site.btaТекстове от времето на Рамзес Велики, в които се споменава и за тракийското племе мизи, проучва проф. Сергей Игнатов - ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс

проф. Сергей Игнатов - наука - интервю

София, 20 април /Димитрина Ветова, БТА/

Проучвам текстове от времето на Рамзес Велики, в които се споменава и за тракийското племе мизи, съобщи в интервю за БТА проф. Сергей Игнатов - ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, Литва. 

Той обясни, че това са така наречените Кадешки надписи на Рамзес Велики. Те покриват 6000 квадратни метра площ и са записани в главните храмове на Египет. Запазени са и преписи върху папирус. Разказват за прочутата битка за Кадеш, разположен на река Оронт. Това е войната за Сирия - между Египет и Хетската /Хититската/ империя. Тази битка се изучава във всички военни училища, тъй като е най-древното подробно описание на сражение между две огромни, не само за времето си армии /в края на май, 1274 година, преди Рождество Христово/.

От гледна точка на нашата родна древна история е интересен фактът, че в надписите се изброяват народите, защитаващи Троя по време на Троянската война /около 1184 година, преди Рождество Христово/. Известно е, че древна Тракия е свързана с Троя. Защитниците на Троя са част от антиегипетската коалиция. Специален интерес представлява споменаването на мизите в този древноегипетски текст, които са едно от най-известните тракийски племена.

Кадешките надписи са изиграли за египтяните същата роля, каквато е ролята на Омировия епос за древните елини, обясни проф. Игнатов.

Етиптологът проф. Сергей Игнатов е част от журито за определяне на победителите за наградите за принос в науката "Питагор", които се връчват от Министерството на образованието и науката. В журито, освен проф. Игнатов, са и още четирима български учени, преподаващи в престижни университети в чужбина. Включени в журито също са генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, представители на платформите, проследяващи наукометричните показатели /SCOPUS и Web of Science/, представител на неправителствена организация, занимаваща се с трансфера на знания и технологии в България.    

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: В Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, Литва, на който сте ректор, има ли български студенти и преподаватели, и какви са техните постижения спрямо колегите им от различни държави?

Отговор: В European Humanities University във Вилнюс няма български студенти и преподаватели. Никога не е имало. Българите във Вилнюс сме много малко.

Въпрос: Разкажете за сегашната Ви преподавателска и научна кариера, какви са последните проекти, по които работите и какво е тяхното приложение?

Отговор: Преподавам египтология от 1985 година. Поставих началото на тази наука в България, с организирането на първите курсове в Софийския университет "Св. Климент Охридски", с първите научни публикации, с първите преводи от древноегипетски на български език. Впоследствие на първите бакалавърски, магистърски и докторски програми в Нов български университет. Едната докторска програма е съвместна със Сорбоната.

Създател съм на Българския институт по египтология, чийто най-важен проект е археологическата мисия на Нов български университет в Египет, Луксор. Научните ми интереси са в областта египетската история, религия и литература. Най-успешен съм в областта на текстологията. В момента работя над основна група текстове от времето на Рамсес Велики.

Въпрос: Какво представлява това Ваше изследване върху текстове от времето на Рамзес Велики. Ще бъде ли то публикувано и за първи път ли се проучват тези текстове за Рамзес Велики?

Отговор: Това са така наречените Кадешки надписи на Рамзес Велики. Те покриват 6000 квадратни метра площ и са записани в главните храмове на Египет. Запазени са и преписи върху папирус. Разказват за прочутата битка за Кадеш, разположен на река Оронт. Това е войната за Сирия - между Египет и Хетската /Хититската/ империя. Тази битка се изучава във всички военни училища, тъй като е най-древното подробно описание на сражение между две огромни, не само за времето си армии /в края на май, 1274 година преди Рождество Христово/.

От гледна точка на нашата родна древна история интересен е фактът, че в надписите се изброяват народите, защитаващи Троя по време на Троянската война /около 1184 година, преди Рождество Христово/. Известно е, че древна Тракия е свързана с Троя. Защитниците на Троя са част от антиегипетската коалиция. Специален интерес представлява споменаването на мизите в този древноегипетски текст, които са едно от най-известните тракийски племена.

Кадешките надписи са изиграли за египтяните същата роля, каквато е ролята на Омировия епос за древните елини. Изминали столетия и, когато Египет бил включен в пределите на Римската империя, египтяните с гордост ги показвали на римляните, разказвайки, че по времето на Рамзес Велики "данъците, които постъпвали в Египет от чуждите страни, били много повече от това, което събира Рим днес".

Кадешките надписи са извор за древноегипетската представа за царя. Представят отношенията му с боговете на Египет. Според египтяните Царят е най-могъщото божество. Това е темата на моето изследване. Когато Рамзес се завръща след победоносната битка, боговете на Египет се събират на границата, за да го посрещнат и "покланяйки се му казват: - Добре дошъл, сине наш Рамзес Мериамун...".

Въпрос: Като член на журито за определяне на победителите в различните категории за наградите за наука "Питагор" на Министерството на образованието и науката, какви са Вашите водещи критерии за избор на кандидатите? Какво трябва да притежава победителят - като качества и научни постижения, за да бъде отличен в съответната категория?

Отговор: Най-важното е научните изследвания и постижения да са част от световния диалог в съответната област и да придвижват познанието с поне една стъпка напред.

Въпрос: Според Вас, световната пандемия от COVID-19 може ли да окаже въздействие при избора на "точните" кандидати за наградите "Питагор", или това ще зависи от научната област, в която те работят?

Отговор: Зависи от съответната научна област, но пандемията оказа вече влияние върху избора на приоритетите, на които се спряхме при първото заседание на журито.

Въпрос: С какво пандемията от COVID-19 промени обучението на студентите и работата на преподавателите във Вашия университет? Как учат сега студентите в Европейския университет за хуманитарни науки - присъствено, онлайн или хибридно?

Отговор: Вече година работим в онлайн режим. Всяка седмица провеждаме съвместни уебинари с университетите от мрежата OSUN /Open Society University Network/. Целта е споделяне на опит и обсъждане на нови стратегии в преподаването. С тези университети имаме общи учебни курсове. Например, курсът по история е на Принстън.

Въпрос: Има ли специалности в университетите по света, по които и след пандемията от коронавируса, би могло да се преподава и учи основно онлайн?

Отговор: Разбира се, че има специалности, които могат да се преподават онлайн, но продължителното оставане в мрежата ще се отрази разрушително на университетския живот. Една от най-важните страни на университетския живот е общественият живот! Активността на малки общества и общности, на цялото!

Въпрос: Какво е Вашето мнение - заради пандемията от COVID-19, възможно ли е да се намалят таксите за обучение през новата академична година в университетите, след като почти цяла година студентите учат дистанционно?

Отговор: Дистанционната форма не е причина за намаляване на таксите, ако няма влошаване на качеството! Проблемът е, че пандемията от COVID-19 увеличи разликите между "имащи" и "нямащи". Задълбочаването на социалната пропаст изисква премислени социални политики по отношение на цената на образованието.

Проф. Сергей Симеонов Игнатов е български историк египтолог. Основател е на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет – на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс /EHU/, от 1 март 2018 г. Понастоящем е Ректор на EHU, професор е по египтология в Нов български университет и е ръководител на Българския институт по египтология. Специалист е по ориенталистика /странознание на Азия и Африка/, води и курса "Идеята за държавност" в департамента "Национална и международна сигурност" на НБУ. Член е на Friends of Europe, член е на Настоятелството на South-East European Research Centre /SEERC/, член е на Настоятелството на Нов български университет.

БТА