site.btaЕкипи на БАН и на университетите са конкурентоспособни и се търсят за партньори от целия свят за създаването на нови роботизирани технологии, каза проф. Костадин Костадинов

София, 5 май /Димитрина Ветова, БТА/

Екипи на Българската академия на науките /БАН/ и на университетите са конкурентоспособни и се търсят за партньори от целия свят за създаването на нови роботизирани технологии, каза в интервю за БТА професорът по роботика и автоматизация Костадин Костадинов.  

Той обясни, че има и български фирми с конкурентни продукти в областта на роботиката, които продават своите продукти в целия свят. Има и млади специалисти, организирани в ПАРА - професионална асоциация по роботика и автоматизация. Разчитаме на STEM /наука, технологии, инженерство и математика/ обучението за привличане на децата към науката и особено голям е интересът им към роботиката. Български специалисти по роботика работят в САЩ, Япония, Швеция и в други водещи иновативни страни. Не е скромно, но трябва да споделя заради моите сътрудници, че с моя екип от 1994 г. досега сме спечелили финансиране не само от Европейската комисия за проекти в областта на роботиката от четири различни изследователски програми, като Четвъртата рамкова програма /РП/, Шестата РП, Седмата РП и последната, която завършва - "Хоризонт 2020", но и от Германия и България, съобщи проф. Костадинов. 

Проф. Костадин Костадинов е председател на журито за определяне на победителите за наградите за принос в науката "Питагор", които се връчват от Министерството на образованието и науката /МОН/. В журито, освен проф. Костадинов, са и други български учени, преподаващи в престижни университети в чужбина. Включени в журито също са генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, представители на платформите, проследяващи наукометричните показатели /SCOPUS и Web of Science/.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Вие сте професор по роботика и автоматизация в Института по механика на БАН, бяхте и заместник-министър на образованието и науката. Разкажете за сегашната Ви научна кариера, какви са последните проекти, по които работите и какво е тяхното приложение?

Отговор: Текущите ми проекти са в различни сфери на науката и иновациите, но общото между тях е превръщането на науката в отговорна към обществото наука и иновации /Responsible research and innovation//RRI/, проекти които ще решават актуални обществени предизвикателства. А ето и тези проекти:

            1. Микро- и нанороботи за единични ракови клетки - проект, финансиран от Програмата на ЕС "Хоризонт 2020", изпълняван заедно с още четири европейски университета и с пет китайски университета. Медицината, напоследък се движи от медицина на органи, тъкани и други, към медицина на клетките. Ето защо са нужни нови инструменти и методи за изследване и третиране на единични клетки, в нашия случай на единични ракови клетки.

            2. Паневропейски достъп за производство на малки и средни предприятия /МСП/ за технологични услуги за чисто производство чрез мрежа от водещи KET /Key enabling technology/ центрове с достъп на едно гише, включително EEN /Enterprise Europe Network/ и дискурс с политици по RIS3 /Research and Innovation Strategy for Smart Specialization/ - проект, финансиран от програмата на ЕС "Хоризонт 2020". С този проект КЕТ4СР /Key Enabling Technology for Clean Production/ създаваме Европейска мрежа от 25 високотехнологични центрове, предоставящи бърз и лесен достъп до научни и високотехнологични услуги на иновативни предприятия за бързо развитие на техните иновативни специфични технологични решения.

Тези KET центрове се фокусират върху приложни изследвания и са оборудвани с най-новите технологии и съоръжения. Техният персонал притежава отлична научна и техническа експертиза и богат опит в работата с индустриални клиенти. Тези 25 KET-центрове предлагат поддръжка в следните области: Индустриална биотехнология, нови производствени технологии, нови материали, Нано- и микроелектроника, Нанотехнологии, Фотоника и най-важното е в други области, за които МСП, ако използват инструмента за съвпадение на KET и пълния набор от технологичните им възможности, могат да създадат пробивни иновативни технологии, комбинирайки възможностите на два или повече КЕТ центъра. Един такъв пример, който е избран от партньорите в проекта за най-добра практика, е новосъздадената иновативна технология и продукт на българска фирма - Functionalized Microcantilever Sensors for Air Quality Monitoring. Българската фирма е АМГ-технолоджи ООД, от Ботевград.

