site.btaМащабно проучване върху видовете мащерки в България

Снимка 1: Видовото разнообразие на мащерките в България е голямо и изисква задълбочено проучване

Екип от учени от два института на Българска академия на науките (Институт по биоразнообразие и екосистемни и изследвания и Институт по органична химия с център по фитохимия), съвместно с учени от Лесотехнически университет работят заедно в мащабно интердисциплинарно проучване върху видовете мащерки в България. В нашата флора са установени 21 вида мащерки, което поставя страната ни на трето място в Европа по видово разнообразие на мащерки, след Испания, Гърция и наравно с огромната територия на Европейска Русия. По този показател страната ни превъзхожда Франция, Италия и Германия, които имат много по-голяма площ.

Още в древността мащерките са използвани за лечение на болести на дихателната система, храносмилателния тракт, простудни заболявания. Видовете от род Мащерка са обект на интерес от фитохимична гледна точка в световен мащаб, поради техните разностранни биологични активности с потенциал за приложение във фармацевтичната, козметичната и хранителната индустрии.

Притежават експекторантно, антисептично, противогъбично, спазмолитично, карминативно, седативно, антиоксидантно, диафоретично, диуретично действие.

Основната цел на интердисциплинарния проект е да се направи цялостно генетично и фитохимично проучване на видовете от род Мащерка в България, както и да се постави началото на култивиране на видовете с най-добри показатели (високо съдържание на биологично-активни вещества и с най-висока степен на генетична стабилност). Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания, а негов ръководител е доц. д-р Ина Анева (ИБЕИ, БАН).

Разграничаването на видовете по морфология, хорология, екологични и генетични особености, съдържание на метаболити, състав на етеричното масло, проява на антиоксидантна активност ще позволи съставянето на цялостна картина на видовете от род Мащерка в България и ще бъде основа за определяне на мястото на всеки вид в общата схема на рода.

През първия етап на работата е събран растителен материал с цел точно определяне на видовете мащерки в повече от 300 естествени находища в страната. По време на теренните проучвания край с. Фотиново (Източни Родопи) е открит и нов за науката вид – Thymus jalasianus Stojanov & Marinov, а видът Thymus aznavourii е установен като нов вид за флората на България.

Снимка 2: Откритият нов вид мащерка за науката: Thymus jalasianus Stojanov & Marinov

Поставено е начало на съставяне на карта, включваща информация за разпространението на всеки вид в страната. Следващата стъпка бе провеждане на генетични анализи и точното определяне на видовете, които си приличат и имат близки морфологични особености.

Снимка 3 Проф. Петър Желев (ЛТУ) и доц. Ина Анева (ИБЕИ) провеждат генетични анализи на видовете мащерки в специализираната лаборатория на ЛТУ

Паралелно с генетичните анализи започна и провеждането на фитохимични изследвания. Оказа се, че макар и близки на външен вид – мащерките се различават по състава на биологично-активните си вещества. Видовете мащерки се различават и по аромата си, което се дължи на разлики в състава на етеричните масла. Така например дългозъбчестата мащерка (Thymus longedentatus) привлича вниманието с това, че има аромат на лимон. Тайната на този аромат се крие в състава на етеричното масло, което се различава от това на повечето видове мащерка. Този състав е установен с помощта на газовата хроматография, която е високоефективен метод за установяване на качествения състав на различни по полярност растителни екстракти и получени етерични масла. В маслото на Българската мащерка са установени монотерпените гераниал и нерал, които са изомери на цитрала. Характерна за тях е силната антибактериална активност.

Познаването на отделните видове и на фитохимичния им състав изключва възможността за използване на неопределени екстракти (с общото название Thymus sp.) във фармакологичната индустрия.

Заедно с генетичните и фитохимичните проучвания, екипът от учени разработва протоколи за ефективно ускорено размножаване на избрани видове мащерка, чрез проучване на репродуктивната биологията и експериментално изпитване на различни in vitro техники, условия за ex vitro адаптация и аклиматизация.

Снимка 4: Агроном Борянка Трайкова успешно прилага методите на хидропонното размножаване на три вида мащерки

В Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания е създадена ex situ колекция, включваща 16 вида мащерки, пренесени от 48 естествени находища. 

Снимка 5: Колекцията вече е обект на интерес от колеги от чужбина, а също е посещавана и от студенти

Събраната информация ще бъде научна основа за началните етапи на култивиране на перспективните (с най-добри фитохимични показатели) видове, както и за опазване на застрашените от изчезване видове.

БАН