site.btaПроф. Пламен Атанасов: българите в Калифорния са с отлични научни постижения

София, 29 април /Димитрина Ветова, БТА/

Българските студенти и преподаватели в Университета в Калифорния, Ървайн, / UCI/ не са много, но са с отлични постижения в ученето и изследователската работа, каза в интервю за БТА проф. Пламен Атанасов. Той преподава в UCI и разработва катализатори за декарбонизация в широк спектър от технологии: в енергетиката, в транспорта и химическата промишленост.       

Проф. Атанасов е част от журито за определяне на победителите за наградите за принос в науката "Питагор", които се връчват от Министерството на образованието и науката /МОН/. В журито, освен проф. Атанасов, са и други български учени, преподаващи в престижни университети в чужбина. Включени в журито също са генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, представители на платформите, проследяващи наукометричните показатели /SCOPUS и Web of Science/, представител на неправителствена организация, занимаваща се с трансфера на знания и технологии в България.

Проф. Пламен Атанасов обясни, че неговите критерии за определянето на победителите в различните категории за наградите "Питагор" са свързани с оригиналност на разработката, с широтата на приложението и с дълбочина на приноса.  В науката няма "локални" или "национални" постижения. Критериите за всички са еднакви, отбеляза проф. Атанасов.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: В Университета в Калифорния, Ървайн /UCI/, САЩ, в който работите, има ли български студенти и преподаватели, и какви са техните постижения спрямо колегите им от различни държави?

Отговор: UCI е относително млад университет. University of California, Irvine, е основан през 1965 г. в едно от най-богатите места в САЩ - Orange County /OC/, което е дом за много българи, вградили се в американската средна класа. Има български студенти и в бакалавърката степен на обучение, и в магистърската, и в докторската. В Ориндж Каунти българските семейства имат определен културен живот /с църква, събори и любителски фолклорни ансамбли/, но в UCI българските студенти са единици. Това се отнася и за другите европейци. Те не се отделят от "основното течение" и като правило са добри и даже отлични в ученето и изследователската работа, но не са обособена група, както са студентите от ирански, корейски или китайски произход. Обикновено живеят в квартали с исторически арменски характер. Но няма такива бройки, че да се прави "статистика".

Преподавателите българи са единици и справедливо се възприемат като "европейци", заедно с италианците и немците, които са по-многобройни.

Никога не съм обръщал внимание какви са постиженията им "спрямо колегите им от различни държави". От една страна, в "точните", природните науки, и инженерството, критериите за успех са еднозначни, осезаеми и практически не могат да се отдават на принадлежността на една или друга етническа група. От друга страна, българите са толкова малко, че всеки е уникален и всеки успех е сам за себе си. Така че, просто не могат да се сравняват постиженията на двама български професори с тези на петдесетина иранци и на петстотин китайци. Оттук идва и специфичното "бутиково" качество да си българин. Ти си уникален и сам представляваш цялата нация. Ако можеш.

Въпрос: Разкажете за Вашата преподавателска и научна кариера, какви са последните проекти, по които работите и какво е тяхното приложение?

Отговор: Завърших първия випуск на специализацията "Химична физика и теоретична химия" в Химическия факултет на Софийския университет, заедно с десетина, както се оказа, много талантливи и успешни момчета. И до сега се оглеждаме един за друг и се поддържаме един друг. Половината сме в САЩ, разпилени от Мичиган до Флорида и от Вашингтон до Лос Анджелис.

Започнах работа в БАН, като младши научен сътрудник в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. Сега е Институт по електрохимия и енергийни системи /ИЕЕС/ и носи името на човека, който я е създал и ме назначи там през лятото на 1987 г. - проф. Евгени Будевски. Включих се в екипа на проф. Илия Илиев и на Анастасия Каишева, създатели на поколението цинково-въздушни батерии: същите, с които българските алпинисти се обадиха "вкъщи" от Еверест, същите, които бяха подкарали първия български електромобил с 400 километра пробег на едно зареждане. Научих се да правя катализатори от Сергей Гамбурцев, който беше и най-невероятният белогвардейски българин, пълен с истории и перипетии. Сега никой от тези хора не е между нас.

Специализирах в Москва и Вилнюс биоелектрохимия, изследвах ензимни реакции в електрохимични системи, разработих два вида глюкозни сензори за диабетично болни и бях първият български докторант с такава тематика в БАН.

За САЩ заминах в края на голямата "вълна" - през 1992 г., и животът ме заведе в Ню Мексико. Там в университета University of New Mexico /UNM/, в Албъкърки, бях изследовател в областта на биоинженерството: създадох имплантируеми глюкозни сензори за изкуствен панкреас в колектив, воден от Sandia National Laboratories, иглообразни подкожни сензори за глюкоза и лактат, имуносензори за бактериални и вирусни инфекции, и даже ранни ДНК сензори за няколко вида ракови заболявания.

