site.btaБритански учен показва "танца на живота" на Софийския фестивал на науката

© Science Museum Group

EZ 14:45:32 12-05-2021
AK1444EZ.003
БТА - Наука - България, международно

Британски учен показва "танца на живота" на Софийския фестивал на науката


София, 10 май /Антоанета Маркова от БТА/
Как от една оплодена яйцеклетка се заражда човешкият организъм - мистерията на този "танц на живота" е готов да разкрие пред българската публика британският учен Роджър Хайфийлд на Софийския фестивал на науката.
Единадесетото издание на фестивала ще се проведе в София Тех Парк на 15 и 16 май и на 17 и 18 май дигитално за ученици. Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерство на образованието и науката, в партньорство със Столична община. БТА е медиен партньор на фестивала.
Роджър Хайфийлд е научен директор на "Сайънс мюзиъм груп" - общност на шест научни музея в Обединеното кралство, включително Музея на науката в Лондон и гостуващ професор в Лондонския университетски колеж и Оксфордския университет. Завършил е химия в Оксфордския университет и е първият човек, който отразява неутрон от сапунен мехур. Бил е научен редактор в британския в. "Дейли Телеграф" в продължение на 20 години, а през 2008г. -2011 г. е редактор в сп. "Ню сайънтист".
"Учените отдавна се опитват да намерят начини за улесняване на забременяването и за безопасното му и успешно протичане. В книгата "Танцът на живота" заедно с именитата биоложка Магдалена Зерницка-Гьоц отидохме на фронтовата линия в нейната научна област, където десетилетия наред тя се опитва да разгадае тайните на това как оплодената яйцеклетка се превръща в сложно човешко същество", каза в специално интервю за БТА Роджър Хайфийлд в навечерието на Софийския фестивал на науката.
Той изтъкна, че авангардните експерименти на британската биоложка от полски произход върху мишки, хора и модели ембриони, създадени от стволови клетки, дават възможност да се проследи развитието на зародиша на човешкия живот. Революционното й откритие на метод за отглеждане на мишка и след това и на човешки ембриони извън майчината утроба в периода на имплантиране е определено като "пробив на годината" от сп."Сайънс" през 2016 г. "То открива нови хоризонти в изследването на ембрионите и обещаващи нови техники за предотвратяване на спонтанните аборти и на уврежданията, настъпващи при раждане", подчерта Хайфийлд.
"Работата на Зерницка-Гьоц дава насоки за оплождането ин витро, включително и за избор на най-подходящият момент за замразяване на яйцеклетките и за последващия трансфер на ембриони в утробата на майката. Изследванията й върху ранните стадии на развитие на ембриона и бременността - този сложен танц на живота, дава нови подходи към изследванията за използване на стволови клетки за лечението на множество заболявания", каза британският експерт.
Той разкри, че след дългогодишни изследвания в тази област личният живот на британската биоложка се пресича драматично с професионалния. След като забременява, изследване на плацентата сочи, че е възможно плодът да има генетична деформация. Тя обаче запазва бременността си и шест месеца по-късно ражда напълно здраво момченце.
"Това лично преживяване насочва вниманието й към разкриване на забележителните начини, по които ембрионите в някои случаи могат сами да преодолеят дефектите си и вдъхновява нова посока на изследване, която може да предизвика революция в разбирането ни за бременността и възможностите на ин витро", каза Хайфийлд.
"Умопомрачителен е" - така отговаря той на въпроса труден ли е танцът на живота. "Как един обикновен ембрион - оплодена яйцеклетка, се превръща в човешко тяло с четиридесет трилиона клетки? Коя невероятна сила кара 40 трилиона клетки - повече, отколкото са звездите в галактиката, да се подредят така, че да се получи човек? Как той знае да си направи мозък, ръце, крака, къде да ги постави? Способността на малък набор клетки да се самоорганизират е ключова за създаването на целия животински свят. Както сме обсъждали с Магда Зерницка-Гьоц, това може да се сравни с процес, при който къща се построява сама и то само от една тухла", обясни Хайфийлд.
"Изследванията в тази област имат съдбоносни последици за бъдещето на оплождането ин витро, включително и за прогнозата кои ембриони са с най-големи шансове да се развият нормално, за определянето кои клетки да се премахнат от ранните ембриони и да се подложат на тестове, да се прецени кои ембриони с хромозомни дефекти могат да се развият нормално", каза той.
Ин витро оплождането беше иновативен метод, който предизвика етичен дебат, но днес има много повече дискусии за редактиране на гени, създаване на бебета по поръчка и прочее. Затова е важно какво е мнението на учените, дали следва да се придържат към етични правила в тази област.
"Както при всяка технология, и тук трябва да се намери баланс между рисковете и ползите", смята съавторът на "Танцът на живота". "Близо 10 милиона бебета ин витро вече са родени по света и това е повод за радост, но въпреки това ин витро оплождането си остава неефикасно, и то в изненадващо голяма степен. Дори четири десетилетия след началото ин витро продължава да е стрелба напосоки. На фона на всички дискусии по повод скрийнингът на ин витро ембрионите за създаване на "дизайнерски" бебета, има множество значими ограничения на тази технология, които рядко се обсъждат. Изследванията на нероденото дете често дават резултати във втория триместър на бременността, когато, ако бъдат открити проблеми, жените вече не могат да разчитат на медикаментозен аборт и трябва да се подложат на рискова операция. Жените по света все повече отлагат забременяването си и все повече се опитват да заченат след пика във фертилитета си в края на двадесетте си години", каза Хайфийлд.
"Освен това навлизаме и в сферата на "клетъчната алхимия", когато науката за стволовите клетки, ин витро оплождането, редактирането на гени и геномиката се сливат и ни предоставят множество нови възможности - от създаването на органоиди като "мини мозъци", върху които да изпробваме когнитивни лекарства до регенеративната медицина, при която тъкани могат да се отгледат в лабораторни условия или пък кожни клетки могат да се превърнат в яйцеклетки или сперматозоиди".
Британският експерт признава, че революционното откритие на Зерницка-Гьоц на метод за създаване на синтетични структури, подобни на ембриони (наричани още изкуствени ембриони) от стволови клетки повдигна много етични въпроси - трябва ли да се възприемат по различен начин от ембрионите, създадени от яйцеклетки и сперматозоиди, може ли да се разреши развитието им в лабораторни условия за повече от четиринадесет дни и други.
"Магда Зерницка-Гьоц удвои живота на човешките ембриони в лабораторни условия, за да се види как се развиват ембрионите по времето, когато би трябвало да се прикрепят към матката и да се разбере защо някои бременности се провалят, но това повдигна и важни въпроси за ограниченията в този вид изследвания.
В книгата си "Танцът на живота" ние твърдим, че учените, законотворците и обществото трябва да постигнат консенсус за крайната цел на тези изследвания, говорим за това какви би трябвало да са регулациите", каза съавторът на книгата.
Разговорът с първия човек, отблъснал неутрон от сапунен мехур, не бива да подминава въпроса защо му е било да го прави. "В края на 70-те и началото на 80-те години работех върху доктората си за тези структури в Института "Лауе-Ланжвен" в Гренобъл. Тогава с колеги от "Юниливър", Оксфорд и института в Гренобъл направихме експеримента, наречен на шега "Дрехите на императора". И макар че нашите сапунени покрития бяха с дебелина едва няколко молекули и невидими с просто око, от тях все пак можеха с лекота да се отблъскват неутрони, защото използвахме сапун, в който водородните атоми са заменени от изотопа деутерий", каза Хайфийлд. Той разказа как "разноцветни неутронни детектори се плъзгаха върху мраморен "дансинг", под различен ъгъл неутроните се отразяваха от повърхността на мехура и лекичко се издигаха и падаха". Тези движения разкрили плътността на повърхността по същия начин, по който цветовете на дъгата отразяват различната плътност на бензиново петно във вода. "Така успяхме да разкрием и парадоксална характеристика на неутрона - частица, която се държи като вълна и да измерим плътността на повърхност една стотна от една милионна част от метъра", разказа ученият.
Освен изследовател, Хайфийлд е и експерт в популяризирането на науката, затова е любопитно дали знае рецепта за това как да се събуди обществения интерес към науката и иновациите. Според него ключът е в това да се открие кое е интересно на конкретната аудитория.
"Смятам, че науката, приложена чрез технологии, има огромно въздействие върху културата и начина ни на живот. Помислете за всичко от ин витро до световната мрежа и ваксините срещу Ковид-19- Повече отвсякога сега е важно хората да разберат как науката променя света им, но каквато и да е темата, ъгълът, тонът, дори стилът, в началото е това, което е интересно за аудиторията. Трябва да се мисли много за публиката. Тя може да е невежа, но рядко е глупава. Хората имат различни интереси и ангажименти и е най-добре да започнете оттам, откъдето на хората им е интересно. Не бива да се забравя, че те винаги биха могли да прекарат времето си по по-интересен начин", каза Хайфийлд.


/СK/


/АКМ/