site.bta„Светът на Бетовен, Бетовен и светът“

През отминалата 2020 година международната общественост отбеляза 250 годишнината от рождението на Бетовен. Множество събития – концерти, постановки, изложби, научни форуми – бяха посветени на великия композитор, задал с музиката си етичен императив на човечеството и възвисил го утопично в Деветата симфония до небесното братство на „прегърнатите милиони“.

Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ стана академичният център, който постави научноизследователския акцент в българското честване с провеждането на конференция на тема „Светът на Бетовен, Бетовен и светът“. Неотдавна излезе от печат сборникът с материали от форума, в който авторите – утвърдени музикални учени и млади изследователи, артисти музиканти, представители на литературознанието, изкуствознанието, театрознанието – осветляват различни страни на това могъщо явление, разглеждат творческото му наследство в светлината на днешния ден.  Съставител и редактор на сборника е проф. д-р Анди Палиева.

Философията на науката история ни разкрива, че историческите изследвания се правят заради настоящето, че в погледа към миналото се търсят отговори на днешните въпроси. Представените доклади доказват  това  с темите, тезите и кръга от засегнатите проблеми. За българската наука днес се оказва изключително важен въпросът как Бетовен е преминавал през културната ни история, какъв е бил образът му на всяка стъпка в нейния ход, как мисловната ни традиция го е възприемала и  интерпретирала. Извежда се начинът, по който в разискваните проблеми за композитора се е оглеждала самата наша интелектуална общност с нейните идеали и копнежи.

Присъствието на Бетовен в българския музикален живот е ясно определен тематичен кръг в сборника – проследени са първите постановки у нас на операта „Фиделио“, на балета „Творенията на Прометей“, представена е интерпретацията на Бетовен от големи имена на музикалното ни изкуство. Работата си върху Бетовенови опуси споделят изтъкнати български музиканти с приносен дял в световната изпълнителска практика.

Теоретичната проблематика заема подобаващо място в сборника. Обстоятелството, че в музикалната история тъкмо Бетовен разрушава рязко баланса на интерсубективния език, като дава превес и извежда до абсолютна слухова разпознаваемост своите собствени езикови характеристики, е довело до характеризирането на музиката му чрез понятието за индивидуален музикален стил. В сборника се изследват Бетовеновите „пробиви“ към онова, което означаваме с това понятие. Съществен принос е разглеждането на известни творби на композитора чрез нова методологическа оптика, както и проблематизирането на подходите, чрез които творчеството му се преподава  академично. За първи път е обсъдена Бетовеновата имплицитна философия, чийто израз композиторът синтезира с думите: „Сократ и Иисус бяха моите образци“.

Сборникът поставя остро въпроса: дали нашият свят е все още светът на Бетовен? Дали не искаме и ние като Адриан Леверкюн, героя на Томас Ман, да унищожим Деветата симфония? За да не ни напомня тя безпощадно за нашите катастрофи. Но не се ли e съмнявал и Бетовен, когато в края на живота си, в своя късен квартет опус 135 е попитал: „Трябва ли да бъде?“, и е отговорил решително: „Трябва!“

Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”