site.btaСамо един български музей досега се е състезавал за Европейската музейна награда

Снимка: личен архив

EZ 09:44:01 24-09-2021
HT0942EZ.004
БТА - култура - България, международно

Само един български музей
досега се е състезавал
за Европейската музейна награда


София, 24 септември /Антоанета Маркова от БТА/
Преди дни Европейската музейна академия обяви лауреатите на годишните европейски музейни награди. Академията, която е неправителствена организация, е създадена в Нидерландия през 2009 г. по повод 10-ата годишнина от загубата на видния музеолог и журналист Кенет Хъдсън (1916-1999).
С наградата за иновативност тази година бе отличен берлинският музей на бъдещето "Футуриум", за качество на образователната функция наградата бе присъдена на Националния музей на литературата в Букурещ, Румъния, а с наградата за музей на изкуството се сдоби музеят "Трапхолт" за съвременни изкуства, занаяти и дизайн в Колдинг, Дания.
Европейската музейна академия е общност от музейни експерти, която работи върху иновативни изследвания в сферата на музейното дело и подпомага появата на нови идеи, програми и таланти.
Национален представител на академията в България е проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе. Пред БТА той каза, че досега само един български музей е кандидатствал за Европейска музейна награда. "Музейко" в София не е успял да се пребори в надпреварата за приза "Деца в музеите", която отличава креативни и иновативни изложби и програми за деца до 14 години.

- Бихте ли представил дейността на академията и българското участие в дейността й?
- Европейската музейна академия (ЕМА) и Мрежата на европейските музейни организации (NEMO) са двете основни европейски музейни организации, които дават възможност на музеите да бъдат видими за Европа и света. Това стана особено ясно по време на пандемията от Ковид-19, когато EMA и NEMO правиха проучвания, даваха добри примери на колегията и макар че не много от българските музеи участват, те имаха възможност да станат част от анкетите.
EMA работи през последните четири години и в България. Подготвям информация всяка година за дейността на музеите у нас. Мога да дам пример - през 2019 г. фокусът беше върху Пловдив като европейска столица на културата, но за съжаление в този период не беше открит нов музей в Пловдив.
За себе си открих Европейската музейна академия чрез една друга организация - Форум за славянски култури в Словения, която работи с всички славянски държави. Те също имат награда - наградата "Жива", която бе присъдена на Русенския музей през 2014 г., след това бе отличен и Шуменският музей. Музеят в Несебър и музеят "Земята и хората" кандидатстваха за този приз на международната фондация от Любляна, макар досега да не са го печелили.
Не са много българските музеи, които участват в такива съревнования. Може би защото някои от тях нямат достатъчно самочувствие, не виждат себе си в критериите, обявени за наградите. ЕМА дава възможности за обучения и курсове, за съвместни проекти, за публикации, но едни от най-важните инициативи са наградите. Критериите при тях са ориентирани особено към двадесети век, към индустрията, науката, технологията. Има награди за интерпретация, за качество на разказа, за творчество в експозициите. Понякога тези критерии изглеждат завоалирани, но трябва да кажа, че музеите, които се съревновават, са на световно ниво. Особено тези, които печелят.
Обученията, които ЕМА извършва, също са много важни. Те са под формата на уебинари, лекционни курсове, освен това академията подкрепя и лятната школа по музеология в Словения, която се организира от Форума за славянски култури.
- Има ли примери за успешни партньорства между български и чуждестранни музеи, за съвместна работа по проекти?
- Естествено, че такъв тип контакти са възможни. Мога да дам пример на сътрудничество с музей в сръбския град Кикинда, във Войводина, който организира Мамутфест. В него участва и мамутът от русенския Екомузей, участваме в работилниците на феста. Има общи участия, замисляме и общи изложби. През Кикинда минава "Ориент експрес", който след това стига и до Русе, така че планираме общ проект.
Участието е възможност за всеки музей, който иска да работи по съвместни проекти, да търси партньорства, идеи. Не финансиране - в това участие пари няма, но има партньорства, идеи, приятелства, ако щете.
- Каква е процедурата за номиниране за Европейската музейна награда?
- Всеки сам номинира себе си според критериите. Когато през април всяка година се обявяват наградите, аз правя връзка с българските музеи, за да стигне тази информация за музеите, понякога уговарям някои от колегите да кандидатстват, но е доста трудно. На Панаира на музейните изложби, който организираме на всеки две години в Русе с помощта на министерство на културата и в който фокусът е върху мобилните, пътуващи изложби, за да стигат до повече хора, също се представят наградите и възможностите на ЕМА.
- Бихте ли отличил европейски музей като пример за подражание и приложение у нас - музей, какъвто искате да видите в България?
- Има множество такива музеи - и световни, големи, и по-малки. Бих дал пример с Музея на Лондон, защото той много работи с гражданите на Лондон, с общността. Разбира се, прави и археологически разкопки, но представя цялото това наследство, миналото на Лондон по начин, който може да бъде разчетен от общността. Могат да се дадат и други примери с по-малки музеи, макар че музеят на Лондон е достатъчно голям, но с градски, регионални музеи, в които се събират спомените на хората. Това са музеите, които бих предложил, музеите, които работят със своите публики, с хората, които разпознават музея като част от своята идентичност.
В нашия музей се опитваме да работим със своята аудитория. Това не винаги е лесно. Изискват се усилия да се опознае местната общност. Понякога срещаме и проблеми. Например при Ивановските скални църкви, които са обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и са в район, обитаван сега основно от хора на висока възраст, не особено образовани, които не разпознават значимостта на стенописите в храмовете. Това, разбира се, не е тяхна вина, но възникват трудности.
През 2020 г. Регионалният исторически музей в Русе получи наградата на българския парламент за образователна дейност. Ние имаме една местна програма "Русезнание", по която работим с местните училища. Учениците имат в музея занимания, които са не толкова лекционни, а интерактивни. Говорим за една предметно-ориентиране музеология - ако говорим например за Възраждането, показваме сабята на Раковски, която е в нашата експозиция. Не говорим изобщо са периода, а го правим чрез предметите в музея.
/ХТ/