site.btaУчените от Института за гората успешно прилагат класически биологичен агент за регулиране числеността на гъботворката /Lymantria dispar/

Гъботворката (Lymantria dispar) е широко разпространен вредител в горските масиви в България. Среща се както при широколистни, така и при иглолистни растения. Това налага търсене на различни методи за справяне с нейното разпространение.

Според информацията на учените, гъботворката е често срещан вредител с разпространение в Европа, Азия и Северна Африка. Предпочитани хранителни растения са различни видове дъб (Quercus spp.), тополи (Populus spp.) и върби (Salix spp.), но при  липса на основни гостоприемници гъботворката се изхранва и с някои иглолистни дървета и храсти: бор (Pinus spp.), смърч (Picea spp.), ела (Abies spp.), туя (Thuja spp.) и др. Вредителят причинява големи щети не само в горите, но и в овощни насаждения, лозя и други трайни селскостопански култури.

През 1868 г. гъботворката случайно е пренесена от Европа в Северна Америка, където, поради отсъствие на естествени неприятели, бързо се разпространява и става основен вредител в широколистните гори на САЩ и Канада. Особено успешна програма за контрол на вредителя се оказва използването на ентомопатогенната гъба Entomophaga maimaiga от разред Entomophthorales.

Азигоспори на Entomophaga maimaiga

Патогенът презимува под формата на азигоспори в почвата, които прорастват при попадане върху тялото на гостоприемника. Младите гъсеници на гъботворката се разпространяват от вятъра и онези от тях, които попадат върху почвата, се заразяват при пълзенето към дърветата.

Смъртност на млада ларва на гъботворка от Entomophaga maimaiga

Гъбата прониква през кутикулата на кожата и по телата на младите ларви се образуват конидиоспори.

Конидиоспори на Entomophaga maimaiga

Заразените гостоприемници загиват най-често в последните две ларвни възрасти по стъблата на дърветата.

Епизоотия на възрастни гъсеници на гъботворка причинена от Entomophaga maimaiga

Първите опити за интродукция на гъбата E. maimaiga са направени в САЩ (Масачузетс) с биологичен материал от Япония (Токио) през периода 1910-1911 г. България е първата страна в Европа и втората в света, където е успешна се използва гъбата като биологичен агент. Тя е внасяна с биологичен материал от САЩ в три популации на гъботворката в страната – в района на Държавно горско стопанство (ДГС) Своге (с. Габровница, 1996 и 2000 г.), ДГС Карлово (с. Горни Домлян, 1999 г.) и ДГС Асеновград (с. Избегли, 2001 г.). През 2005 г. в България са констатирани няколко силни спонтанни епизоотии на L. dispar от E. maimaiga, разположени на 30-90 km от местата на интродукциите: в района на ДГС Хасково (с. Спахиево), ДГС Кирково (с. Кремен), ДГС Ботевград (с. Скравена) и ДГС Говежда (с. Еловица).

През периода 2005-2014 г. екип от учени от Институт за гората - БАН, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН, Институт по физиология и генетика на растенията – БАН и Националния природонаучен музей - БАН извършват повече от десет нови интродукции на ентомопатогенната гъба в България, чрез които са потиснати всички каламитети на гъботворката в страната. През 2021 г. са извършени нови интродукции на ентомопатогенната гъба в района на Несебър и Балчик. Към настоящия момент Е. maimaiga се среща повсеместно в България.

До интродукцията на гъбата E. maimaiga в България (2000 г.) нападенията от отделните градации на гъботворка възлизат на 492-1028 хил. ha и разходите за борба срещу вредителя заемат повече от половината (52%) от стойността на всички лесозащитни мероприятия. След интродукцията на патогена при следващите две градации са нападнати само 23 и 90 хил. ha, което съставлява съответно 2-5% и 8-18% от максималните и минимални стойности на нападенията преди интродукцията.

Гъбата Еntomophaga maimaiga се очертава като мощен регулатор на числеността на гъботворката. След масовата епизоотия в щата Ню Йорк през 1992 г. не са наблюдавани нови каламитети на вредителя. Както вече бе отбелязано, през последните 18 години в България почти не се провежда борба с вредителя, в резултат на което в системата на горите на всеки 7-8 години се спестяват по 5-10 млн. лв. Високата ефективност на Е. maimaiga е основа за нова стратегия за борба с гъботворката посредством разработване на интегрирана система за защита, в която патогенът ще има ключова роля в началните периоди на градациите на вредителя. Това ще доведе до икономия на финансови средства, намаляване употребата на инсектициди, подобряване на рекреационните качества на горите и запазване на биологичното разнообразие в горските екосистеми.

БАН