            3. Регионално индексиране на иновационната активност в отраслите на икономиката - сценарии пред идентифицираните в ИСИС /Иновационни стратегии за интелигентна специализация/ четири приоритетни тематични области за интелигентна специализация и мястото им в кръговата икономика – проект, финансиран от Фонда за научни изследвания.

Въпрос: Като председател на журито за определяне на победителите в различните категории за наградите "Питагор", какви са Вашите водещи критерии за избор на кандидатите? Какво трябва да притежава победителят - като качества и научни постижения, за да бъде отличен в съответната категория?

Отговор: За мен изключително важно е победителят да работи съгласно принципите на RRI. Отговорните изследвания и иновации /RRI/ предполагат, че обществените участници /изследователи, граждани, създатели на политики, бизнес, неправителствени организации и други/ работят заедно по време на целия научноизследователски и иновационен процес, първо, за да откликнат и приведат по-добре както процеса, така и неговите резултати, с ценности, нужди и очаквания на обществото. 

На практика RRI се прилага като пакет, който включва участието на много участници и обществеността в научноизследователска и иновационна дейност, позволяваща: 1. по-лесен достъп до научни резултати, 2. възприемане на равенството на половете, 3. етиката в изследователското и иновационното съдържание, 4. официално и неформално научно образование. Тук е мястото да спомена и за STEM /Science, Technology, Engineering and Mathematics/ обучението във всички нива на образованието - от начално, до обучението на докторанти, и обучение през целия живот. Аз ще си позволя тук да предложа български превод на STEM - ТНТМ /техника, наука, технологии и математика/. Абревиатурата е позната на нашето общество с други думи /Техническо и Научно Творчество на Младежта/, но с приблизително същото съдържание и вярвам с по-голямо въздействие върху обществото.

Важното е не само да се публикуват получените научни резултати, което е приоритет на учените, но по-важното е преди да се публикуват, да се защитят с продуктите на интелектуалната собственост. Това ще ни позволи по-лесно да се експлоатират и комерсиализират, и по този начин да се повиши ефективността на публичните инвестиции в науката.

Въпрос: Според Вас, световната пандемия от COVID-19 може ли да окаже въздействие при избора на "точните" кандидати за наградите "Питагор", или това ще зависи от научната област, в която те работят?

Отговор: Вярно е, че световната пандемия от COVID-19 е вече година и половина, но за тазгодишните награди "Питагор" се вземат получените резултати от последните три години - от 2018 до 2020 г. Трудно е да се получат и публикуват научни резултати за година, година и половина, но не е невъзможно. Затова се надявам на такива изключителни научни резултати, които не само да впечатлят журито, но и да имат потенциал за значимо обществено въздействие върху здравето на населението.

Въпрос: Като професор по роботика, участвате ли в проекта за новия българския суперкомпютър, който ще бъде разположен в "София тех парк"?

Отговор: Персонално не участвам в реализацията на проекта за българския суперкомпютър "Дискавърър", но участвам, като представител и учредител на ГИС-ТрансферЦентър. "София тех парк" е възложил през 2018 г. на ГИС-ТрансферЦентъра да осъществява трансфера на знания и технологии. Затова сме включени в процеса на използване на суперкомпютъра за нови научни изследвания и трансфера на получените научни резултати и технологии. Мога да спомена две приложения: моделиране на разпространението на COVID-19 в България; визуализиране на биологични и биомедицински образи, със специфичен фокус върху бързи и с висока разделителна способност изображения на живи клетки.

Въпрос: В България има ли достатъчно специалисти по роботика и изкуствен интелект? Държавата ни може ли да се конкурира с проекти в тези области спрямо останалите страни в света? 

