site.btaСтратегия за дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност на България

Съветът по икономически и публични политики е изследователска мрежа към Института по икономика и политики на УНСС. В мрежата участват експерти, които имат своето присъствие в публичното пространство и в дискусиите относно развитието на страната. Съвременната икономика предполага подобен мрежови подход при използването на експертния потенциал и съветът е пример за това.

Стратегията представя визия за развитие в икономиката и публичните финанси, за преодоляване на редица слабости, овладяване на рискове и генериране на решения на проблемите. Стратегията не обхваща всички сектори, а е съсредоточена върху сърцевината на проблемите – влошената бизнес среда и неефективните публични разходи.

Пандемията извежда на преден план необходимостта от аналитичен подход към проблемите. Липсват сценарии за развитие, стрес тестове по сектори, несигурността е голяма. Две са възможните стратегии за поведение – силна намеса на държавата, изместване на предприемачите, тя да произвежда и разпределя. Това най-често води до  нарастване на дългове, неефективност и вдигане на данъци. Настоящата стратегия дефинира другия път – ефективност на разходите, ниски данъци и по-добра бизнес среда, които да осигурят ускоряване на икономиката и растеж.

Част от рисковете пред развитието ни са намаление на инвестициите, недостатъчен темп на обновяване на машинния парк в икономиката, влошена среда. Наблюдават се и фискални рискове – бързо намаление на фискалния резерв (парите на държавата), много висок дефицит в пенсионната система – над 6 млрд. лв., липса на работеща икономика и заети, които да плащат осигуровки и да намалят този дефицит.

Основните принципи, на които се базира стратегията са: безусловна защита на частната собственост, равнопоставеност на българските граждани пред закона, децентрализация, ниски нива на данъчно облагане, ефективност и мотивация на публичния сектор и държавната администрация, електронизиране и постигане на прозрачност на публични услуги и дейности, гъвкавост на пазара на труда.

Първата област, в която се предвиждат мерки за адресиране на проблемите, е ефективността на публичната сфера. Основните проблеми са ниската ефективност и гъвкавост на публичните разходи, липсата на прозрачност при планирането и изразходването на бюджетни средства, липсата на добре формулирана национална капиталова програма, тромава и раздута администрация, увеличаващите се дисбаланси в пенсионната система и нарастващите рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Предложените решения са в посока реална дигитализация, електронно управление, намаление на субективния елемент и намесата в процесите. Те включват функционален анализ на администрацията и отпадане на ненужни публични услуги и дейности, което ще позволи редуциране на броя на заетите в администрацията. Субективният елемент при вземането на решения ще се намали чрез електронни търгове и строго дефинирани критерии за качество при провеждане на обществени поръчки. Прилагането на принципите на споделената икономика в държавната администрация ще се осъществи чрез създаване на Единна агенция по разходите, която да централизира редица общи административни дейности и разходи. Създаването на Агенция за управление на държавната собственост ще спомогне за по-рационалното стопанисване на собствеността, като министерства и институции ще се фокусират върху реалното правене на политики. Друга мярка е въвеждането на капиталово бюджетиране при планирането, възлагането, реализирането и осигуряването на дългосрочна устойчивост на по-значителните капиталови разходи. Необходимо е да се идентифицира стойността на пътищата, амортизирането им, разходите за поддържане, за да се постигне устойчив модел на финансиране. Предвижда се ускоряване на изграждането на модерна железопътна инфраструктура, включително интермодални терминали, която позволява дигитализация на управлението на процесите в нея. Това ще повиши ефективността и ще изведе развитието на този най-екологичен тип транспорт на ново ниво.

Очакваните резултати са: по-ефективно и прозрачно използване на бюджетните средства, недопускане на големи дефицити, намаляване на преразпределението през бюджета, премахване на необходимостта от повишаване на данъците.

