site.btaЗа Екатерина Йосифова почтеността бе най-ценната добродетел, а щастието - да живееш без вини и угризения

За Екатерина Йосифова почтеността бе най-ценната добродетел, а щастието - да живееш без вини и угризения
За Екатерина Йосифова почтеността бе най-ценната добродетел, а щастието - да живееш без вини и угризения
Екатерина Йосифова (4 юни 1941 - 13 август 2022), снимка: личен архив
„Бях дете, не помня точно на колко, един празен следобед във Варна, излязох на пустата улица, липата пред къщата цъфтеше с пълна сила, седнах до нея на бордюра, бръмчаха пчели, мина куче, погледнахме се... Просто узнах завинаги, че всички сме добри - липата, бордюра, аз. Че съм пораснала. Че живеем. Нито за миг не съм забравила усещането...” Това разказа поетесата Екатерина Йосифова преди почти десет години, през февруари 2013 г. Тогава я помолих да отговори на микс от въпроси за нещата от живота и смъртта, извадени от дневниците на проф. Иван Шишманов, Макс Фриш, Айн Ранд, плюс няколко мои, спонтанно изникнали по време на разговора ни. 

За да прочетете цялата статия

Абонирайте се Влезте във Вашата БТА

Продължете да четете с абонамент

Вижте условията

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:05 на 19.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация