site.btaИзборът на тазгодишните Нобелови лауреати показва колко малко са знаели учените за това как телата ни възприемат външния свят

EZ 16:25:01 04-10-2021
AK1621EZ.007
Нобелови награди - Швеция

Изборът на тазгодишните Нобелови лауреати
показва колко малко са знаели учените за това
как телата ни възприемат външния свят


Стокхолм, 4 октомври /БТА/
Американецът Дейвид Джулиъс и американецът от ливанско-арменски произход Ардем Патапутян си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина. Престижното отличие им се присъжда за откритията за това как човешкото тяло възприема температурата и допира, които могат да допринесат за нови начини за лечение на болка и дори на сърдечносъдови заболявания, съобщава Асошиейтед прес.
Джулиъс и Патапутян идентифицират рецептори в кожата, които реагират на топлина и налягане. Работата на двамата учени е съсредоточена в областта на соматосенсацията, която изследва способността на специализирани органи като очи, уши и кожа да виждат, чуват и усещат.
"Това наистина отключва една от тайните на природата", каза Томас Пърлман, генерален секретар на Нобеловия комитет, при обявяването на лауреатите. "Всъщност това е нещо, което е от решаващо значение за оцеляването ни, така че откритието е много важно", допълни той.
Пърлман каза още, че преди днешното им обявяване е успял да се свърже и с двамата лауреати, които миналата година си поделиха престижната награда "Кавли" за неврология.
"Имах само няколко минути да разговарям с тях, но те бяха невероятно щастливи, много изненадани и дори малко шокирани", каза генералният секретар на Нобеловия комитет.
Дейвид Джулиъс използва капсаицин - активното вещество в лютите чушки, предизвикващо усещане за парене, за да идентифицира сензор в нервните окончания на кожата, който реагира на топлина.
Ардем Патапутян използва чувствителни на налягане клетки, за да открие нов клас сензори, които реагират на механични стимули в кожата и вътрешните органи.
Изборът на Джулиъс и Патапутян подчертава колко малко учените са знаели преди откритията им за това как телата ни възприемат външния свят и колко много още има да се учи, отбелязва Оскар Марин, директор на Центъра за неврологични разстройства в Кралския колеж в Лондон.
"Макар да сме наясно с физиологията на сетивата, това, което не разбирахме, е как усещаме разликите в температурата или налягането", казва Марин. "Знанието как тялото ни усеща тези промени е от основно значение, защото след като опознаем тези молекули, те могат да се превърнат в мишени. Това е като намерим ключалка и вече да разполагаме с точните ключове, необходими за отключването й", допълва специалистът.
Марин казва, че откритията на Джулиъс и Патапутян откриват "цяла фармакологична област" и че изследователите вече работят за разработване на лекарства, насочени към рецепторите, които те са идентифицирали.
Оскар Марин прогнозира, че новите лечения за болка вероятно ще дойдат на първо място. Знанието как тялото открива промени в налягането обаче може в крайна сметка да доведе до появата на лекарства за сърдечносъдови заболявания, ако учените са в състояние да разберат как да облекчат натиска върху кръвоносните съдове и други органи.
Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина се размина с прогнозите на експертите, които смятаха, че тя ще бъде присъдена за открития, довели до създаването на иРНК ваксините, или в областта на клетъчната адхезия, епигенетиката, новите възможности за лечение в ревматологията или антибиотичната резистентност.
Шведската академия на науките ревниво следи за опазването на тайната и нито една от стотиците номинации, които се разглеждат всяка година, никога не се потвърждава.
Миналата година, вече в разгара на коронавирусната пандемия, наградата получиха тримата откриватели на вируса на хепатит С, припомня Франс прес. /ЕХ/

/АКМ/

..
/АКМ/



news.modal.header

news.modal.text

Към 03:18 на 24.08.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация