site.btaМного добра е идеята фармацевтичните компании да продължат да разработват разнообразни ваксини срещу варианти на COVID-19, заяви проф. Атанас Атанасов - ръководител към молекулярна катедра и на институт в Полша и Австрия

София, 22 април /Димитрина Ветова, БТА/

Международният опит до момента показва, че наличните в момента ваксини са доста ефективни за потискане на повечето варианти на COVID-19. Високи нива на ваксинация със сигурност ще доведат до драстичен спад на процента на инфекции. Също така е вероятно вариантите на COVID-19, срещу които ваксините са по-малко ефективни, да се разпространят с времето. Това е начинът на действие, който наблюдаваме, например при грипния вирус - той се връща всяка година, с някои нови варианти, които са по-устойчиви към предишни ваксини и по-устойчиви към имунна защита, която се формира при хора, които преди това са били заразени със стари варианти на грипния вирус. Поради това е много добра идеята фармацевтичните компании да продължат да разработват разнообразни ваксини срещу варианти на COVID-19 - за да бъдем по-добре подготвени, заяви в интервю за БТА проф. Атанас Атанасов - научен ръководител към Катедрата по молекулярна биология в Institute of Genetics and Animal Biotechnology на Полската академия на науките, и към Института за дигитално здраве на Виенския университет.

Също така е важно да се отбележи, че с напредването на времето научаваме повече за болестта, включително и за по-добри подходи за лечение. Вероятно е с времето да бъдат разработени ефективни перорални лекарства срещу COVID-19, по същия начин, по който сега имаме ефективни орални терапии за HIV вируса, каза проф. Атанасов.  

Проф. Атанас Атанасов е част от журито за определяне на победителите за наградите за принос в науката "Питагор", които се връчват от Министерството на образованието и науката. В журито, освен проф. Атанасов, са и още четирима български учени, преподаващи в престижни университети в чужбина. Включени в журито също са генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, представители на платформите, проследяващи наукометричните показатели /SCOPUS и Web of Science/, представител на неправителствена организация, занимаваща се с трансфера на знания и технологии в България.  

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Проф. Атанасов, Вие сте научен ръководител към Катедрата по молекулярна биология в Institute of Genetics and Animal Biotechnology на Полската академия на науките, и към Института за дигитално здраве на Виенския университет. Има ли български студенти и преподаватели във Вашите институти, и какви са техните постижения спрямо колегите им от различни държави?

Отговор: През годините работех с много български колеги и студенти. Някои бяха успешни, други не можаха да се адаптират добре към живота и работата в чужбина, а други се развиха изключително добре. Българското образователно ниво е сравнително силно и създава конкурентоспособни студенти и научни работници, но много зависи и от личността на човека. Според моите наблюдения повечето българи, с които съм работил, са били сравнително успешни в работата си. В тази връзка имах интересен опит в лабораторията, в която правих докторантурата си в Швейцария. Българските докторанти там вършеха толкова страхотна работа, че ръководителите на лабораторията винаги искаха да вземат все повече и повече нови български докторанти и в определен момент дори бяхме четирима български докторанти работещи в същия кабинет - чуждестранните ни колеги тогава се шегуваха и наричаха стаята ни "Източният блок".

Въпрос: Разкажете за Вашата преподавателска и научна кариера, какви са последните проекти, по които работите и какво е тяхното приложение?

Отговор: Учих биотехнологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след това получих докторска степен по биохимия от университета в Берн в Швейцария и хабилитация по фармацевтична биология от Виенския университет в Австрия. Понастоящем съм научен ръководител към Катедрата по молекулярна биология в Institute of Genetics and Animal Biotechnology на Полската академия на науките и към Института за дигитално здраве на Виенския университет, и съм главен редактор на научното списание Current Research in Biotechnology. Публикувал съм над 200 научни статии в областта на молекулярната медицина, дигиталното здраве, отворените иновации, биотехнологиите, природните продукти, научните комуникации и молекулярната фармакология. Някои важни настоящи изследователски насоки включват приложения на социалните медии за биомедицинска научна комуникация и дешифриране на молекулярни механизми на действие на здравословни природни продукти. Тези насоки на работа имат пряко приложение за подобряване на човешкото здраве.

Въпрос: Като член на журито за определяне на победителите в различните категории за наградите "Питагор", какви са Вашите водещи критерии за избор на кандидатите? Какво трябва да притежава победителят - като качества и научни постижения, за да бъде отличен в съответната категория?

Отговор: Изискванията за наградите за всяка категория, разбира се, са различни. Като ръководен принцип обаче - като цяло, мога да кажа, че от първостепенно значение са научните постижения на кандидатстващия кандидат или кандидатстващия екип. Важни въпроси, на които трябва да отговорят оценителите, са например: Колко значими са постиженията на кандидата за българската наука? Колко значими са научните постижения на международно ниво? Колко значими са научните постижения за обществото? За добри обективни параметри обикновено са броят и качеството на научните публикации и патенти, и ролята на кандидата в тях (например: дали има водеща роля на кандидата в съответните публикации или патенти).

Въпрос: Според Вас, световната пандемия от COVID-19 може ли да окаже въздействие при избора на "точните" кандидати за наградите "Питагор", или това ще зависи от научната област, в която те работят?

Отговор: Това ще зависи от конкретната награда "Питагор". Например за Голямата награда "Питагор" за цялостен научен принос - не се очаква COVID-19 да има ефект върху избора. От друга страна има награда "Питагор" за решаване на обществени предизвикателства ("Обществено здраве и здравословна околна среда" и "Дигитална  трансформация и комуникация") - в тази категория на наградите е реалистично, че научните постижения, свързани с COVID-19, могат да бъдат приоритизирани, тъй като COVID-19 е основно предизвикателство за здравето на хората през последната година.

Въпрос: С какво пандемията от COVID-19 промени приоритетите в дейността на Вашия институт? Работите ли по проекти, свързани с коронавируса?

Отговор: COVID-19 наистина повлия на работата на много учени по света. Ние също така насочихме част от новата ни работа по теми, свързани с COVID-19. По-специално, ние изучаваме наличноста на антитела срещу COVID-19 в домовете за възрастни хора в Австрия, общественото отношение към телемедицината по време на пандемията, и отношението на обществото към безопасността и ефикасността на ваксините срещу COVID-19.

Въпрос: Като специалист по молекулярна биология, какво е Вашето мнение за ваксините срещу COVID-19 - ще се наложи ли заради новите щамове, да се поставят ваксини всяка година?

Отговор: Да се отговори със сигурност на този въпрос не е възможно. Международният опит до момента показва, че наличните в момента ваксини са доста ефективни за потискане на повечето варианти на COVID-19. Високи нива на ваксинация със сигурност ще доведат до драстичен спад на процента на инфекции. Също така е вероятно вариантите на COVID-19, срещу които ваксините са по-малко ефективни, да се разпространят с времето. Това е начинът на действие, който наблюдаваме, например при грипния вирус - той се връща всяка година, с някои нови варианти, които са по-устойчиви към предишни ваксини и по-устойчиви към имунна защита, която се формира при хора, които преди това са били заразени със стари варианти на грипния вирус. Поради това е много добра идеята фармацевтичните компании да продължат да разработват разнообразни ваксини срещу варианти на COVID-19 - за да бъдем по-добре подготвени. Също така е важно да се отбележи, че с напредването на времето научаваме повече за болестта, включително и за по-добри подходи за лечение. Също така е вероятно с времето да бъдат разработени ефективни перорални лекарства срещу COVID-19, по същия начин, по който сега имаме ефективни орални терапии за HIV вируса.

Въпрос: Има ли специалности в университетите по света, по които и след пандемията от коронавируса, би могло да се преподава и учи основно онлайн?  

Отговор: Телеобразованието има някои основни предимства в сравнение с традиционното образование - и много университети имаха онлайн образователни програми още преди пандемията. COVID-19 подейства като един вид катализатор за дигиталната трансформация в образованието и в бъдеще ще има все повече и повече възможности за телеобразование. Цялото образование никога няма да бъде същото, каквото беше преди пандемията.

Въпрос: Какво е Вашето мнение - заради пандемията от COVID-19, възможно ли е да се намалят таксите за обучение през новата академична година в университетите, след като почти цяла година студентите учат дистанционно?  

Отговор: Не е изключено да има намаление на таксите. Но решенията за това ще бъдат сложни и вероятно ще варират между университетите и ще зависят от различни фактори, като например колко по-евтино ще бъде за университета, ако образованието е дистанционно, и дали ще има държавна финансова подкрепа за такова намаляване на таксите.

Визитка:

Проф. Атанас Г. Атанасов е главен изследовател на Института за дигитално здраве и безопасност на пациентите - Лудвиг Болцман (LBI-DHPS) към Медицинския университет във Виена (Австрия), adjunct-професор в IGAB PAS (Полша) и главен редактор на научното списание Current Research in Biotechnology (#CRBIOTECH, Elsevier).

Проф. Атанасов има магистърска степен по биотехнологии (от Софийския университет "Св. Климент Охридски"), докторска степен по биохимия (от Бернския университет, Швейцария) и хабилитация по фармацевтична биология (от Виенския университет, Австрия). Той е публикувал повече от 200 статии в областта на молекулярната медицина, дигиталното здраве, отворените иновации, биотехнологиите, природните продукти, научните комуникации и молекулярната фармакология. Проф. Атанас Атанасов е водещ популяризатор на науката с дигитални средства (включително с използването на социалните мрежи, например Twitter канал с над 100 000 последователи, #11 в световната класация "Top 25 Biotech Influencers to Watch on Twitter") и на отворените иновации (в ролята на изпълнителен директор на две платформи за отворени иновации, фокусирани върху дигитално здраве и безопасност на пациентите (#DHPSP) и върху научното изследване на природните продукти (#INPST)).

БТА