Отговор: Все още има специалисти по роботика, създават се и нови специалисти по роботика. Екипи на БАН и на университетите са конкурентоспособни и се търсят за партньори от целия свят за създаване на нови роботизирани технологии. Има и български фирми с конкурентни продукти в областта на роботиката, които продават своите продукти в целия свят. Има и млади специалисти, организирани в ПАРА - професионална асоциация по роботика и автоматизация. Разчитаме на STEM обучението за привличане на децата към науката и особено голям е интересът им към роботиката. Освен това, български специалисти по роботика работят в САЩ, Япония, Швеция и в други водещи иновативни страни. Не е скромно, но трябва да споделя заради моите сътрудници, че с моя екип от 1994 г. досега сме спечелили финансиране не само от Европейската комисия за проекти в областта на роботиката от четири различни изследователски програми, като Четвъртата рамкова програма /РП/, Шестата РП, Седмата РП и последната, която завършва - "Хоризонт 2020", но и от Германия и България. 

Въпрос: Как фондацията "ГИС-ТрансферЦентър", на която Вие сте представител, помага за внедряването на научните разработки в икономиката ни?

Отговор: ГИС-ТрансферЦентър подпомага трансфера на научни резултати към всички сфери на обществото, като оценява технологичното им ниво на готовност, потенциала им за комерсиализация или пазарна реализация, подпомагане на стартиращи фирми, експлоатиращи създадена интелектуална собственост, предлагане на научно аташе на фирмите, непритежаващи изследователски потенциал, консултации за иницииране на иновативни проекти, намиране на подходящ/и партньор/и за съвместна изследователска дейност, за европейски изследователски или иновационни проекти, включително и необходимите юридически услуги. Най-съществено е предлагането на подходящи високотехнологични и изследователски услуги от уеб базираната платформа www.ket4sme.eu на мрежата от 25-те центрове за ключови технологии в цяла Европа, разработена в проекта ни KET4CP. Амбициите на партньорите в проекта КЕТ4СР е до пет години в тази мрежа да се включат общо 100 такива центъра в Европа, а лично моята амбиция е да съдействам в тази мрежа да попаднат "София тех парк" и поне още един център.

Въпрос: Кои са силните научни области, в които сега успешно работят българските университети и научните институти на Българската академия на науките?

Отговор: Като председател на Комисията за наблюдение и оценка на научната дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, за периода 2017-2020 г., мога с основание да спомена няколко много силни области като: молекулярна биология, микробиология, биотехнологии, физикохимия, органична и неорганична химия, оптика и лазерни технологии, микро- и нанотехнологии, нови материали, механика и мехатроника. По-важното е, че след приемане на този Правилник през септември 2015 г. почти всички научни области повишаваха показателите си, а като цяло и българската наука за разлика от подобни на нас съседни страни, където се забеляза спад в този период - 2015-2020 г.

Визитка:

Проф. д-р Костадин Костадинов е съветник на министъра на образованието и науката от юни 2017 г. Професор по "Роботика" в Института по механика към БАН, с област на научни изследвания в роботиката и мехатрониката, с приложение в производството, на микро- и нанотехнологии, биология и други области. Има над 100 публикации, 16 патента и 4 заявки за патент. Senior Member of IEEE - "Robotics and Automation" Society от 1997 г., и член на Асоциацията на професионалистите за трансфер на научни знания и технологии /ASTP/. 

 Проф. Костадинов два пъти е носител на наградата "Питагор" - "Питагор 2017" за ръководител на колектив с най-добри постижения за експлоатация и комерсиализация на научноизследователските резултати, и на "Питагор 2010" за постижения в инженерните науки.

Заместник-министър в Министерството на образованието и науката /ноември 2014 - март 2016 г./, ръководител на отдел за интелектуална собственост в Института по полимери към БАН /февруари 2013 - септември 2015 г./, научен секретар и член на Управителния съвет на БАН /ноември 2008 - февруари 2013 г./, отговарящ за научното направление "Информационни и комуникационни науки и технологии" и за трансфера на технологии и иновации.

Проф. Костадинов е представител на фондацията ГИС-ТрансферЦентър, подпомагаща технологичния трансфер на знания, конкурентоспособни научноизследователски резултатти, know-how, консултации и експертизи, с акцент към малките и средните предприятия, и обратното. Фондацията е учредена през 2000 г. 

БТА