site.btaС изследването на областите около черните дупки в недрата на галактиките се занимава д-р Мария Любенова от Европейската южна обсерватория в Германия

София, 20 май /Димитрина Ветова, БТА/

В момента научната ми работа е свързана с изследването на областите около черните дупки в недрата на галактиките. Обикновено в тези области се намират големи скупчвания от звезди, т.нар. ядрени звездни купове, които крият отговорите на много загадки в себе си. Но както всяка загадка, и тези звездни купове крият отговорите си много добре, каза в интервю за БТА д-р Мария Любенова, която е астроном във водещата междуправителствена организация за астрономически изследвания - Европейска южна обсерватория, със седалище в Германия.

Налага се с моите студенти да използваме специални техники за наблюдение, които ни позволяват да направим подробни карти на движението на звездите в тези области, също както и на химичния им състав. От анализа на тези карти можем да направим заключения как са еволюирали недрата на галактиките, а също така и самите галактики, и в крайна сметка как са се образували тези "островни Веселени", както ги нарича големият немски философ Имануел Кант, обясни д-р Любенова. Тя съобщи, че от няколко години работи и по проект за изработването на алгоритъм за анализ на еволюцията на галактики, който ще бъде приложен за заснемането и изследването на туморни клетки.

Д-р Мария Любенова е част от журито за определяне на победителите за наградите за принос в науката "Питагор", които се връчват от Министерството на образованието и науката /МОН/. В журито са и други български учени, преподаващи в престижни университети в чужбина. Включени в журито също са генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, доскорошният заместник-министър на образованието и науката Карина Ангелиева, представители на платформите, проследяващи наукометричните показатели /SCOPUS и Web of Science/.

Като част от журито на "Питагор", най-интересна за мен бе работата по наградата за "Млад учен". Изключително вълнуващо бе да се запозная, чрез кандидатурите и научната им работа, с толкова много талантливи млади хора, които предлагат съвременни и устойчиви решения на множество наболели въпроси в нашия свят, сподели д-р Любенова.

 Следва пълният текст на интервюто:

Разкажете за научната Ви кариера, какви са последните проекти, по които работите и какво е тяхното приложение?

В момента научната ми работа е свързана с изследването на областите около черните дупки в недрата на галактиките. Обикновено в тези области се намират големи скупчвания от звезди, т.нар. ядрени звездни купове, които крият отговорите на много загадки в себе си. Но както всяка загадка, и тези звездни купове крият отговорите си много добре. Налага се с моите студенти да използваме специални техники за наблюдение, които ни позволяват да направим подробни карти на движението на звездите в тези области, също както и на химичния им състав. От анализа на тези карти можем да направим заключения как са еволюирали недрата на галактиките, а също така и самите галактики, и в крайна сметка как са се образували тези "островни Веселени", както ги нарича големият немски философ Имануел Кант. 

Астрономията, както и физиката, е фундаментална наука, чието развитие е основополагащо за приложните науки. Прякото приложение на научната ми работа в други области е предимно чрез образование на млади учени, които впоследствие се развиват и извън академичните среди. Работата с големи и комплексни масиви от данни, с каквито много често се борави в астрономията, предоставя чудесно поле за развитие в областта на науката за данните (data science), машинно обучение (machine learning) и изкуствения интелект. Студенти, с които съм работила през годините, в наши дни работят в банковия и застрахователния сектор, или пък са се насочили да прилагат наученото в астрономията при изследването на мозъка и овладяването на космическото пространство. Друг аспект от моята работа, който намира приложение в други области, е разработването на алгоритми за анализ на данни. Например, един от проектите, по които работя от няколко години е с цел да се изработи алгоритъм за анализ на еволюцията на галактики, в крайна сметка ще бъде приложен за заснемането и изследването на туморни клетки.

Вие сте астроном в Европейската южна обсерватория, има ли и други български учени в нея и какви са техните постижения спрямо колегите им от различни държави?

Науката в световен мащаб е глобална и трудно може да се говори за постижения на учени от дадена държава, без в екипа да има участници и от друга. Европейската южна обсерватория, като междуправителствена организация с 16 държави членки, в това отношение е един много добър пример. Целта на обсерваторията е да предоставя на астрономическата научна общност възможно най-съвременните и добри телескопи и инструменти, с които да бъдат правени изключително висококачествени наблюдения и анализи на космическите обекти. Общо взето е рядкост да бъде подаден проект, в който участници са учени само от един институт или държава. Въпреки че България не е член на Европейската южна обсерватория, много се радвам, че има и други български учени сред колегите ми. Ще дам пример с д-р Росита Кокотанекова, която започва стъпките си в астрономията в астроклубовете и Народната обсерватория в Хасково и Димитровград. Днес д-р Кокотанекова е всепризнат експерт в изследването на комети и астероиди в Слънчевата система и наскоро беше избрана за един от заместник-ръководителите по научната дейност на бъдещата мисия на Европейската космическа агенция Comet Interceptor.

Като член на журито за определяне на победителите в различните категории за наградите "Питагор", какви са Вашите водещи критерии за избор на кандидатите? Какво трябва да притежава победителят - като качества и научни постижения, за да бъде отличен в съответната категория?

Всяка една от категориите на наградите "Питагор" има своите специфики, но общото сред тях е нуждата от оригиналност на научните изследвания и ясно открояващ се собствен принос. Както споменах по-горе, в наши дни науката е глобално занимание и все по-рядко учените разработват своята работа в изолация. Българските учени не са изключение. Но най-интересна за мен бе работата по наградата за "Млад учен". Изключително вълнуващо за мен, като член на журито, бе да се запозная чрез кандидатурите и научната им работа с толкова много талантливи млади хора, които предлагат съвременни и устойчиви решения на множество наболели въпроси в нашия свят.

Според Вас, световната пандемия от COVID-19 може ли да окаже въздействие при избора на "точните" кандидати за наградите "Питагор", или това ще зависи от научната област, в която те работят?

Ефектите от COVID-19 пандемията тепърва ще оказват своя ефект върху научната общност. Докато в дадени дисциплини събирането на данни не бе особено засегнато (особено, ако става въпрос за изследването на самата пандемия), то в други дисциплини това не е така. Ще дам пример от моята област - повечето големи астрономически обсерватории по света се наложи да престанат да правят наблюдения в продължение на месеци, а някои дори едва сега отварят врати отново. Друг съществен ефект на пандемията е прекъсването на присъствените конференции и преформатирането им в онлайн среда. Тази промяна колкото и да даде възможност на повече участници да се включат (ограниченията за бройка присъстващи в дадена конферентна зала са много по-строги в сравнение с онлайн средата), толкова и налага учените много бързо да развият умения за дискусия изцяло онлайн, без предимствата на живия контакт между участниците. Допълнителен ефект оказва и продължилата изолация, като цяло, която е една и съща за учените, както и за останалите групи от обществото. С колегите от журито на наградата "Питагор" сме наясно с всички тези (и много други) ефекти на пандемията.

Има ли специалности в университетите по света, по които и след пандемията от коронавируса, би могло да се преподава и учи основно онлайн?  

Онлайн образованието го имаше и преди, а сега пандемията даде един нов тласък в развитието и достъпността му. Сигурна съм, че множество дисциплини ще продължат да бъдат преподавани онлайн, както и през последната година и половина. Аз самата не съм университетски преподавател и нямам пряк опит, но от дискусии с колеги мога да кажа, че дори и астрономия може да се преподава онлайн, с малки изключения.

Какво е Вашето мнение - заради пандемията от COVID-19, възможно ли е да се намалят таксите за обучение през новата академична година в университетите, след като почти цяла година студентите учат дистанционно?    

Не бих могла да отговоря на този въпрос без да съм запозната подробно с всички фактори, които се включват в определянето на таксите за университетите. Но не трябва да забравяме, че онлайн не значи безплатно. Множество университети в световен мащаб не бяха, а много и продължават още да не са, подготвени за дистанционно обучение. Качественото дистанционно образование, такова което води до задълбочено усвояване на знания, изисква много работа от страна на университетите. А това още веднъж подчертава колко важни са дългосрочните инвестиции в дигитализацията на университетите, независимо с или без пандемия.

            Визитка:

Д-р Мария Любенова е астроном във водещата междуправителствена организация за астрономически изследвания Европейска южна обсерватория, със седалище в Германия. Тя е научен съветник на департамента по комуникации, главен редактор е на списанието за наука и технологии The Messenger и е ръководител на екипа за връзки с медиите на огранизацията. Също така д-р Любенова е активен учен с широк изследователски профил в областта на еволюцията на галактиките във Вселената, ръководител на магистри и докторанти, и ментор на младши изследователи. Д-р Любенова е завършила магистратура по физика и астрономия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това защитава докторска степен в университета "Лудвиг Максимилианс" в Мюнхен, Германия. Досега тя е работила в множество научни организации в Европа, специализирала е в Макс Планк Института по астрономия в Хайделберг, Германия, а след това и в Института по астрономия на Университета на Грьонинген, Холандия.

БТА