site.btaКлиматична оценка на горещите дни и периоди в България




Редица нови климатични изследвания показват, че повечето екстремни горещини през последните десетилетия не биха настъпили без предизвиканите от човека климатични промени (https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg1/). Очакваното увеличение на максималните температури според климатичните симулации, основани на сценариите RCP4.5 и RCP8.5, ще засегне значително страните от Средиземноморието и Източна Европа до средата на века, където смъртността, свързана с горещините, може да се увеличи значително. Необичайно високите температури и продължителните горещи периоди са рискови за човешкото здраве и устойчивостта на екосистемите, водят до резки скокове на потреблението на вода и енергия. Анализът на тези явления чрез прости и надеждни климатични индикатори е важен при вземането на информирани решения на различно ниво. Няма единствено, универсално определение на екстремните горещини, но се приема, че те са продължителни периоди, необичайно по-горещи от нормалното. Всички дефиниции включват поне една характеристика на температурата на въздуха (средноденонощна, минимална или максимална стойност) и изискват определен брой последователни дни, когато даден (предварително дефиниран) праг е надвишен.


Според климатичната класификация на Кьопен климатът на по-голямата част от територията на България е умерен (преобладаващите подтипове са Cfa и Cfb). Продължителните горещи периоди са свързани най-често с адвекция на тропически въздушни маси над Балканския полуостров и допълнително радиационно прегряване при слабоградиентно приземно барично поле. Максималните температури над 40°C са сравнително рядък, но възможен температурен екстремум. Климатологията на горещите дни и периоди е изведена на базата на ежедневни данни за максимална температура на въздуха през топлото полугодие от избрани метеорологични станции, представителни за непланинските райони в България (до 1000м надморска височина). В съответствие с получените статистически оценки на високите температури, характерни за климата на страната, са дефинирани три климатични индикатора:


1) годишен брой горещи дни (nhd32) – горещите дни се дефинират като дни с максимална температура над 32 °C; изчислява се общият им брой на годишна база;


2) максимален брой последователни горещи дни (chd32) – най-дългият непрекъснат календарен период с максимални температури над 32 °C, определен на годишна база;


3) продължителност на горещите периоди при различни прагови стойности (hsd32/34/36/38/40) – изчислява се годишният брой на дните, в които максималната температура е: ≥ 32 °C в ≥ 6 последователни дни; ≥ 34 °C в ≥ 5 последователни дни;








36 °C в ≥ 4 последователни дни; ≥ 38 °C в ≥ 3 последователни дни; ≥ 40 °C в ≥ 2 последователни дни.


Първият индикатор представлява обща мярка за неблагоприятните топлинни условия през топлото полугодие; дългосрочното му увеличаване е свързано с повишена вероятност от нарастване на продължителността на горещите периоди. Вторият индикатор очертава горната граница на устойчиво задържане на горещото време. И накрая, третият индикатор дава една обобщена комбинирана оценка (продължителност-интензивност) на горещите периоди.


В представения тук климатичен анализ на горещото време в България са използвани ежедневни данни за максимална температура на въздуха през топлото полугодие в периода 01.04.196131.08.2021 г. от метеорологичната мрежа на НИМХ. В Таблица1 са дадени максималните стойности на климатичните индикатори в периода 1961–2020 г., както и изчислените максимални стойности за 2021 г. по оперативни данни до края на месец август.


Таблица 1. Максимални стойности на климатичните индикатори в периода 1961– 2020 г. (вкл. станцията и годината, в която са достигнати); изчислени максимални стойности на индикаторите за 2021 г. по оперативни данни до края на месец август



Пространственото разпределение на многогодишните средни стойности (19612020 г.) на годишния брой горещи дни (nhd32) е представено на Фигура 1. В планинските райони и някои отделни крайбрежни зони (особено по северното Черноморие) стойностите са най-малки (от 0 до 2-3 дни), следвани от високите полета в Западна България, хълмистите и нископланинските райони и Черноморието (до 10-11 дни). В Горнотракийската низина, ниските части на Източните Родопи и Странджа и по долините на Струма и Места годишният брой горещи дни варира от 20-25 до над 50. В Северна България, главно в централната част на Дунавската равнина, горещите дни са 25-35 годишно. В над 90% от станциите в непланинските райони на страната се установява статистически значима тенденция на нарастване на годишния брой горещи дни в разглеждания период (средно 3.5 дни/10 години).



Фигура 1. Пространствено разпределение на многогодишните средни стойности на на годишния брой горещи дни (nhd32) за периода 19612020 г.









Изчислените стойности на максималния брой последователни горещи дни (chd32) в периода 1961-2021 г. по данни от метеорологичните станции в непланинските райони варират от 2-3 до над 40 дни годишно. На Фигура 2 е представено многогодишното изменение на максималните за Северна и Южна България стойности на chd32. Абсолютният максимум от 43 дни е достигнат през 2012 г. в Сандански. От края на миналия век в Южна България зачестяват случаите на устойчиво задържане на горещото време за ≥ 20 дни.







Фигура2. Многогодишно изменение на максималните стойности на chd32 (максимален брой последователни горещи дни) в Северна (NBG) и Южна (SBG) България в периода 1961–2021 г.


Всички изключително горещи периоди с максимални температури ≥ 38 °C и ≥ 40 °C и около 90% от горещите периоди при прагови стойности 32, 34 и 36 °C се появяват










след средата на 80-те години на миналия век. В някои райони на Източна България и високите полета на Западна България почти всички горещи периоди са регистрирани след 1985 г. Явлението е характерно за месеците юли и август, но относителната му честота през юни и септември нараства в периода след 1985 г., достигайки до 5-8%. Най-високите стойности на индикатора за продължителност на горещите периоди, свързани с продължителното задържане на много високи температури в по-голямата част от страната, са достигнати през 2007г., последвана от 2000 и 2012 г. (Фигура 3). Най-горещото място в страната е долината Струма до Кресненското дефиле, където индикаторът достигна максимуми при всички температурни прагове (Таблица1). В отделни години се наблюдават екстремни горещини с максимални температури ≥ 40 °C в 6-8 последователни дни.








 










Фигура 3. Многогодишно изменение на осреднените за страната стойности на индикатора за продължителност на горещите периоди (hsd) в периода 1961–2021 г.


Най-интензивната гореща вълна в Европа за 2021г. достига своя връх в Югоизточна Европа в първите дни на месец август (https://www.severe- weather.eu/europe-weather/). През последната седмица на юли в горните слоеве на тропосферата се формира топлинен купол (heat dome), покриващ голяма част от Средиземноморието и Северна Африка, както и Балканския полуостров. На 2август в редица метеорологични станции в Гърция и западна Турция са регистрирани максимални температури над 44 °C. В Северна Македония също е отчетена температура над 44 °C. В периода 26.07-05.08.2021 г. в равнинните части на нашата страна (с изключение на крайбрежната зона) са регистрирани от 7- до 11-дневни периоди с максимални температури над 34 °C. На 2 август бяха измерени температури ≥ 42 °C в областите Стара Загора, Хасково и Благоевград (Фигура 4).












Фигура 4. Пространствено-времева динамика на максималната температура (°C) по време на горещия период от 26 юли до 5 август 2021 г. по данни от ProData*. Стойностите под 32 °C са маскирани в сив цвят.





Въпреки че според предварителните оценки на Европейската служба за климатични промени "Коперник" лятото на 2021 г. е най-горещото в Европа за цялата история на метеорологичните измервания (https://climate.copernicus.eu/), в контекста на направения климатичен анализ на горещото време лятото на 2021 г. в България като цяло е сравнимо или малко по-горещо от лятото на 2017 г., но е далече от екстемните горещини през 2007, 2000 и 2012 г. (Фигура 3 и Таблица 1). Средният за страната брой горещи дни е 33.5, а средният максимален брой последователни горещи дни е 11.2; максималните стойности и за двата индикатора, съответно 67 и 27 дни, са достигнати в района на Сандански и Петрич. Екстремно горещи периоди с температури над 38 °C са регистрирани в централната част на Дунавската равнина, в Горнотракийската низина, Източните Родопи и по долината на Струма. Стойностите на индикатора за продължителност на горещите периоди при праг 38 °C варират от 3-6 в Дунавската равнина до 13-16 в района на Сандански и Петрич, където са достигнати и най-високите стойности на индикатора при праг 40 °C – 9 дни (Фигура 5).


 



Фигура 5. Стойности на индикаторите годишен брой горещи дни (nhd32), максимален брой последователни горещи дни (chd32) и продължителност на горещите периоди при различни прагови стойности (hsd32/34/36/38/40) за 2021 г., изчислени по оперативни данни от синоптичните станции до края на месец август








* Оперативната система на НИМХ ProData асимилира наземни измервания (in situ) от повече от 140 автоматични метеорологични и хидроложки станции, продукти от


сателитни измервания и спомагателни данни за изчисляването на 10 приземни метеорологични параметри в равномерна мрежа 0.045°×0.045°, обхващаща България изцяло. ProData се доказа като надежден източник на оперативна метеорологична информация с висока пространствена и времева разделителна способност.


 


НИМХ




news.modal.header

news.modal.text

Към 03:33 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация