site.btaНай-важното производство в една държава днес е производството на хора - качествени и можещи, смята учителят по физика Теодосий Теодосиев
EZ 19:22:31 26-07-2021
GI1921EZ.026
"Ало, Космос! Говори България!" - конференция - допълнено
Най-важното производство в една държава днес е производството на хора - качествени и можещи, смята учителят по физика Теодосий Теодосиев
София, 26 юли /Лора Метанова, Асен Бояджиев, БТА/
Най-важното производство днес в една държава е
производството на хора, но не каквито и да е, а качествени,
можещи хора, каза известният преподавател по физика
Теодосий Теодосиев днес по време на конференцията в рамките
на събитието "Ало, Космос! Говори България" в "София тех
парк" в столицата.
Теодосиев посочи, че не всичко е плод на "ръката", а на "главата", защото "маймуната също има ръка", но това не я прави човек. Преди милион години, когато някаква маймуна се е сетила да посади дръвче, това вече е човек - вижда десетилетия напред, как дръвчето ще порасне и ще ражда плод, вижда в бъдещето, обясни учителят. Събрали сме се да гледаме в бъдещето, България не е толкова малка страна, колкото изглежда, коментира той и отбеляза, че 16 държави в света са с абсолютни първенци по физика и ние сме една от тях.
Българската майка продължава да ражда изумителни деца, смята Теодосиев. През 21 век най-ценният и най-скъпият продукт ще бъде доброто образование и, бих добавил, и доброто възпитание, допълни той. Неговият съвет е децата да се занимават с технологии от най-ранно детство, но да наблегнат и на четенето на книги, за да имат добър понятиен апарат, да знаят значението на думите.
Едно пораснало дете, което мечтае да стане космонавт - Татяна Иванова, също се включи в конференцията, за да разкаже как е тренирала за астронавт в два лагера - в Турция и в САЩ. В моите вени тече звезден прах, каза момичето, което има издадена стихосбирка и планира втора, свирело е на барабани в група и мечтае да стане първата българска жена космонавт.
Тя показа снимки от тренировките във вода, за отборни качества, от хидропоника - отглеждане на растения в изкуствена среда. Девойката обясни, че за да станеш космонавт, трябва не само да имаш необходимото образование, а и да имаш контрол, да можеш да се гмуркаш, да скачаш с парашут, да стигнеш до прага на страха, за да видиш дали си готов.
Тя иска България да стане пълноправен член на Европейската космическа агенция. Татяна Иванова сподели също, че е необходима промяна на подхода в образованието в момента, защото учениците са принудени да зазубрят определен материал. Трябва да се научим да прескачаме границите си, е нейният съвет към децата.
Николай Солаков от Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия обясни каква трябва да бъде храната за космонавти - лека, здравословна и лесна за употреба. В момента Институтът участва в проект за изработване на нови менюта за космонавтите. Основното предизвикателство е полезните вещества да бъдат запазени максимално в храната, за да покрият нуждите на космонавтите, които имат големи натоварвания. Солаков припомни, че през годините са изпробвани различни методи - стандартно изсушаване, кремчета, таблетки. Сега храните се обработват така, че да бъде изведена само водата от тях. Когато се добави вода, астронавтите могат да се наслаждават на всякакви храни - от макарони до сладолед, обясни той и показа на снимка специалните табли за храна на космонавтите.
България е третата държава, която създава храна за космонавтите и първата, която прави космическа оранжерия.
Конференцията продължава, като сред участниците са проф. Леандър Литов, доайенът на Българската антарктическа програма проф. Христо Пимпирев, директорът на Харвардската инициатива "Център за произход на живота" Димитър Съсълов.
Цял ден говорим за Космоса, но има една десета част от нашата планета, която е и българска, бяла, захвърлена около Южния полюс, която е най-късно открита, най-екстремна природа, и неслучайно казват, че Антарктида е парченце от друга планета, която е на Земята. Затова я наричат "Белия Марс", каза в своето представяне на тема "Антарктида - земният път към Космоса" проф. Христо Пимпирев. Антарктида е най-студеното, най-чисто и сухо място на планетата, с тънък атмосферен слой, с много слаби ветрове, специално на антарктическото плато, и това е идеално място за поставяне на телескопи, с които да наблюдаваме нашата необятна Вселена. Да имаме данни, микрочастици, които идват от Големия взрив, посочи Пимпирев.
Фактически от Антарктида е идеално място за наблюдение на нашата Вселена и на Слънчевата система. Като открои научноизследователския потенциал, събран на Антарктида, проф. Пимпирев посочи, че именно оттам може да се наблюдава най-дълбокия Космос и най-ранната Вселена. Там се правят едни от върховите постижения в областта на астрофизиката, астрономията, атмосферните науки и сеизмологията. Проф. Пимпирев посочи, че на няколко места в Антарктида, т.нар. dome, вече са поставени едни от най-съвременните телескопи за наблюдение на нашата Галактика. Антарктида е едно от най-благоприятните места за наблюдение и получаване на най-съвременни данни за нашата Вселена и за Слънчевата система. Горд съм, че ние българите имаме база там и даваме своите научни открития и за Космоса, а не само за земята Антарктида, каза Пимпирев.
"Ало, Космос, говори България" се организира от Атлантическия клуб в България, в партньорство с посолството на САЩ в София и с над 30 организации, занимаващи се с образователни инициативи в областта на науката и технологиите.
