site.btaМлади учени изследват образователните програми на културните институции в България

Гл. ас. д-р Соня Спасова

Екип млади учени от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) разработва проект на тема: „Изследване на съвременни образователни програми на културни институции в България“ с ръководител гл. ас. д-р Соня Спасова, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката (Договор № КП 06-М35/3 от 18.12.2019 г.). Екипът провежда регулярни срещи и взима участия на международни и национални научни форуми, на които представя резултати от изследването.

Цел на проекта е да се проучат разнообразните образователни дейности за периода 2019-2020 г., които се реализират в някои от организациите, които са част от институционалната система на националното културното наследство. В последните десетилетия значението на културното наследство за развитието на обществото и за формиране на гражданска позиция е формулирано в редица международни правни актове и документи. Страните, ратифицирали международните конвенции, се задължават да включват културно наследство на всички равнища на образованието, не задължително като самостоятелен учебен предмет, а като богат източник на изследване по други предмети. Културното наследство е носител на социално значима информация и е незаменим ресурс за изграждане на личността и за формиране на ценностна система, особено при реализацията на качествен образователен и възпитателен процес.

Основна роля за представяне на културните ценности от миналото пред обществото имат  различни институции: архиви, читалища, библиотеки, галерии, центрове по изкуства и култура и др., а музеите заемат водещо място в това отношение. Музейните образователни програми като специфичен интердисциплинарен музеен продукт предлагат разнообразие от форми и идеи, както и вариативност на теми и методи на работа. В процеса на проучването са изследвани 27 регионални исторически музеи (РИМ) в страната с общо 186 образователни програми и инициативи, реализирани през 2019 г. От тях с най-висок дял (29% от образователните дейности) е водещ Югозападен район, който обхваща областните градове София, Кюстендил, Благоевград и Перник, следван от Югоизточен (19%) и Южен централен (16%) райони. (Фиг.1). Най-активни музеи в това отношение са РИМ - Габрово, РИМ - София, РИМ - Благоевград, РИМ - Стара Загора и РИМ - Пловдив.

Фиг. 1. Териториално разпределение на изследвания общ брой образователни инициативи, провеждани от регионалните исторически музеи през 2019 г.

Тематичният обхват на съответните образователни програми във висока степен е видно от наименованието им, което ориентира потребителите за акцентите и основните насоки относно образователните цели, които изпълнява програмата. Атрактивността на наименованието оказва първосигнално влияние върху посетителите при избора им. В хода на изследването се открояват изключително разнообразни наименования на образователните програми, което е доказателство за големия ресурс, с който музеите в страната разполагат. Ето някои примери: „Къщата през праисторическата епоха и тракийската епоха“; "Зелени приключения в музея"; "Работилница за реставрация"; "Модата на баба и дядо"; „Търсачи на тракийски съкровища“ и др. Интересна е инциативата за празнуване на детски рожден ден в РИМ-София с различна тематика: "Римски игри", "В праисторическата къща", "На пазар с древните римляни" и др.

Формата на провеждане и методите, които се използват по време на обучение в музейна среда  също са изключително разнообразни. При 34 % от тях се прилагат практически дейности под формата на ателиета, работилници, уъркшоп и др., като в 49% от тези случаи заниманията са свързани с приложните изкуства. (Фиг. 2)

Фиг. 2. Разпределение на групите методи, към които имат отношение музейните образователни програми

За качествено провеждане на образователните програми в музйна среда трябва да се отчете липсата на хомогенност в обществената структура. Единен модел за непрекъснатия образователен процес в съвременното общество не може и не би следвало да съществува. При формирането на ефективна стратегия в тази насока би трябвало да се отчете равнището на  потребностите и очакванията, свързани с музейните образователни програми във всяка една структура от обществото. Това са така наречените „целеви групи“ - термин от маркетинга и от рекламата, с който се означава групата от хора, към които е насочена дадена маркетингова стратегия или дейност. Сегментирането на потребителите в хомогенни групи се осъществява чрез проучването на един или група признаци, намиращи се в обща зависимост от обекта на предлаганата дейност или услуга. В 45 % от случаите музейните образователни програми са насочени към ученици, най- вече от начален етап на образование (І-ІV клас).

Динамичните процеси в съвременното информационно общество и бързото разпространение на новите технологии изискват иновативни методически, педагогически и управленски подходи в областта на образованието за провокиране на интерес, достигане на трайно знание и създаване на условия за проявление на вътрешната мотивация сред младите хора. В последните десет години социалните мрежи в Интернет станаха неразделна част от ежедневния живот не само на младите хора, но и на всички възрастови групи в обществото. Лесният контакт с близки, приятели и колеги, бързият обмен на информация, възможностите за споделяне на съдържание, наличието на леснодостъпна платформа за комуникация – всичко това превърна социалните мрежи в незаменим ресурс за общуване в условията на извънредна епидемична обстановка, свързана с COVID-19 от началото на 2020 г. Ето защо някои аспекти от предварително заложената методология на проучването бяха адаптирани към актуалната ситуация, ориентирани към присъствието на музейните институции в социалните мрежи.

Повече информация може да бъде открита на официалния сайт на проекта: https://educulture.unibit.bg/

УниБИТ