site.btaПроф. Бенджамин Лист отдавна заслужава Нобеловата награда за химия, смята български учен

Проф. Бенджамин Лист отдавна
заслужава Нобеловата награда
за химия, смята български учен

Снимка Ирина Симеонова

София, 13 октомври /Ирина Симеонова, БТА/
Проф. Бенджамин Лист заслужава Нобеловата награда за химия отдавна, той е сред първите пет най-цитирани химици в света, разказа пред БТА проф. Цонко Колев от Института по молекулярна биология "Акад. Румен Цанев" при БАН.

Проф. Бенджамин Лист, директор на Института "Макс Планк" за изследване на въглищата в Мюлхайм-на-Рур, Германия, е един от двамата тазгодишни лауреати на Нобелова награда за химия. Другият отличен е Дейвид МакМилън от Принстънския университет в САЩ.

Химията среща проф. Колев и проф. Лист, макар и съвсем за кратко, през 2005 - 2006 г. По това време българинът работи като експериментатор в лаборатория на Дортмундския университет.

"В университета имаме практически почти всичко, което ни трябва, но един хубав ден се оказа, че апаратът ни за рентгеноструктурен анализ не работи поради технически причини", каза Колев. Най-близката възможност била в Бохум, който е само на 20 км, но се оказва, че там вече не работят. "Единственият шанс беше да си вземем влака и да отидем в град Мюлхайм-ан-дер-Рур, където е Институтът "Макс Планк" за изследване на въглищата", разказа той. Насочват ги към Бенджамин Лист.

"Казахме си няколко думи с Бен Лист и той извади телефона си и веднага се обади в съответната секция, където се прави рентгеноструктурен анализ", каза проф.Колев и допълни, че разговорът на Лист по телефона продължил минута и половина, и след това попитал българина и двамата му колеги от Дортмунд попита дали могат да свършат работата си същия петък. "Отговорихме положително и апаратът беше наш целия ден. Ние за два часа си свършихме работата", разказа проф. Колев и допълни, че в България трудно може да се получи подобна експедитивност при същата ситуация.

Първото ми впечатление е, че това е изключително слънчев човек, безкрайно възпитан и много внимателен, разказа Колев.

Той допълни, че завчера вечерта след третия опит е успял да се свърже по телефона с Лист и да го поздрави. Намерил го в кабинета му, макар и да било доста след края на работния ден.

Колев разказа, че в Института "Макс Планк" за изследване на въглищата в момента работи и български учен - проф. Михаил Атанасов, който е от Института по обща и неорганична химия при БАН. Той е теоретик и се занимава с т. нар. молекулен магнетизъм, който е нещо сравнително ново в науката, разказа Колев.

За Бенджамин Лист проф.Колев отбеляза, че още в периода 2008 - 2009 г. е скочил от десето на пето място в света сред най-цитираните химици. Това е качествен скок, посочи българинът и добави, че наградата дори е закъсняла. А тя според думите на българския химик е за "простички неща" - Лист се е сетил да използва малки органични молекули за катализатори в хомогенната катализа. Първото му голямо постижение е приложението на енолните етери в хомогенната химична катализа, разказа проф.Колев и добави, че Лист се е концентрирал само върху хомогенната катализа, т.е. между течни вещества. Определя го като експериментатор и допълва, че Лист със своите катализатори получава "добиви" от над 92 процента, което е нещо много голямо за органичната химия, където "добивите" много често достигат до 50 на сто. За някои специални съединения ние се радваме и на 40 процента "добив" поради това, че реакцията върви трудно, има проблеми и т.н., и "добивът" като краен резултат е нисък, разказа проф.Колев. Описва Лист като кооперативен човек, който обича сътрудничествата, а не пази своите открития за себе си, споделя ги.

