site.btaИзложба „Манастирски библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV-XVI в.“

10 – 24  май, София – „Галерии на открито“ на Столична община

Изложбата „Манастирски библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV-XVI в.“ е част от едноименния двустранен научен проект с участието на учени от Кирило-Методиевския научен център към Българска академия на науките и от Руската академия на науките „Отделение историко-филологических наук, Научный совет „Роль религии в историй“. Тя е подготвена и осъществена благодарение на съвместната работа на учени от България и Русия с финансовата подкрепа от българска страна на Фонд „Научни изследвания“ и с подкрепата  на Столична община.

Водеща идея на изложбата е популяризирането сред широка публика на проблема, поставен в основата на изследователския интерес на проекта – как възниква, как се осъществява и как се разгръща процесът на обмен и разпространение на информация и идеи в християнската общност през ΧΙV–XVI в. Във фокуса на внимание в проекта и изложбата е поставено средновековното българско и славянско духовно наследство, съхранено най-вече в запазените манастирски библиотечни сбирки, които играят важна роля във взаимоотношенията между писмените култури на православните славяни в Югоизточна Европа и руските земи.

Изложбата „Манастирски библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV–XVI в.“ се състои от 27 пана, които тематично са разделени на три части. Основна цел на експозицията е да запознае зрителите със сложния и дълъг процес от създаване на книжно тяло до неговата употреба и съхранение. В таблата чрез изобразителен материал и кратки текстове са показани технологията, процесът на създаване на ръкописи и начините на тяхното използване, разпространение и съхранение в манастирските библиотеки.

Първата част на изложбата започва с уводно табло; на него освен въвеждащия в темата текст е поместена карта, на която са показани част от манастирите, чиито библиотеки са били водещи книжовни центрове в посочения период. Тази мрежа от славянски духовни и книжовни средища е по-обстойно представена в третата част на изложбата.

Таблата от тази част са озаглавени „Създаване на ръкописи“ – в тях е представена книжовната дейност в нейната специфика, материали, инструменти, технология, основни видове писмо и украса. Към всяко от таблата с кратък текст са описани особеностите на съответния процес.

Втората част на изложбата развива темата за типовете ръкописи, използвани в манастирския богослужебен цикъл. В нея са показани различни видове богослужебна литература, която е била съхранявана, превеждана, създавана и използвана в манастирите. Представени са евангелия, апостоли, псалтири, както и ръкописи, различни от библейските, като миней, триод и октоих; ръкописи, свързани с денонощния богослужебен цикъл на монашеските служби, като служебник, требник и часослов; сборници с пространни жития – чети-минеи  или менологий и пролози; сборници с проповеди и слова на отците на църквата, типици и сборници с аскетико-монашеско съдържание. Освен документални кадри на съответните ръкописи, които са датирани от края на XIII до края на XVI в., в таблата са включени и снимки от съвременното богослужение и манастирския живот, с които целим да илюстрираме начина на използване на представените ръкописи въпреки отдалечеността на историческите периоди.

В третата част са показани някои от православните манастири, които са били водещи книжовни центрове през XIV–XVI в. от България, Русия, Света гора на Атон и Сърбия. Снимковият материал е придружен с кратка историческа информация за манастирите и техните библиотеки. Във всеки един от включените манастири и до днес се съхраняват в богати библиотечни фондове отделни ръкописи – четвероевангелия, псалтири и други богослужебни книги, а в някои от тях своята дейност са развивали изтъкнати книжовници.

Първите табла са посветени на няколко Атонски манастира, които в XIV в. са имали водещо значение за превеждането и създаването на книжнина. Те са Хилендарският манастир, българският светогорски манастир „Св. Георги“ (Зографски манастир) и манастирите „Св. Панталеймон“ и „Св. Павел“. На следващото табло представяме една от хипотезите за местоположението на манастира, основан от византийския монах и един от най-големите духовни учители Григорий Синаит. Той става средище за създаване и превод на множество различни ръкописи. След смъртта на Григорий Синаит неговият ученик Теодосий Търновски основава Кефаларевския манастир, чиято история е описана на същото табло. Следват Драгалевският манастир „Успение Богородично“ и Рилският манастир „Св. Иван Рилски“, поместени заедно, Бачковският манастир и манастирите „Дечани“ и „Раваница“, също са показани в общо табло. Последните четири табла от изложбата са посветени на руските манастири, известни със своята богата книжовна дейност в периода XIV–XVI в. Те са Чудов манастир, Свято-Троицка Сергиева лавра, Кирило-Белозерски манастир и Соловецки манастир.

Изложбата „Манастирски библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV–XVI в.“ е една от обществените изяви, инициирани от Кирило-Методиевския научен център при Българска академия на науките, за популяризиране на засегнатата в темата на проекта проблематика, както и отбелязване на майските празници (11 май и 24 май), свързани със славянските просветители св. Кирил и св. Методий.

Автори на концепцията са: доц. д-р Марко Скарпа и гл. ас. д-р Тотка Григорова. Автори на изложбата са: доц. д-р Марко Скарпа, гл. ас. д-р Тотка Григорова, доц. д-р Елена Владимировна Белякова, проф. дфн Татьяна Викторовна Пентковская.

БАН