site.btaПадежите са пример за много явления и особености в езика ни, според доц. Даниела Константинова

EZ 08:08:02 23-09-2021
GI0806EZ.004
култура - книга - език - доц. Даниела Константинова - интервю

Падежите са пример за много явления и особености в езика ни, според доц. Даниела Константинова

София, 23 септември /Даниел Димитров, БТА/
Всеки грамотен човек е имал сблъсък с падежите, макар че в българския липсва ясна падежна система, а само остатъци. Точно затова обаче срещата с тях се оказва трудна, особено когато започнем да изучаваме чужд език. В руския, словашкия и унгарския например тази категория е основополагаща за съответната граматика. Факт е, че падежите съществуват и те са неизменна част от богатството и словесното разнообразие на един език.

Даниела Константинова е доцент във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Научните й интереси са в областта на славянското и словашкото езикознание - лексикология, фразеология и морфология, лингвокултурологията и методиката на преподаване на словашки като чужд език. Автор и съавтор е на много публикации, сред които монографии, учебници и учебни помагала по словашки език за българи.

Новата й книга "Граматичната категория падеж" представя схващанията за падежите в българското и словашкото езикознание. Авторката подробно анализира падежната система на съвременния словашки език и дава много примери, придружени с превод и тълкувания на български.

Пред БТА доц. Константинова представя своята гледна точка за присъствието на падежите в българския език и за това доколко те пречат при изучаването на чужд език. Интервюто е и затова дали у нас има интерес към словашкия език и какъв е интересът на словаците към българския, и защо е полезно да се знае още един славянски език.

- Доц. Константинова, страда ли българският език от това, че няма ясна падежна система?

Доц. Даниела Константинова: Българският език има остатъчни падежни форми, най-отчетливо изразени при някои местоимения и наречия, но няма изцяло запазена падежна система и това му отрежда специфично място сред славянските езици.

Не смятам обаче, че този факт трябва да го "кара" да страда, защото езикът е своеобразен жив организъм. В този смисъл, отдавна е намерил пълноценни начини да компенсира липсата на, както се изразихте, "ясна падежна система". За тази цел има редица особености и механизми, сред които са словоредът, засилената употреба на предлозите и др.

- Какво губи езикът от това?

Доц. Константинова: В буквалния смисъл - губи много падежни форми и падежни флексии (окончания), които думите получават. В преносния смисъл не мисля, че може да говорим за загуба. Както казах, всичко се компенсира чрез определени езикови механизми.

- На какво се дължат нееднозначните схващания за падежите от страна на учените?

Доц. Константинова: Най-общо казано - на нееднозначния и сложен характер на самите падежи. Разбиранията за граматичната категория падеж са много разнопосочни, дори противоречиви. В световната, но и в българската наука, има разнообразни схващания. Учени с различен профил - философи, лингвисти, и от различни епохи, изследват различни като структура езици, съобразно което формулират свои тези и концепции за падежите.

Темата за начина, по който хората изразяват мислите си чрез думи, подреждайки ги по точно определени правила, за да бъде изразен определен смисъл, вълнува учените от векове. Още Аристотел в своя трактат, "За поетическото изкуство" разсъждава върху това.

Понеже за българския език е прието да се говори като за език без падежи, би било интересно да споменем, че на тази тема са водели спорове и много български учени още от времето на българското Възраждане.

- Споменахте за Възраждането, през първата половина на 19-и век започват да излизат първите граматики на българския език, в които се формира и граматичната терминология. Как всъщност навлиза в езика ни думата падеж?

Доц. Константинова: Тази дума е превод от латинското съществително cаsus с основно значение падение или падане. Например, днес на английски падеж е case (grammatical case), на френски cas и на немски der Kasus (тук като синоним се употребява също и der Fall (der grammatische Fall) - дума, която всъщност има няколко значения - първото е падане, падение, а второто е случай. Многозначни са и френското cas - случай, признак и английското case - случай, положение, дело, казус, дори сандък, куфар.

В славянските езици думата падеж навлиза като превод на съответното латинско съществително, за което споменахме. Затова на руски e падеж, на полски - przypadek, на чешки и словашки - pаd, на сръбски - падеж, на хърватски padez. По-различно е в украинския - вiдмiнок, белоруския - склон, словенския - sklon и kazus.

- Защо именно с падане се асоциира падежът?

Доц. Константинова: Интересно тълкувание. В някои източници и по-стари граматики за падежите се среща обяснението, че това е така, понеже в думите настава промяна и те "падат" от една в друга форма.

- Споменахте за първите български граматики и формирането на граматичните термини. Бихте ли дали пример за това как някои от български учени обясняват какво е падежът?

Доц. Константинова: Издадените през 30-те, 40-те и 50-те години на 19-и век граматики имат голямо значение за времето си, макар че тогавашните книжовници са черпели вдъхновение от чужди модели - руски, сръбски и др.
Например, в граматиката си Неофит Бозвели пише, че "падежът е променението в край речта, сос която се отговорва на въпроса". За Иван Богоров падежът е "отрежданиье или преобърнованье на крайната сричка". Според Йоаким Груев "падежье са окончания на имена-та, та с тях ся показва как идат предметите един кам друг".