Втората област на интервенции е постигането на ниска данъчна тежест и гъвкав пазар на труда. Малките и средни предприятия са много важни за развитието на българската икономика. Именно поради тази причина цялата законодателна и изпълнителна власт трябва приоритетно да подпомага регулаторно и административно тяхната оперативна дейност. Предвидените мерки включват нулев данък върху реинвестираната печалба, отпадане на данък дивидент в размер на 5%, намаление на данъка върху едноличните търговци от 15% на 10%, отпадане на да данъка върху лихвите по депозитите, както и на т.нар. „данък уикенд“. „Плоският данък“ ще бъде запазен. Вдигането на прага на задължителна регистрация по ДДС ще стимулира стартирането на нов малък бизнес. Ускорената данъчна амортизация за машини, оборудване  и технологии е стимул за инвестициите, които са недостатъчни. Тези мерки са особено важни в ситуация на несигурност и намалени обороти в икономиката, като оставят известен финансов ресурс в предприятията, които успяват да продължат да работят. Пазарът на труда ще се подкрепи чрез: постигане на по-голяма гъвкавост и по-прости правила за наемане и освобождаване на работници в Кодекса на труда, съобразяване на нормативната уредба с необходимостта от работа от дистанция, както и развитие на концепцията за споделено работно място, стимулиране на срочните договори и почасовото заплащане, въвеждане на диференцирана минимална работна заплата по професии и региони.

Очакваните резултати са по-ниски и по-справедливи данъчни и осигурителни разходи за бизнеса, които освобождават средства за инвестиции, подкрепят трансформацията на икономиката в посока дигитализация, както и повишават производителността и  конкурентоспособността.

Третата област от мерки засяга подобряване условията и инфраструктурата за правене на бизнес. Прозрачната и конкурентна среда е важно условие за ускоряване на инвестиционния процес. Като сравним двата седемгодишни периода преди кризисните епизоди от 2009 и 2020 г., наблюдаваме много сериозно намаление на реалния растеж на инвестициите (капиталообразуването). През периода 2002-2008 г. средногодишният растеж на инвестициите е 15.5%, докато през периода 2013-2019 г. е 1.8%, което води до декапитализиране на икономиката. Мерките включват: приемане на строго дефинирана и прозрачна стратегия за развитие на българския капиталов пазар, с ясно измерими индикатори и финансови параметри; подобряване на финансовото състояние и ефективността на държавните фирми; формиране на икономически съвет за бърза промяна на регулации, които безсмислено пречат на бизнеса чрез онлайн „Портал за предложение и проблеми, възникнали от регулацията на бизнеса“; създаване и укрепване на наличните “Свободни икономически, индустриални и технологични зони”; съкращаване на бюрократични пречки пред стартиране и извършване на бизнес; въвеждане на принципа на „мълчаливо съгласие“ като инструмент за намаляване на субективизма и времето за стартиране на бизнес.

Очакваните резултати са рестартиране на инвестиционния процес, привличане на стратегически инвеститори, наличие на стимули за възстановяване на предприемаческата активност, ускоряване на икономическия растеж.

Четвъртата област се отнася до финансовата децентрализация. Тя цели да остава повече доход там където е генериран, като внася елемент на градивна конкуренция за добри практики между общините. Повишаването на директните приходи за общините в България е дългосрочна цел, като най-добрият подход в това отношение е не увеличението на местните данъци и такси, а постигане на частична данъчна децентрализация, насочване на част от подоходните данъци към бюджетите на общините (2-3 процентни пункта от данъка върху доходите на физическите лица да остава в общината, където са генерирани доходите на заетото лице) и ефективно използване на местните предимства по отношение на налични ресурси за генериране на приходи, чрез създаване на инвестиционни възможности за повишаване на добавената стойност.

Очакваните резултати са запазване на капацитета за заетост и икономическа активност в регионите, по-балансирано развитие и възможности за включване в растежа. По-широката база за растеж намалява и социалното разслоение.

Петата област разглежда икономическите мерки със социално влияние. Предвижда се разработване на работещ и съобразен с практиката, нуждите на гражданите  и реалностите във финансовия сектор Закон за частния фалит, както и прилагане на целенасочени инвестиционни програми за по-изостаналите в икономическо развитие региони. Друга мярка е използване на съвременните методи за анализ на големи бази от данни за оценка на наличността от работна ръка, мотивацията за оставане на българския пазар на труда, както и възможността за допълнителни стимули в това отношение, на базата на идентифицирани профили на работодатели и наети по сектори и региони. Прилагането на тези мерки подпомагат работещата и ефективна икономика, която създава перспективи за оставане в страната и намалява изтичането на работна ръка.

Предложените мерки поставят началото на обоснована и фокусирана дискусия относно средносрочното развитие на българската икономика. Те задават рамката за интервенции от гледна точка на предлагането – адресиране на проблеми по отношение на основните фактори на производство: работна ръка, инвестиции и производителност.

УНСС