/ГИ/
GI1921EZ.026
"Ало, Космос! Говори България!" - конференция - допълнено
Най-важното производство в една държава днес е производството на хора - качествени и можещи, смята учителят по физика Теодосий Теодосиев
София, 26 юли /Лора Метанова, Асен Бояджиев, БТА/
Най-важното производство днес в една държава е
производството на хора, но не каквито и да е, а качествени,
можещи хора, каза известният преподавател по физика
Теодосий Теодосиев днес по време на конференцията в рамките
на събитието "Ало, Космос! Говори България" в "София тех
парк" в столицата.
Теодосиев посочи, че не всичко е плод на "ръката", а на "главата", защото "маймуната също има ръка", но това не я прави човек. Преди милион години, когато някаква маймуна се е сетила да посади дръвче, това вече е човек - вижда десетилетия напред, как дръвчето ще порасне и ще ражда плод, вижда в бъдещето, обясни учителят. Събрали сме се да гледаме в бъдещето, България не е толкова малка страна, колкото изглежда, коментира той и отбеляза, че 16 държави в света са с абсолютни първенци по физика и ние сме една от тях.
Българската майка продължава да ражда изумителни деца, смята Теодосиев. През 21 век най-ценният и най-скъпият продукт ще бъде доброто образование и, бих добавил, и доброто възпитание, допълни той. Неговият съвет е децата да се занимават с технологии от най-ранно детство, но да наблегнат и на четенето на книги, за да имат добър понятиен апарат, да знаят значението на думите.
Едно пораснало дете, което мечтае да стане космонавт - Татяна Иванова, също се включи в конференцията, за да разкаже как е тренирала за астронавт в два лагера - в Турция и в САЩ. В моите вени тече звезден прах, каза момичето, което има издадена стихосбирка и планира втора, свирело е на барабани в група и мечтае да стане първата българска жена космонавт.
Тя показа снимки от тренировките във вода, за отборни качества, от хидропоника - отглеждане на растения в изкуствена среда. Девойката обясни, че за да станеш космонавт, трябва не само да имаш необходимото образование, а и да имаш контрол, да можеш да се гмуркаш, да скачаш с парашут, да стигнеш до прага на страха, за да видиш дали си готов.
Тя иска България да стане пълноправен член на Европейската космическа агенция. Татяна Иванова сподели също, че е необходима промяна на подхода в образованието в момента, защото учениците са принудени да зазубрят определен материал. Трябва да се научим да прескачаме границите си, е нейният съвет към децата.
Николай Солаков от Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия обясни каква трябва да бъде храната за космонавти - лека, здравословна и лесна за употреба. В момента Институтът участва в проект за изработване на нови менюта за космонавтите. Основното предизвикателство е полезните вещества да бъдат запазени максимално в храната, за да покрият нуждите на космонавтите, които имат големи натоварвания. Солаков припомни, че през годините са изпробвани различни методи - стандартно изсушаване, кремчета, таблетки. Сега храните се обработват така, че да бъде изведена само водата от тях. Когато се добави вода, астронавтите могат да се наслаждават на всякакви храни - от макарони до сладолед, обясни той и показа на снимка специалните табли за храна на космонавтите.
България е третата държава, която създава храна за космонавтите и първата, която прави космическа оранжерия.
Конференцията продължава, като сред участниците са проф. Леандър Литов, доайенът на Българската антарктическа програма проф. Христо Пимпирев, директорът на Харвардската инициатива "Център за произход на живота" Димитър Съсълов.
Цял ден говорим за Космоса, но има една десета част от нашата планета, която е и българска, бяла, захвърлена около Южния полюс, която е най-късно открита, най-екстремна природа, и неслучайно казват, че Антарктида е парченце от друга планета, която е на Земята. Затова я наричат "Белия Марс", каза в своето представяне на тема "Антарктида - земният път към Космоса" проф. Христо Пимпирев. Антарктида е най-студеното, най-чисто и сухо място на планетата, с тънък атмосферен слой, с много слаби ветрове, специално на антарктическото плато, и това е идеално място за поставяне на телескопи, с които да наблюдаваме нашата необятна Вселена. Да имаме данни, микрочастици, които идват от Големия взрив, посочи Пимпирев.
Фактически от Антарктида е идеално място за наблюдение на нашата Вселена и на Слънчевата система. Като открои научноизследователския потенциал, събран на Антарктида, проф. Пимпирев посочи, че именно оттам може да се наблюдава най-дълбокия Космос и най-ранната Вселена. Там се правят едни от върховите постижения в областта на астрофизиката, астрономията, атмосферните науки и сеизмологията. Проф. Пимпирев посочи, че на няколко места в Антарктида, т.нар. dome, вече са поставени едни от най-съвременните телескопи за наблюдение на нашата Галактика. Антарктида е едно от най-благоприятните места за наблюдение и получаване на най-съвременни данни за нашата Вселена и за Слънчевата система. Горд съм, че ние българите имаме база там и даваме своите научни открития и за Космоса, а не само за земята Антарктида, каза Пимпирев.
"Ало, Космос, говори България" се организира от Атлантическия клуб в България, в партньорство с посолството на САЩ в София и с над 30 организации, занимаващи се с образователни инициативи в областта на науката и технологиите.
/ГИ/
news.modal.header
news.modal.text