site.btaСпециалистите по световна история свързват темите от чуждата история с българската
EZ 13:39:01 05-10-2021
AK1335EZ.022
БАН - история - конференция
Специалистите по световна история
свързват темите от чуждата история
с българската
София, 5 октомври /Ирина Симеонова, БТА/
Историците по световна история се стремим да свържем темите от чуждата история с родната и това е напълно естествено, тъй като само на границата между родната и чуждата история могат да се търсят новите проблемни аспекти, наричани научен принос. Това каза историкът от Софийския университет Искра Баева по време на научната конференция "Изучаването на световната история и българската историческа наука", която бе открита днес в столицата.
Тя е организирана по повод 40-годишнината от основаването на секция "История на света и международните отношения в ново и най-ново време" в Института за исторически изследвания към БАН /ИИстИ-БАН/. Форумът се осъществява днес и утре и е в памет на акад. Константин Косев /1937-2020/, един от създателите на секция "Нова и най-нова обща история" в Института по история и неин дългогодишен ръководител. В двата дни над 30 доклада ще изнесат учени от различни институти на БАН и университети в страната.
Баева отбеляза, че четири десетилетия не е малко време за участниците във форума, но за историята е много кратък период, както и в сравнение с изследванията по българска история, които са много по-дългогодишни. По думите й, късно започват да се занимават с изследвания в областта на световната история и в Софийския университет /през 1973 г./, и във Великотърновския университет / от 1984 г./. Според Баева късната поява на специализираните изследвания по световна история в страната ни се дължи на това, че като в млада държава в първите си десетилетия българската историческа наука се посвещава изцяло на изследванията на родната история, а това по-различни причини и с различна идеологическа окраска продължава и до ден днешен.
Началото на изследванията по съвременна история е мотивирано от необходимостта да се преподава световна история на студентите, подготвени да станат историци, защото високият патриотичен заряд на младата българска историография не отменя регионалния характер на българската история и необходимостта тя да се постави в контекста на общата балканска, европейска и световна история, отбеляза тя.
"Голямо предимство на съвременните изследователи, за разлика от условията, при които ние правихме първите си стъпки, е все по-лесният достъп до научна литература и дори до архивни документи, благодарение на дигитализацията на архивите и разширяването на достъпа до тях чрез световната електронна мрежа", констатира Искра Баева.
Сред проблемите тя отбеляза липсата на постоянни и добри контакти между историците по обща история от различните научни звена. "Оказва се, че ни е по-лесно да намерим контакти с колегите по същата проблематика в чужбина, отколкото в България", каза Искра Баева. По думите й, голяма рядкост у нас са конференции като настоящата, на която може да се обсъждат проблеми от новата световна история.
/АКМ/
AK1335EZ.022
БАН - история - конференция
Специалистите по световна история
свързват темите от чуждата история
с българската
София, 5 октомври /Ирина Симеонова, БТА/
Историците по световна история се стремим да свържем темите от чуждата история с родната и това е напълно естествено, тъй като само на границата между родната и чуждата история могат да се търсят новите проблемни аспекти, наричани научен принос. Това каза историкът от Софийския университет Искра Баева по време на научната конференция "Изучаването на световната история и българската историческа наука", която бе открита днес в столицата.
Тя е организирана по повод 40-годишнината от основаването на секция "История на света и международните отношения в ново и най-ново време" в Института за исторически изследвания към БАН /ИИстИ-БАН/. Форумът се осъществява днес и утре и е в памет на акад. Константин Косев /1937-2020/, един от създателите на секция "Нова и най-нова обща история" в Института по история и неин дългогодишен ръководител. В двата дни над 30 доклада ще изнесат учени от различни институти на БАН и университети в страната.
Баева отбеляза, че четири десетилетия не е малко време за участниците във форума, но за историята е много кратък период, както и в сравнение с изследванията по българска история, които са много по-дългогодишни. По думите й, късно започват да се занимават с изследвания в областта на световната история и в Софийския университет /през 1973 г./, и във Великотърновския университет / от 1984 г./. Според Баева късната поява на специализираните изследвания по световна история в страната ни се дължи на това, че като в млада държава в първите си десетилетия българската историческа наука се посвещава изцяло на изследванията на родната история, а това по-различни причини и с различна идеологическа окраска продължава и до ден днешен.
Началото на изследванията по съвременна история е мотивирано от необходимостта да се преподава световна история на студентите, подготвени да станат историци, защото високият патриотичен заряд на младата българска историография не отменя регионалния характер на българската история и необходимостта тя да се постави в контекста на общата балканска, европейска и световна история, отбеляза тя.
"Голямо предимство на съвременните изследователи, за разлика от условията, при които ние правихме първите си стъпки, е все по-лесният достъп до научна литература и дори до архивни документи, благодарение на дигитализацията на архивите и разширяването на достъпа до тях чрез световната електронна мрежа", констатира Искра Баева.
Сред проблемите тя отбеляза липсата на постоянни и добри контакти между историците по обща история от различните научни звена. "Оказва се, че ни е по-лесно да намерим контакти с колегите по същата проблематика в чужбина, отколкото в България", каза Искра Баева. По думите й, голяма рядкост у нас са конференции като настоящата, на която може да се обсъждат проблеми от новата световна история.
/АКМ/
news.modal.header
news.modal.text