site.btaНобеловите лауреати за литература - неочаквани, но не съвсем

Нобеловите лауреати за литература - неочаквани, но не съвсем
Нобеловите лауреати за литература - неочаквани, но не съвсем
Ани Ерно

Доколко неочаквани са носителите на Нобелова награда за литература? Според превърналото се в аксиома популярно твърдение Нобеловият комитет обичайно изненадва и дори шокира четящата публика с решенията си.  

Коментари във френските издания „Л‘Обс“ и „Льо поан“ посочват, че 2022 г. е годината на Ани Ерно. Писателката е представена с цялостното си творчество в престижното списание „Кайе дьо Л‘Ерн“, а на филмовия фестивал в Кан тя показа първия си филм  „Les Années super 8“ („Годините“).  Издаде и нова книга – „Le Jeune Homme“ („Младият човек“), в стила на Марсел Пруст, автобиографичен разказ за връзката й с тридесет години по-млад мъж. 

82-годишната авторка е без солиден комерсиален успех. В продължение на десетилетия се вълнува от темите за произхода, срама, аборта, правото на жената върху собственото й тяло. В последните няколко години светът сякаш най-сетне догони писателките феминистки. 

Периодът между 2017 г. и 2019 г. беше най-болезненият в историята на Нобеловия комитет. Шведската академия беше разтърсена от скандал в стила на движението #Аз също (#Me too). Едно от последствията на тази криза беше увеличението на броя на жените в Нобеловия комитет. Увеличава се и броят на наградените жени. От 2018 г. досега три жени са получили най-престижната награда за литература – полякинята Олга Токарчук, американката Луиз Глук и тазгодишната лауреатка Ани Ерно. Подобно систематично редуване на половете е нещо ново.

От учредяването на наградата досега едва 17 жени са носителките на приза. Франция „води“ в литературното състезание между нациите, но Ерно е едва първата французойка с Нобелова награда. Маргьорит Юрсенар, Маргьорит Дюрас, Натали Сарот, Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган са със статут на европейски литературни звезди през XX век, но така и не получават тази най-престижна награда.

Темата за политическото значение на престижния приз е широко експлоатирана през годините. Шведската академия често подкрепя автори, противопоставящи се с творчеството си на идеология, диктатура, насилие. Такива са руските дисиденти от XX век, Джон Максуел Кутсѝ, по-известен като Дж. М. Кутси, Мо Йен. Нобеловият комитет обръща внимание и на изгнанието, включително интелектуално – пример за това са Льо Клезио, Видиядхар Сураджпрасад Найпол (В. С. Найпол), Орхан Памук, Казуо Ишигуро, Абдулразак Гурна и др. Американската проза, доминираща на световния пазар, е системно „пренебрегвана“ от десетилетия, макар предварителните залози през годините да са включвали известни майстори на перото от ранга на Кърт Вонегът, Филип Рот, Томас Пинчън, Пол Остър, Дон ДеЛило, Дона Тарт. 

Не на последно място, Нобеловите награди изпълняват и дидактическа функция. Ани Ерно далеч не е първият автор, който ще се радва на световна известност, благодарение на наградата. Такава са поетесата Луиз Глук и романистката Елфриде Йелинек. Спорно е доколко литературни колоси като Уилям Фокнър и Самюъл Бекет са били известни за читателите от цял свят преди награждаването. 

Възприемането на Нобеловото отличие като връхна точка в една бляскава и задължително широко разпознаваема кариера определено е погрешно. Според формулировката на самия Алфред Нобел паричната награда, равняваща се днес на около 900 000 долара, трябва да бъде връчена на автор, създал забележителен литературен труд с високи идеали. В този смисъл субективизмът и изненадата са изначално заложени. 

/ДД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:15 на 03.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация