site.btaНационалният конкурс "Елиас Канети" очертава профила на съвременната българска белетристика, заявиха членове на журито
EZ 06:50:01 17-10-2021
RZ1508EZ.001 06:50
Русе - награда "Елиас Канети" - интервю
Националният конкурс "Елиас Канети" очертава профила на съвременната българска белетристика, заявиха членове на журито
Русе, 17 октомври /Мартин Пенев, БТА/
Националният литературен конкурс "Елиас Канети", организиран в Русе, очертава профила на актуалното състояние на съвременната българска белетристика. Това казаха в интервю за БТА двама от членовете на журито, което разглежда номинациите - проф. Пенка Ангелова, председател на международното дружество "Елиас Канети" и доц. Велислава Донева, преподавател от катедрата по български език, литература и изкуство към Русенския университет.
Наградата "Елиас Канети" е учредена от община Русе и от международното дружество "Елиас Канети" през 2005 г. по повод 100-годишния юбилей на родения в крайдунавския град световноизвестен писател-нобелист. Призът се присъжда на всеки две години. На победителите в конкурса се връчва статуетка, диплом и парична награда - 5000 лева за раздел "Белетристика" и 2000 лева за "Драматургия".
Носителите на награда "Елиас Канети" през годините
Първият носител на наградата е Константин Илиев за романа "Поражението". През 2007 г. призът печели Алек Попов с "Черната кутия". Две години по-късно победител е Ивайла Александрова с романа "Горещо червено", а през 2011 г. - Галин Никифоров с "Къщата на клоуните". Милен Русков печели приза през 2013 г. с романа "Възвишение". Големият победител през 2015 г. е Христо Карастоянов с романа "Една и съща нощ". Милен Русков получи приза през 2017 г. за втори път - за романа "Чамкория". Победител в последното издание на конкурса през 2019 г. е Рене Карабаш за романа си "Остайница".
Проф. Ангелова обясни, че в края на месеца предстои да бъде определен победителят в деветото издание на конкурса.
Творбите са в раздел "Белетристика". Това са Георги Господинов с "Времеубежище", Захари Карабашлиев с "Опашката", Иван Станков с "Вечерна сватба", Момчил Николов с "Чекмо", Теодора Димова с "Поразените", Русана Бърдарска с "Опитът" и Христо Карастоянов с "Т като Ташкент".
В раздел "Драматургия" комисията не излъчва номинирани сред тримата кандидати, като награда в тази категория няма да бъде връчена.
"Номинациите за литературната награда, както и общият блок постъпили заглавия и автори дават една физиономичност на съвременната българска белетристика в последните две години", обясни доц. Донева.
По думите й тази продукция очертава основния профил на развитие на съвременната българска проза - актуално състояние, предпочитани тематични полета, художествена техника, хоризонти, какви са тенденциите пред тази литература, какво задава.
"Тазгодишното издание обогатява литературното пространство и то с качествена професионална българска проза. Както всяко издание и това има свое лице и характер", обясни литературоведът.
Проф. Пенка Ангелова допълва, че при кандидатстването журито е имало поглед върху по-широка палитра от творби на утвърдени автори и на такива, които пишат първите книги.
"При избора се водим от смисъла на наградата и от духа на наградата - в случая това е духът на европейския гражданин Елиас Канети", обяснява професорът.
Доц. Донева допълва, че в полето от литературни текстове се намират такива адреси със света на Канети.
"Бих казала в тематично отношение - емигрантската тема, темата за войната, за смъртта, за властта, за тероризма. Духът на Канети се открива за радост в тази съвременна българска литература. Тя показва нови тенденции - да проникне във времена, които не са така обговорени в литературата досега, каквито са годините на прехода, вглеждайки се в мисленето за политика в съвременния човек", казва Донева.
"Впечатлена съм от този политически аспект и политическото мислене. В България в последните три десетилетия думата политическо загуби смисъл или пък запази някакъв предисторически смисъл. В тези романи може да се наблюдава надполитическо мислене, гражданско мислене, мислене с отговорност към настоящото", казва Ангелова.
Писателите са и читатели
Членовете на журито споделят и впечатления за някои от номинираните творби.
Донева казва, че "Времеубежище" на Георги Господинов е естетска, дизайнерска книга - не само като външно оформление, но и като художествен продукт. Книга за отношението на човека към времето, книга за паметта. Висока класа проза.
По думите й "Вечерна сватба" на Иван Станков е талантлива концептуална книга, част от наратива за Русе, книга-метафора, единна в своето послание. Деветте разказа, включени в нея, са свързани и смислово, и образно в оцелостеното тяло на книгата.
"Това е книга, която действа на сетивата, на ума и много за дълго време усяда в читателското възприемане", казва Донева.
Според проф. Ангелова Русана Бърдарска, Теодора Димова и Иван Станков показват връзката си както с Русе, така и с Канети.
"Литературата се гради също върху литература. Нашите писатели са и читатели", казва Ангелова.
По думите й колкото по-силна е политическата криза, толкова по-добра става литературата.
"Това не е случайно и сме го наблюдавали и в други епохи. С влошаването на политическата ситуация литературата става по-чувствителна и по-отзивчива към проблемите", обяснява професорът.
Според доц. Донева тези книги са много навременни и необходими - с проблематиката и с посланията си.
"Например, Теодора Димова дава един роман "Поразените". Вярно, фокусът е народният съд, една рана в националната памет, палачи, жертви. Кое е важното в нейното послание - това, че тя предупреждава: "ето, така става". Тази книга може да бъде успешно проектирана върху всяка проблемна ситуация в живота на обществото", добавя доцентът.
По думите й "Опашката" на Захари Карабашлиев беше определена като книга-послание, книга-предупреждения, актуална с разказването за социалните мрежи, за властта и безумието, политиката, лъжите, лицемерието - тема, доближаваща се до "Маси и власт" на Канети. Това е книга за нормалността и анормалността, провиденциален текст, оригинален, в духа на Канети, който пише: "Колко е лесно да се каже: намери себе си! Какъв страх, ако това наистина се случи!"
Доц. Донева казва, че "Опитът" на Русана Бърдарска е роман - предизвикателство като романова структура. В българската литература няма подобен роман като художествен конструкт. Впечатляват езика и творческата свобода.
"Т като Ташкент" на Христо Карастоянов събира документалистика, история, ангажирана писателска позиция под прецизни художествени пластове. Една безспорно полезна работеща белетристика.
По думите й "Чекмо" на Момчил Николов по увлекателен, нетрадиционен и цветен начин представя анатомията на подмяната във времето на българския преход.
Проф. Ангелова допълва, че в тези книги има напомняне - колкото повече забравяме, толкова повече ни заплашва повторението.
По думите й това са романи, описващи епоха, която липсва в историографията на младите хора.
"Това е литература, която е необходима. Тя е водеща от любовта, от обичта, от милостта. Кара хората да се замислят, че без осмисляне на миналото ние не можем да имаме настояще", казва проф. Ангелова.
Двамата членове на журито обясняват, че различните издателства предлагат книгите за националната награда.
"Това показва политиката и нагласата на нашите издателства да издават съвременна българска проза", обясни доц. Донева.
/РЗ/
RZ1508EZ.001 06:50
Русе - награда "Елиас Канети" - интервю
Националният конкурс "Елиас Канети" очертава профила на съвременната българска белетристика, заявиха членове на журито
Русе, 17 октомври /Мартин Пенев, БТА/
Националният литературен конкурс "Елиас Канети", организиран в Русе, очертава профила на актуалното състояние на съвременната българска белетристика. Това казаха в интервю за БТА двама от членовете на журито, което разглежда номинациите - проф. Пенка Ангелова, председател на международното дружество "Елиас Канети" и доц. Велислава Донева, преподавател от катедрата по български език, литература и изкуство към Русенския университет.
Наградата "Елиас Канети" е учредена от община Русе и от международното дружество "Елиас Канети" през 2005 г. по повод 100-годишния юбилей на родения в крайдунавския град световноизвестен писател-нобелист. Призът се присъжда на всеки две години. На победителите в конкурса се връчва статуетка, диплом и парична награда - 5000 лева за раздел "Белетристика" и 2000 лева за "Драматургия".
Носителите на награда "Елиас Канети" през годините
Първият носител на наградата е Константин Илиев за романа "Поражението". През 2007 г. призът печели Алек Попов с "Черната кутия". Две години по-късно победител е Ивайла Александрова с романа "Горещо червено", а през 2011 г. - Галин Никифоров с "Къщата на клоуните". Милен Русков печели приза през 2013 г. с романа "Възвишение". Големият победител през 2015 г. е Христо Карастоянов с романа "Една и съща нощ". Милен Русков получи приза през 2017 г. за втори път - за романа "Чамкория". Победител в последното издание на конкурса през 2019 г. е Рене Карабаш за романа си "Остайница".
Проф. Ангелова обясни, че в края на месеца предстои да бъде определен победителят в деветото издание на конкурса.
Творбите са в раздел "Белетристика". Това са Георги Господинов с "Времеубежище", Захари Карабашлиев с "Опашката", Иван Станков с "Вечерна сватба", Момчил Николов с "Чекмо", Теодора Димова с "Поразените", Русана Бърдарска с "Опитът" и Христо Карастоянов с "Т като Ташкент".
В раздел "Драматургия" комисията не излъчва номинирани сред тримата кандидати, като награда в тази категория няма да бъде връчена.
"Номинациите за литературната награда, както и общият блок постъпили заглавия и автори дават една физиономичност на съвременната българска белетристика в последните две години", обясни доц. Донева.
По думите й тази продукция очертава основния профил на развитие на съвременната българска проза - актуално състояние, предпочитани тематични полета, художествена техника, хоризонти, какви са тенденциите пред тази литература, какво задава.
"Тазгодишното издание обогатява литературното пространство и то с качествена професионална българска проза. Както всяко издание и това има свое лице и характер", обясни литературоведът.
Проф. Пенка Ангелова допълва, че при кандидатстването журито е имало поглед върху по-широка палитра от творби на утвърдени автори и на такива, които пишат първите книги.
"При избора се водим от смисъла на наградата и от духа на наградата - в случая това е духът на европейския гражданин Елиас Канети", обяснява професорът.
Доц. Донева допълва, че в полето от литературни текстове се намират такива адреси със света на Канети.
"Бих казала в тематично отношение - емигрантската тема, темата за войната, за смъртта, за властта, за тероризма. Духът на Канети се открива за радост в тази съвременна българска литература. Тя показва нови тенденции - да проникне във времена, които не са така обговорени в литературата досега, каквито са годините на прехода, вглеждайки се в мисленето за политика в съвременния човек", казва Донева.
"Впечатлена съм от този политически аспект и политическото мислене. В България в последните три десетилетия думата политическо загуби смисъл или пък запази някакъв предисторически смисъл. В тези романи може да се наблюдава надполитическо мислене, гражданско мислене, мислене с отговорност към настоящото", казва Ангелова.
Писателите са и читатели
Членовете на журито споделят и впечатления за някои от номинираните творби.
Донева казва, че "Времеубежище" на Георги Господинов е естетска, дизайнерска книга - не само като външно оформление, но и като художествен продукт. Книга за отношението на човека към времето, книга за паметта. Висока класа проза.
По думите й "Вечерна сватба" на Иван Станков е талантлива концептуална книга, част от наратива за Русе, книга-метафора, единна в своето послание. Деветте разказа, включени в нея, са свързани и смислово, и образно в оцелостеното тяло на книгата.
"Това е книга, която действа на сетивата, на ума и много за дълго време усяда в читателското възприемане", казва Донева.
Според проф. Ангелова Русана Бърдарска, Теодора Димова и Иван Станков показват връзката си както с Русе, така и с Канети.
"Литературата се гради също върху литература. Нашите писатели са и читатели", казва Ангелова.
По думите й колкото по-силна е политическата криза, толкова по-добра става литературата.
"Това не е случайно и сме го наблюдавали и в други епохи. С влошаването на политическата ситуация литературата става по-чувствителна и по-отзивчива към проблемите", обяснява професорът.
Според доц. Донева тези книги са много навременни и необходими - с проблематиката и с посланията си.
"Например, Теодора Димова дава един роман "Поразените". Вярно, фокусът е народният съд, една рана в националната памет, палачи, жертви. Кое е важното в нейното послание - това, че тя предупреждава: "ето, така става". Тази книга може да бъде успешно проектирана върху всяка проблемна ситуация в живота на обществото", добавя доцентът.
По думите й "Опашката" на Захари Карабашлиев беше определена като книга-послание, книга-предупреждения, актуална с разказването за социалните мрежи, за властта и безумието, политиката, лъжите, лицемерието - тема, доближаваща се до "Маси и власт" на Канети. Това е книга за нормалността и анормалността, провиденциален текст, оригинален, в духа на Канети, който пише: "Колко е лесно да се каже: намери себе си! Какъв страх, ако това наистина се случи!"
Доц. Донева казва, че "Опитът" на Русана Бърдарска е роман - предизвикателство като романова структура. В българската литература няма подобен роман като художествен конструкт. Впечатляват езика и творческата свобода.
"Т като Ташкент" на Христо Карастоянов събира документалистика, история, ангажирана писателска позиция под прецизни художествени пластове. Една безспорно полезна работеща белетристика.
По думите й "Чекмо" на Момчил Николов по увлекателен, нетрадиционен и цветен начин представя анатомията на подмяната във времето на българския преход.
Проф. Ангелова допълва, че в тези книги има напомняне - колкото повече забравяме, толкова повече ни заплашва повторението.
По думите й това са романи, описващи епоха, която липсва в историографията на младите хора.
"Това е литература, която е необходима. Тя е водеща от любовта, от обичта, от милостта. Кара хората да се замислят, че без осмисляне на миналото ние не можем да имаме настояще", казва проф. Ангелова.
Двамата членове на журито обясняват, че различните издателства предлагат книгите за националната награда.
"Това показва политиката и нагласата на нашите издателства да издават съвременна българска проза", обясни доц. Донева.
/РЗ/
news.modal.header
news.modal.text