Нобеловата награда на Лист не е първата за Института "Макс Планк" за изследване на въглищата. След Втората световна война директор на института е известният немски химик Карл Циглер, който работи с метало органични катализатори и с тях успява да накара етилена да се полимеризира. Циглер и италианецът Джулио Ната получават Нобелова награда през 1963 г., разказа Колев и допълни, че органо-металните катализатори на Циглер-Ната водят до революция в производството на пластмаса. Колев посочи още, че институтът отдавна не се занимава с изследване на въглища, а с фундаментални химически изследвания и обща синтетична химия. В Института са били наясно, че въглищата си отиват и започват да въвеждат катализата - първо хетерогенния, а по-късно и хомогенния катализ, разказа Колев. Те си мислят за бъдещето и се стремят да реагират навреме и се променят, обясни Колев.

Проф. Колев разказа, че е работил повече от 20 години в лаборатория на Дортмундския университет, като се е оказал там в началото на 90-те години като Хумболтов стипендиант. В Института по молекулярна биология към БАН сега работи като консултант по проекти в секция "Молекулен дизайн на нови материали за медицинска химия". "Тази тематика я донесе нашият колега доц. Николай Цветков, прибирайки се от Германия, където е работил", посочи проф. Колев.

Човек, който не е имал международно сътрудничество, просто си остава учен за домашна употреба, каза проф. Колев. Според него ученият трябва да види как се работи в чужбина, да вземе оттам, но ако може и да даде нещо на тази страната от знанията и от уменията си. По думите му само така се получава истинска, стойностна наука - със сътрудничество. "Защото каквото и да правим, ние не можем да имаме всичко. Просто технически е невъзможно - това са хиляди съединения, които се събират в продължение на години", разказа химикът.

Той отбеляза, че критичната маса на българската наука сериозно е под съмнение. Разказа, че се радват и очакват младите хора, докторантите, както се посреща нобелов лауреат. Това е важно за нас, защото не можем да направим проект без докторанти, без млади хора. Нашите шансове с проекта стават лоши, когато нямаме млад човек в екипа", каза проф.Колев и допълни, че имат някакви теоретични шансове да имат догодина трима докторанти. Българите отиват в чужбина, добре се представят и се реализират, каза още професорът и допълни, че, за съжаление, малко от тях се връщат в страната ни и това е тъжна картина.

На въпроса как се прави наука в България, проф.Колев отговаря, че за това е необходим хъс, защото правят наука от нищо, от просия. "Принуден съм да се простирам според чергата си, т.е. да работя химия с тези вещества, които имам. Всеки от хората тук може да прави наука само с това, което има", каза той и допълни, че за да има наука, обществото трябва да има нужда от нея. "Обществото трябва да узрее за идеята, че науката е важно и необходимо нещо", каза проф.Колев.

В страната все още има желаещи да се занимават с химия, но недостатъчно според него. Хората, които завършват Химическия факултет на Софийския университет, са малко, посочи той. Някога ние бяхме 120 души - педагози и производствен профил, сега ако съберат 30 - 40 души е голям успех, допълва Колев. Той посочи, че химия се учи и на други места в страната - примерно в Пловдивския университет, където има повече студенти, отколкото София. Студентите определят Пловдив като по-евтин и по-спокоен град от София. Децата имат свои практически причини за избора си, допълни той.

За финансирането на науката Колев разказа, че с бюджета, който има БАН, се поддържа някакво ниво, така че Академията да не е на командно дишане; да може все пак да диша със собствени сили. За това стигат тези пари, за каква наука говорим, попита ученият и допълни, че наука в България ще има въпреки нежеланието на някои хора.

За привличането на частни донори, проф. Колев каза, че в България това е много трудно, защото няма наукоемко производство. За да има частна подкрепа, трябва в България да има производство, което изисква наука. Като пример даде фармацевтична промишленост, която синтезира лекарства. Тогава те ще имат огромна нужда от нас, направо ще идват да ни се молят да работим заедно, каза Колев.

Професорът посочи, че за него е много важно като се мисли за наука да се мисли за бъдещето, за това какво ще е необходимо от науката утре, вдругиден, след пет или 10 години. "Нещата трябва да се развиват, за да бъде човек сигурен, че ще има утре. Това е най-важното според мен - да има и за утре нещо, което да правим, а не само за днес", заключи проф.Колев.
/АКМ/