Много от възрожденските книжовни деятели смятат, че в българския език има падежи (дори 4-5 на брой). Но най-твърдият застъпник на теорията за българските падежи е авторитетният български учен Александър Теодоров-Балан (1859-1959).

- Балан разглежда падежите като вид категория на мисленето. Какво означава това?

Доц. Константинова: Да. Според него падежите са "относби" (отношения), които се изразяват с падежни "облици" (т.е. форми). За Балан всички езици, в това число и българският, имат падежи. През годините ученият внася някои изменения в тази теория, но основната й идея се запазва.

До края на живота си той не се отказва от твърдението, че падежните облици могат да изчезнат, но не и падежните относби, тъй като те са постулат на мисълта, начин на нейна организация и без тях мисленето би се объркало, а изказването не би се разбирало.

Тази концепция е подложена на много критики, особено през 50-те години на 19-и век има редица дискусии. Като най-сериозен опонент тук се изявява друг голям български учен - Любомир Андрейчин, който защитава тезата, че след като няма падежни форми (както е в българския), не може да има и падежни отношения.

- Трудно ли е за един българин да научи език, който има падежи? Вие преподавате на студенти, изучаващи словашки език.

Доц. Константинова: Не е лесно. Всъщност, смятам че по принцип всеки чужд език има своите трудни особености - дали ще са падежи или глаголни времена, или произношение и правопис. За съвременните студенти категорията падеж не е много позната. Сравнително малко са тези, които са изучавали падежни езици в училище - най-вече, по немски и руски.

Именно затова в началото, когато представяме основните граматични особености на словашкия език, отделяме много време за изясняване на "логиката" на падежите.

Аз самата принадлежа към поколението, което задължително изучаваше руски в училище. Спомням си, че когато започнахме да го учим, някъде в прогимназията, за всички беше сложно да разберем защо трябва да променяме думите накрая, да помним толкова много окончания, предлози, глаголи... Но по-късно в университета, когато ме приеха в славянска филология и профил "Словашки език и литература", вече имах представа за какво служат падежите. И това много помогна да вникна в особеностите на словашката падежна система, въпреки че не предпазваше от грешки.

- А Вие защо се обърнахте към този език?

Доц. Константинова: Исках да изучавам чужди езици, а когато ме приеха, словашкият беше сравнително нов за тази специалност, преди нашия випуск имаше само два други със словашки. Това предизвика първоначалния ми интерес. После, в края на първи курс, имахме възможност да отидем на кратко обучение в Словакия и всичко - страната, хората, езикът - ме очарова. Така е и до днес.

- По-лесно ли се учи чужд език без падежи?

Доц. Константинова: Не. Както споменах, всеки език има своите особености. Във връзка с въпроса Ви се сещам за една случка със словашки студенти, изучаващи български. Преди години изнасях лекция в университета "Коменски" в Братислава. Попитах студентите какво най-много ги затруднява в езика ни. Очаквах да чуя нещо за определителния член, многото глаголни времена, преизказното наклонение. Останах изненадана, защото повечето студенти посочиха като най-трудно това, че езикът ни няма падежи и много често не могат да си обяснят как да подреждат думите в изреченията, как да употребяват някои предлози, имащи по няколко значения и т.н.

- Вие преподавате на студенти по словашка филология? Има ли интерес към словашкия език?

Доц. Константинова: За съжаление, няма голям интерес. Словашкият е рядък език. В последно време много често се срещат определенията "големи" и "малки езици". Не приемам съвсем това, въпреки че е логично държавите и народите да се определят като големи и малки.

Словакия е малка държава и, въпреки че се намира в сърцето на Европа и има сериозен икономически и културен потенциал, красиви исторически и природни забележителности, остава в сянката на някои по-големи централноевропейски държави и съответно - на техните езици.

Да не говорим за това, че заради някогашна Чехословакия много хора все още свързват Словакия с Чехия и съответно отъждествяват словашкия с чешкия език. Или пък - заради звуковата близост на имената, бъркат Словакия със Словения.

- А какви са Вашите наблюдения за интереса на словаците към българския език?

Доц. Константинова: Идентично като за словашкия - не е голям. Нашият език също спада към редките езици. Мисля, че поради различни причини, интересът към България и съответно към езика ни след 90-те години на 20-и век значително е отслабнал.

Макар че страната ни все още има популярност като морска дестинация и през последните две пандемични лета е посетена от много словаци. Именно това всъщност е и причина в сферата на туризма, както и в някои аутсорсингови компании, да се търсят специалисти, владеещи словашки език.

- Защо е полезно да се знае още един славянски език?

Доц. Константинова: Ще ви отговоря с една поговорка. Словаците казват: Kolko jazykov vies, tolkokrat si clovekom. Това означава "Колкото езици владееш, толкова пъти си човек". В този смисъл, изучаването на всеки един чужд език би допринесло за усъвършенстваното на хората.

Смятам, че владеенето на поне един славянски език значително би обогатило познанията ни за езика като такъв и за народа, който го говори. Това би ни накарало и да се замислим върху много думи, явления и особености в родния ни език. Падежите, например, са доказателство за това. Човек мисли, сравнявайки - търсейки прилики и различия в своето и в чуждото.

/ГИ/