За около година и половина излязох от UNM и се присъединих към стартъп за нови материали, който разработваше нови методи за производство на високотехнологични композити във формата на прахове. Съвместно с група изключително талантливи колеги, изобретихме нов начин за правене на катализатори за горивни елементи и фирмата се продаде на Cabot Corp., производствен гигант от Бостън, който я доразви и превърна в събитие в Албъкърки. През 2000 г. се завърнах в UNM като преподавател и започнах да изграждам изследователска група в областта на електрокатализата за енергийни системи и биоелектрохимията за биогоривни елементи. И така от 2000 до 2018 г. преминах от изтъкнат професор и заместник-декан на Инженерното училище, основах и развих Център за нови енергийни технологии, подкрепих с лицензии три стартъпа в областта на нови материали и катализатори, разработих и внедрих първите прозведени индустриално неплатинови катализатори за горивни клетки в света. После бях директор на института "Център за микроинженерство" в сътрудничество с Sandia National Laboratories и Los Alamos National Laboratory /и двете са в Ню Мексико/. Участвах в редица проекти с водещи фирми в света, включително един десетгодишен маратон с Daihatsu Motor Co. /сега е част от "Тойота"/ за първия в света автомобил с горивен елемент без платина. Показваме прототипа на три поредни Tokyo Motor Shows - през 2011, 2013 и 2015 г.

През 2018 г. се преместих в UCI, където продължавам да разработвам катализатори за декарбонизация на широк спектър от технологии: в енергетиката, в транспорта и химическата промишленост. Моята амбиция е създаването на първата в САЩ интердисциплинарна програма по електрохимия в UCI.

Въпрос: Като член на журито за определяне на победителите в различните категории за наградите "Питагор", какви са Вашите водещи критерии за избор на кандидатите? Какво трябва да притежава победителят - като качества и научни постижения, за да бъде отличен в съответната категория?

Отговор: Критериите за мен са прости: оригиналност на разработката, широта на приложението и дълбочина на приноса. Различни са пропорциите за "млади и стари", за колективни и индивидуални категории. Осем години съм бил член на панели в European Research Council /ERC/. Ще прилагам в този конкурс неговите стандарти. В науката няма "локални" или "национални" постижения. Критериите за всички са еднакви. За съжаление.

Въпрос: Според Вас, световната пандемия от COVID-19 може ли да окаже въздействие при избора на "точните" кандидати за наградите "Питагор", или това ще зависи от научната област, в която те работят?

Отговор:  Разбира се, че ще окаже. Пандемията постави пред нас нови, невиждани предизвикателства. Приносите към решаване им със сигурност, нарочно и ненадейно, ще предизвикат внимание. Не трябва да забравяме обаче и тази част от науката, която е инвариантна на "повелите на времето". Дано има такива  достижения, които да ни накарат да се откъснем от ужасите на COVID-19 и да мислим за нещата след и отвъд.

Въпрос: С какво пандемията от COVID-19 промени обучението на студентите и работата на преподавателите във Вашия университет? Как учат сега студентите в Калифорнийския университет - присъствено, онлайн или хибридно?

Отговор: Още от март 2020 г. всички лекции и упражнения са дистанционни. От април 2021 г. някои упражнения са присъствени. Абсолютно всички лекции са онлайн. Обявено е, че от октомври системата на Калифорнийските университети ще премине обратно към присъствено обучение.

Засега, кампусът е празен повече от година. Има само дипломанти и докторанти, които правят експерименти в лаборатории с определен допуск, разписани с работни места и с дистанция. Всички са с маски и в сградите, в територията на университета и в прилежащите квартали. От 25 000-30 000 население в студентското градче /кампуса/ останаха на място около 5000-6000. Много е различно.

Въпрос: Има ли специалности в университетите по света, по които и след пандемията от коронавируса, би могло да се преподава и учи основно онлайн?

Отговор: Разбира се. То имаше такива и преди пандемията, но по-същество бяха най-ниско реномираните "продавачки на дипломи". През изминалата година се направи страшно много, за да може преподаването по смислени специалности да е онлайн. Част от това ще остане. Това намалява разходите за образование и понякога е по-ефективно. Ще ми се да вярвам, че все пак студентите ще предпочетат да се виждат с професорите си "на живо" и администраторите ще ни върнат в аудиториите.

Въпрос: Какво е Вашето мнение - заради пандемията от COVID-19, възможно ли е да се намалят таксите за обучение през новата академична година в университетите, след като почти цяла година студентите учат дистанционно?

Отговор: Таксите за студенти и за всички учащи дистанционно в САЩ бяха намалени. Това е различно в различните щати. В системата на Калифорнийските университети много от таксите бяха просто премахнати за времето на COVID-19. Схемата за обезщетяване на университетите от щата и федералното правителство е сложна и няма отношение към ситуацията в България. По принцип - колкото по-богат е един щат, толкова по-безболезнени са намалените приходи от несъбраните такси за обучение. Показателно е, че дори и в "несоциалните държави", като САЩ, в такива случаи се включват социални механизми за подкрепа на образованието и науката.

Визитка:

Проф. Пламен Атанасов е професор в Университета в Калифорния, Ървайн /UCI/, и е съосновател на катедрата "Химично и биомолекулно инженерство". От 1992 до 2018 г. е професор в Университета на Ню Мексико /UNM/, Албакърки, САЩ, асоцииран е с Националната лаборатория "Лос Аламос". През този период основава Центъра за нови енергийни технологии, заместник-декан е по наука на Инженерното училище и е директор на Центъра за микроинженерни материали. Завършил е Химическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специалността "Химична физика и теоретична химия" /1987/. Започва работа в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток в БАН /сега Институт по електрохимя и енергийни системи/. Специализира биоелектрохимия в Института по електрохимия "Фрумкин" в Москва и защитава дисертация по физикохимия в БАН. Почетен професор е на БАН, почетен член /Fellow/ е на Международната електрохимична асоциация /International Society of Electrochemistry/, на Електрохимичното дружество /The Electrochemical Society" и на Националната академия на изобретателите, САЩ. Негови катализатори за горивни елементи са демонстрирани и внедрени от няколко водещи прозводители в света.

БТА