site.bta14-то издание на фестивала „Антистатик“ пак ще е на живо

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога.

След една изключително турбулентна година Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс ни кани да направим още една стъпка по-близо до вчерашния ден, в който се срещахме, прегръщахме и танцувахме заедно. Затова избира за свое мото пожеланието „все по-близо“ и го превръща в закономерност на своята територия, сближавайки изкуството и публиката.

Програмата на фестивала предвижда 15 събития, сред които представления, срещи с артисти, разговори, както и премиера на брой 3 на единственото в България годишно „Списание за танц“.

На 28 май, в 19:00 ч., празникът срещу статичността започва със специално откриване с вход свободен, за което в София пристига хореографката Паула Розолен (Германия). Тя ще работи заедно с 20 български изпълнители от различни възрасти и разнообразен опит, по създаване на представлението „В почит към Мърс Кънингам“. През 2019 г. се навършват 100 години от рождението на танцовата легенда и по този повод ще видим единна хореографска партитура, построена от Паула Розолен, на база на 20-те сола на българските артисти – само един-единствен път в „Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство“. Всичко това на фона на музиката на Емилиян Гацов – Елби.

На 29 май, от 19:00 ч. на сцената на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс се качва неповторимият Кевин Джийн (Франция), за да превърне реалността и заобикалящата среда в залата в метафора. Този път френският хореограф обръща поглед към концепцията за мъжествеността днес, сглобена в голяма степен от сарказъм, сексизъм и насилие. През 2019 г. Джийн започва работа по нов творчески цикъл с представленията „The Cyclon Pursuit (да разрушиш света и да се преродиш)“, „По същество (да саботираш мъжествеността)“, както и „Time for Nothing (да съзерцаваш)“ от 2021 г. Именно „По същество“, последният завършен спектакъл от трилогията му, ще имат възможност да гледат зрителите на 14-я „Антистатик“.

В последния ден на месец май, от 19:00 ч., в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс фестивалната програма предлага двойна доза от работата на хореографката и изпълнителка Меган Бридж (САЩ). В една вечер тя ще представи две сола „Морфичен резонанс“ и „Съгласие“, в които важен неин партньор е музиката. В първата работа ще видим как танцуващото ѝ тяло реагира на звуковата композиция на Питър Прайс, докато в солото „Съгласие“ Бридж ще „изтанцува“ женската сексуалност, предизвикана от ритъма и деликатните детайли на последната соната на Бетовен, опус 111.

На 1 юни, на Сцена „Дерида“ ще се веят знамена и „виновникът“ за това отново е хореографката Паула Розолен, която с второто си представление в програмата на „Антистатик“ и в партньорство с Гьоте-институт България, се обръща към това отдавна пренебрегнато средство за общуване. В „Знамена“ Розолен наслагва няколко семиотични системи и създава собствен език за общуване с танцьорите и публиката, превръщайки театралната зала в комуникационна площадка, затова забравете за сателитите и широколентовите мрежи и се присъединете към повелителите на кратките съобщения.

На 4 юни, от 19:30 ч., публиката на „Антистатик“ посреща Томи Паазонен (Германия) на Сцена „Дерида“, в партньорство с Гьоте-институт България. Една от отличителните черти на творческия подход на хореографа и бивш балетист Паазонен е, че с всеки следващ артистичен проект той прави нещо, което не е пробвал досега. Така на 50-годишна възраст осъзнава, че има форма, която дълго е избягвал и е време за първия му солов проект. Започва работа по „Ретроспекция - 5 сола за 5 десетилетия“. С тази автобиографична творба Томи Паазонен се завръща на сцената като изпълнител след 23 години хореографска и преподавателска работа.

„Преди Covid-19 развитието на съвременното изкуство се задвижваше от „по-малкото е повече“ - принципът на Модерността. С въвеждането на всички ограничения през последните месеци, довели до по-малко общуване, по-малко срещи на живо, по-малко танци, по-малко въвлеченост, сякаш неизбежно е време изкуството на пърформанса да постави под въпрос тази теза и да се запита дали по-малкото е все така повече или вече е нищо“ – споделя авторът на следващото представление от фестивалната програма. „По-малкото може да е повече, но понякога си е просто нищо“ е най-новият хореографски проект на Вили Прагер, вдъхновен от испанската диско трупа „Ballet Zoom”, основана през 1973 г. За осъществяването му той работи със студенти от Академията за танц и пърформанс на Националния център за танц на Букурещ, а резултатът от сътрудничеството можем да видим на 5 юни на Сцена „Дерида“.

Няма по-подходящ финал за фестивал от представление, обобщаващо философията му – „Танцови маниаци“. Това е работата на хореографката и драматуржка Симона Дяконеску (Румъния), която ще видим на 6 юни в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс. Представлението е посветено на едно от най-мистериозните явления в Европа от началото на 16 в. Тогава, на централния площад в Страсбург, избухва танцова епидемия. С времето учените ще я нарекат „Танцът на Св. Вит“, хорея ласкива (Chorea Lasciva), танцувална мания или хореомания, смесвайки псевдонаука, теология и средновековна научна фантастика. Дяконеску и нейният екип създават перформативна доку-фикция на събитията и фокусират вниманието си върху документите от онова време, запечатали перспективата на наблюдаващите епидемията и никога тази на преживелите я.

Повече подробности за програмата на „Антистатик” можете да откриете на antistaticfestival.org, както и в Инстаграм (@antistaticfest), Фейсбук (@antistatic.international.festival), и в YouTube канала на фестивала.         

БТА