site.btaОБНОВЕНА Нобеловата награда за физиология или медицина - справка

Нобеловата награда за физиология или медицина - справка
Нобеловата награда за физиология или медицина - справка

Лауреатите за Нобеловата награда за физиология или медицина, които ще бъдат обявени днес, се избират  от Кралския Каролински медицинско-хирургичен институт в Стокхолм.

Наградите се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - годишнина от смъртта на Алфред Нобел. Тази година на нея са поканени и лауреатите за 2020 г. и 2021 г., защото предишните две години церемониите бяха основно в онлайн формат заради пандемията от КОВИД-19.

Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг (Германия) "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".

Сред по-известните учени, получили Нобеловата   награда за физиология или медицина, са: Иван П.  Павлов  (Русия) /1904/, Роберт Кох (Германия) /1905/,   Александър Флеминг  (Великобритания) /1945/,  Джордж  Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ),  Джошуа Ледърбърг (САЩ) /1958/ и други.

През 1915 - 1918 г., 1921 г., 1925 г.  и 1940 - 1942 г. Нобеловата награда за физиология или медицина не е присъждана.

През този век лауреати на Нобелова награда за физиология или медицина са:
    2001 г. - Лиланд Х. Хартуел (САЩ), Р.Тимъти Хънт и Пол М. Нърс (Великобритания) -  за откритията им на ключови регулатори на клетъчния   цикъл.
    2002 г. - Сидни Бренер (Великобритания), Джон Е. Сълстън (Великобритания), Х. Робърт Хоруиц (САЩ) - за откритията им в областта на генетичното регулиране на създаването на органи и програмираната смърт на   клетките. 
    2003 г.   - Пол Лотърбър (САЩ) и  Питър Мансфийлд (Великобритания) - за откритията им в областта на използването на   магнитния резонанс, който е пробив в медицинската   диагностика и изследвания. 
    2004 г. - Ричард Аксел (САЩ), Линда Бък (САЩ) - за работата им по изучаването на рецепторите на   обонянието и организацията на обонятелно-сензорната   система при хората. 
    2005 г.  - Бари Маршал (Австралия), Дж. Робин Уорън (Австралия) - за откриването на Хеликобактер пилори и ролята на   бактерията за появата на гастрит и язва.
    2006 г.   - Андрю Файър (САЩ), Крейг Мело (САЩ)  - за  откритието на фундаментален механизъм за  контрол  върху потока на генетичната информация, откриването  на РНК-интерференцията - изключването  на гени от  двойно спирална РНК. Новаторският метод   революционализира молекулярната биология и води до   разработване на нови мощни генетични медикаменти.  Той  ще помогне за генетично лечение на болести като  рак и  СПИН.
    2007 г.   -  Марио Капеки (Италия),  Мартин Еванс (Великобритания), Оливър Смитис (САЩ) -  за открития, свързани с ембрионалните стволови клетки    и  рекомбинацията на ДНК при бозайниците. 
    2008 г.   - Харалд цур Хаузен (Германия),  Франсоаз Баре-Синуси (Франция), Люк Монтание (Франция)
    - Харалд цур Хаузен получава наградата за откриването на човешките папилома вируси, които предизвикват рак на  шийката на матката.  Франсоаз Баре-Синуси и Люк   Монтание - за откриването на ХИВ вируса.
    2009 г.  -  Елизабет Х. Блекбърн(САЩ), Каръл В. Грайдър (САЩ),  Джек Шостак (САЩ) -  за откритието как хромозомите са защитени от теломери   и за изследвания върху ензима теломераза.   
    2010 г. - Робърт Джефри Едуардс (Великобритания) -  "бащата" на бебето в епруветка - за приноса му в развитието на оплождането ин витро. 
    2011 г. -  Брус Бойтлер (САЩ), Жул Хофман (Люксембург)  и Ралф Стайнман (Канада) - за работата, довела до по-доброто разбиране на имунната  система (за вродения и придобития имунитет).
    2012 г. - Шиния Яманака (Япония) и Джон Б. Гърдън (Великобритания)  - за открития,  свързани със стволовите клетки  и клонирането на  животни.
    2013 г.- Джеймс Ротман  (САЩ),  Ранди Шекман (САЩ)  и Томас Зюдхоф (Германия) - за открития, засягащи механизмите на регулиране на междуклетъчните взаимодействия. 
    2014 г. - Джон О'Кийф (САЩ, Великобритания), Мей-Брит (Норвегия) и Едвард Мозер (Норвегия)- за изследване на клетъчната биология на главния мозък, за  откритията им за клетки, съставляващи позиционираща система в мозъка. 
    2015 г. - Ирландецът Уилям Кембъл,  японецът Сатоши Омура и китайката Юю Ту.  
    - Кембъл и Омура си поделят половината отличие за открития, свързани с новаторска терапия срещу инфекции, причинени от паразитни червеи. Юю Ту получава другата половина за откритията, свързани с новаторска терапия срещу болестта малария. 
    2016 - Йошинори Осуми (Япония) - за откриване на механизмите на автофагия - процес за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти.   
    2017 -Джефри Хол (САЩ), Майкъл Росбаш (САЩ) и Майкъл Йънг (САЩ) - за откриването на молекулярните механизми, контролиращи циркадния ритъм - нашия биологичен часовник. 
    2018 - Джеймс П. Алисън (САЩ) и Тасуку Хонджо (Япония) - за открития, довели до пробив в лечението на рак.
    2019 г. - Уилям Кейлин (САЩ), Грег Семенза (САЩ) и Питър Ратклиф (Великобритания) за открития как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород.
    2020 г. - Харви Олтър (САЩ),  Майкъл Хоутън (Великобритания) и Чарлз Райс (САЩ) - за откриването на вируса на хепатит С. 
    2021 - Дейвид Джулиъс (САЩ) и Ардем Патапутян (Ливан) за откриването на рецепторите за температура и допир. (ЛИК)

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:47 на 27.11.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация