site.btaУниверситетски преподаватели и изследователи обсъждаха различните аспекти на дезинформацията
EZ 19:55:31 14-10-2021
RI1953EZ.066
Софийски университет - научна конференция - дезинформация
Университетски преподаватели и изследователи обсъждаха различните аспекти на дезинформацията
София, 14 октомври /Димитрина Ветова, БТА/
Университетски преподаватели и изследователи обсъждаха днес различните аспекти на дезинформацията на научна конференция "Дезинформацията: новите предизвикателства", която се състоя в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Темите на форума, който се излъчваше и онлайн, бяха в четири панела: дезинформация и политика; дезинформация и регулация; дезинформация и журналистическа практика; дезинформация и социални медии.
Преподавателят във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ доц. д-р Ралица Ковачева говори за дезинформацията в двете предизборни кампании, които се състояха у нас през тази година. В тези две кампании партиите си плащаха и получаваха програмно време за клипове в медиите и говореха сами на своите избиратели. Другият начин на предизборната кампания се осъществяваше през собствените канали на партиите - чрез партийните телевизии, през които се разпространяваха партийните послания, обясни доц. Ковачева. Според нея, големият проблем е, че дори и при дебатите, журналистите са били превърнати в спаринг партньори, давайки думата на следващия участник в разговора.
Доц. Ралица Ковачева цитира и изследване на Центъра за изследване на демокрацията, което показва кои са били четирите популярни дезинформационни послания, разпространявани по време на априлската предизборна кампания през тази година у нас. Посланията са били свързани с COVID-19, с руските проекти, със Зеления пакт и с "лошия" ЕС. Доц. Ковачева обобщи и основните наративи и ценностите на партиите по време на предизборните кампании през тази година. Тези послания са били свързани с "открадната държава", "откраднатите избори", "откраднатия суверенитет" и "открадната свобода". Според доц. Ковачева решаването на проблема с дезинформацията може да стане чрез инвестирането в качествена журналистика, която да помогне на хората в преценката им за новините.
Проф. Мария Попова от Монреалския университет, в който преподава политология, заяви, че източноевропейските демокрации са в криза, защото в тях има възход на популизма и на антилиберализма. По думите й това е резултат на финансовата криза от 2008 г. и на миграционната криза от 2015 г. Сега съществуват много конспирации по света, като сред тях са и тези, които са свързани с произхода на COVID-19 и с това дали вирусът е биологично оръжие, както и дали има чипиране на хората чрез ваксините, отбеляза проф. Попова.
Проф. Нели Огнянова каза, че въпросът, който я занимава е: "Има ли България изобщо политика по отношение на дезинформацията?". Тя отбеляза, че Европейският парламент има резолюции, посветени на хибридните заплахи и на дезинформациите във външните отношения и сигурността, като се посочват конкретни прояви. През 2018 г. в ЕС стана ясно, че дезинформацията е явление, което надхвърля сферата на външните отношения и сферата на сигурността, и тогава се появи група на високо равнище, която да фокусира този проблем. Появи се и план за противодействие на дезинформацията, каза проф. Огнянова.
Според проф. д-р Мария Нейкова единственото, което може да помогне да се справим с фалшивите новини, е образованието. Тя обобщи обаче, че дезинформацията е глобален проблем и в научните среди е започнала да се обсъжда идеята за устойчивостта на дезинформацията, която действа на много "фронтове".
На конференцията проф. Димитър Вацов от Нов български университет представи анализ на публикации в медиите на Северна Македония, свързани с България.
Научният форум продължава и надгражда идеите на конференцията "Фалшиви новини и дезинформация: българският контекст", състояла се през октомври 2018 г. в Софийския университет.
/РИ/
RI1953EZ.066
Софийски университет - научна конференция - дезинформация
Университетски преподаватели и изследователи обсъждаха различните аспекти на дезинформацията
София, 14 октомври /Димитрина Ветова, БТА/
Университетски преподаватели и изследователи обсъждаха днес различните аспекти на дезинформацията на научна конференция "Дезинформацията: новите предизвикателства", която се състоя в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Темите на форума, който се излъчваше и онлайн, бяха в четири панела: дезинформация и политика; дезинформация и регулация; дезинформация и журналистическа практика; дезинформация и социални медии.
Преподавателят във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ доц. д-р Ралица Ковачева говори за дезинформацията в двете предизборни кампании, които се състояха у нас през тази година. В тези две кампании партиите си плащаха и получаваха програмно време за клипове в медиите и говореха сами на своите избиратели. Другият начин на предизборната кампания се осъществяваше през собствените канали на партиите - чрез партийните телевизии, през които се разпространяваха партийните послания, обясни доц. Ковачева. Според нея, големият проблем е, че дори и при дебатите, журналистите са били превърнати в спаринг партньори, давайки думата на следващия участник в разговора.
Доц. Ралица Ковачева цитира и изследване на Центъра за изследване на демокрацията, което показва кои са били четирите популярни дезинформационни послания, разпространявани по време на априлската предизборна кампания през тази година у нас. Посланията са били свързани с COVID-19, с руските проекти, със Зеления пакт и с "лошия" ЕС. Доц. Ковачева обобщи и основните наративи и ценностите на партиите по време на предизборните кампании през тази година. Тези послания са били свързани с "открадната държава", "откраднатите избори", "откраднатия суверенитет" и "открадната свобода". Според доц. Ковачева решаването на проблема с дезинформацията може да стане чрез инвестирането в качествена журналистика, която да помогне на хората в преценката им за новините.
Проф. Мария Попова от Монреалския университет, в който преподава политология, заяви, че източноевропейските демокрации са в криза, защото в тях има възход на популизма и на антилиберализма. По думите й това е резултат на финансовата криза от 2008 г. и на миграционната криза от 2015 г. Сега съществуват много конспирации по света, като сред тях са и тези, които са свързани с произхода на COVID-19 и с това дали вирусът е биологично оръжие, както и дали има чипиране на хората чрез ваксините, отбеляза проф. Попова.
Проф. Нели Огнянова каза, че въпросът, който я занимава е: "Има ли България изобщо политика по отношение на дезинформацията?". Тя отбеляза, че Европейският парламент има резолюции, посветени на хибридните заплахи и на дезинформациите във външните отношения и сигурността, като се посочват конкретни прояви. През 2018 г. в ЕС стана ясно, че дезинформацията е явление, което надхвърля сферата на външните отношения и сферата на сигурността, и тогава се появи група на високо равнище, която да фокусира този проблем. Появи се и план за противодействие на дезинформацията, каза проф. Огнянова.
Според проф. д-р Мария Нейкова единственото, което може да помогне да се справим с фалшивите новини, е образованието. Тя обобщи обаче, че дезинформацията е глобален проблем и в научните среди е започнала да се обсъжда идеята за устойчивостта на дезинформацията, която действа на много "фронтове".
На конференцията проф. Димитър Вацов от Нов български университет представи анализ на публикации в медиите на Северна Македония, свързани с България.
Научният форум продължава и надгражда идеите на конференцията "Фалшиви новини и дезинформация: българският контекст", състояла се през октомври 2018 г. в Софийския университет.
/РИ/
news.modal.header
news.modal.text