването на способността на полиомиелитния вирус да се развива в култури от различни тъкани.
- 120 години от рождението на Уолтър Братейн, американски физик /1902-1987/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1956 г. заедно с Уолтър Братейн и Уилям Шокли за техните изследвания върху полупроводниците и откриването на транзисторния ефект.
- 110 години от смъртта на Джоузеф Листър, британски хирург /1827-1912/.
За първи път използва антисептични средства при операция в Кралската болница в Глазгоу, Великобритания (17 юни 1867).
- 100 години от рождението на Арпад Гьонц, унгарски писател и политик /1922-2015/.
Автор e на философската драма "Обущарят" (1974), монодрамата "Унгарската Медея" (1979), на повестта "Срещи" (1980), на пиесите "Песимистическа комедия" (1990), "Извод" (1990) и др. Президент на Унгария (3 август 1990-4 август 2000).
- 95 години от рождението /1927/ на Леонтин Прайс (Мери Вайълет Леонтин Прайс), американска оперна певица - сопран.
- 90 години от смъртта на Едгар Уолъс (ист. име Ричард Хорейшо Едгар Уолъс), британски писател /1875-1932/.
Един от създателите на жанра трилър. Автор е на 175 романа, 24 пиеси, голям брой статии, както и на сценария на филма "Кинг Конг" (1932). Автор е на романите "Кейт и десетимата" (1919), "Ангелът на злото" (1922), "Лице в мрака" (1924), "Синята ръка" (1925), "Човекът с черната маска" (1926), "Вратата със седемте ключалки" (1926) и др.
- 80 години от рождението на проф. Илия Добрев (Илия Добрев Колев), български актьор и режисьор /1942-2016/.
Играл е в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1967-1969), в Театър "Българска армия" (1969-1979), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1993) и отново в Театър "Българска армия" (1993-2016). Директор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (26 юли 1996-15 август 1997). Бил е преподавател 33 години в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Преподавал е и в Театрален колеж "Любен Гройс" и в Нов български университет. Изиграл над 40 роли в киното и телевизията и над 30 в театъра. Режисьор е на над 50 постановки в театри в София и страната. Носител на наградата на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля за ролята на Кратун в "Напразни усилия на любовта" (1975), на първа награда за мъжка роля от Прегледа за българска драма и театър за ролята на Тодор в "От земята до небето" (1976),  на наградата на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля за ролята на проф. Преображенски в "Кучешко сърце" (1988) и др. Почетен гражданин на Димитровград (25 юли 2013).
- 75 години от рождението на Димитър Еленов, български актьор, режисьор и театрален педагог /1947-2020/.
Играл е в театрите в Пазарджик, Бургас, Варна, в театър "София", театър "Сълза и смях", Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", театър "Българска армия", Народен театър "Иван Вазов". Главен художествен ръководител на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1994-1996). Създател и главен художествен ръководител на Първия общински театър извън столицата "Несебър", който от 2020 г. носи неговото име - Общински театър "Димитър Еленов" - Несебър. Режисьор в Албанския национален театър в Скопие, Република Македония (2003-2008). Сценарист, режисьор и продуцент на документалния филм "Красин", посветен на българския актьор Красин Йорданов. Създател на поредица студии за деца. Педагогическата му кариера започва през 1977 г. със създаването на студия към Бургаския театър. По покана на Александър Морфов, през 2002-20004 г. създава студия, която реализира мегаспектакъла по пиесата "Кукувицата" на Елин Рахнев, с участието на 40 деца и професионалните актьори - Ванча Дойчева, Ваня Щерева, Христо Гърбов и Николай Урумов. През 2011 г. по инициатива на Ню Бояна филм и под егидата на Столична община създава студия ДЕФИСТО, чиито спектакли са включени в репертоара на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и театър "Сфумато". Известни артисти, които са били негови ученици в студиите, са: Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова, Розита Михайлова, Рени Врангова, Димитър Рачков, Красин Йорданов, Виолета Марковска, Йоанна Темелкова, Златко Гулеков, драматурга Емил Илиев и др. Като режисьор поставя над 50 заглавия, сред които "Шест лица търсят автор" от Луиджи Пирандело, "Приятели" от Абе Кобо, "Лебедова песен" от Антон Чехов, "Трамвай желание" от Тенеси Уилямс, "Догодина по същото време" от Бърнард Слейд, "Фрагменти", "Тигър" и "Любоф" от Мери Шийзгъл, "Фенове" от Елин Рахнев, "Последната лента на Крап" на Бекет и др.
- 60 години от смъртта на Владислав Броневски, полски поет /1897-1962/.
Автор е на сборниците със стихове "Вятърни мелници" (1925), "Дим над града" (1926), поемите "Парижката комуна" (1929), "Грижа и песен" (1932), "Последен вик" (1939), "Дървото на отчаянието" (1945), "Надежда" (1951), "Анка" (1956), "Нови стихове" (1962), "Мазовия" (1951), "Висла" (1953) и др.
- 60 години от смъртта на Макс Швабински, чешки художник /1873-1962/.
- 35 години от смъртта на Добрин Петков, български диригент и музикален педагог /1923-1987/.
Оркестрант и стажант диригент в Софийската филхармония (1945-1950). Диригент в Русенската филхармония и опера (1950-1955). Главен диригент на Пловдивската филхармония (1 септември 1956-16 юни 1962, 1974-1987). Диригент на Софийската опера и балет (1962-1963). Диригент в Софийската филхармония (1963-1969). Преподавател по дирижиране в Българската държавна консерватория (1969-1974). От 1995 г. Национално училище за музикално и танцово изкуство в Пловдив носи неговото име. Лауреат на Димитровска награда (1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1983).
- 20 години от смъртта на проф. Михаил Герасимов, български химик /1908-2002/.
От 1946 г. е преподавател в Държавната политехника в София. Ректор на Висшия химико-технологичен институт в София (1969-1970). Учредител е на Научно-техническите съюзи (НТС) в България, дългогодишен член на Централния съвет на НТС и почетен член на НТС.  Бил е член на научни съвети и дружества в България, САЩ и ФРГ. Световно признат за изследванията му в областта на термичния крекинг и очистването на бензина. Има над 500 научни труда по химията и технологията на нефта. Автор е на 11 изобретения и над 30 рационализации. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1969).