site.btaНЕ ПРЕВРЪЩАЙТЕ УНИВЕРСИТЕТИТЕ В СУПЕРМАРКЕТИ

Стоян Денчев, Диана Стоянова, УниБИТ

Според общоприетата и общопризната дефиниция университетът (лат. universitas – цяло) е специфична структура за висше образование и научни изследвания, която предоставя образователни и научни степени в различни научни области. Отбелязваме и факта, че думата „университет“ произлиза от латинския термин „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) преподаватели и студенти“.

Социалната мисия на университетите е да създават и да предават човешкото знание, да развиват човешкия капацитет до степен да създава, да трансферира и да прилага в практиката същото това знание. Неслучайно насочихме нашето внимание върху тематиката, свързана (най-общо казано) с неприсъственото обучение. Специален акцент в този (не финансово, но определено комерсиализиран) процес е прилагането на системите за електронно обучение и на различните системи и платформи за управление на курсове, за управление на обучението, за подпомагане на курсове и за управление на съдържанието.

Обективно активирани от въведеното извънредно положение във всички държави на Обединена Европа, университетите в Стария континент масово преминаха към неприсъствено обучение. Честно казано, това е една необходима мярка за частично преодоляване на ситуацията, но в никакъв случай не трябва да се забравя, че е ВРЕМЕННА МЯРКА. Апологетите на така наречените SMART университети „потриват ръце“ и с всички сили и средства се стремят да рекламират своята „SMART“ образователна среда. Вярно е, че системите за електронно обучение и базираните на тях образователни платформи имат своето място в съвременния образователен процес, но те в никакъв случай не могат, а и не трябва да заместват естествения общностен процес на обучение в съвременните университети. Все пак УНИВЕРСИТЕТЪТ Е ОБЩНОСТ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ. И тази общност категорично има своите социални ангажименти.

Масовото навлизане на системите за електронно обучение (в момента обективно подпомогнато от пандемията COVID-19) и тяхното конюнктурно налагане като бъдещ основен компонент на университетското образование са тотално погрешни. Този тип обучение е повече пригоден за обучение на роботи, отколкото на хора. Ако екстраполираме тоталната доминация на неприсъственото обучение, то в скоро време ще трябва да зачеркнем от речниците думата „университет“ и да я заменим с израза „магазин (според големината може и супермаркет) за продажба на дипломи“.

Ежедневните проблеми, като пандемията COVID-19, които от гледна точка на историческата перспектива на обществото имат минимален ефект върху неговото развитие, в действителност отвличат вниманието ни и ние губим от поглед важна част от това, което обогатява и дава смисъл на живота ни, а именно знанието. Като синтез на дискутираната тематика можем да предложим нашите кратки заключителни разсъждения върху темата за стойностите на образованието, научните изследвания и иновациите в Обединена Европа по време на криза. Защото в резултат на процесите на преодоляване на тази тотална криза модерното образование и наука в Европа ще станат по-силни. Тяхната естествена синергия не само ще подкрепи усилията им да не платят генералната сметка на обществото, а подкрепени от гражданите, те успешно ще погасят тази сметка.

УниБИТ