site.btaИма глад за български свещеници в чужбина, споделиха участници в дискусията "Вярата в медиите"
EZ 19:27:31 17-10-2021
RM1925EZ.018
медии - световна среща - дискусия - обобщение
Има глад за български свещеници в чужбина, споделиха участници в дискусията "Вярата в медиите"
Рилски манастир, 17 октомври /Теодора Цанева, БТА/
Има глад за български свещеници в чужбина, споделиха участници в дискусия по темата "Вярата в медиите" на Шестнадесетата световна среща на българските медии, организирана от БТА.
Богословът проф. Иван Желев коментира, че не е въпрос дали църквата има собственост, а да има къде хората да се събират за молитва и да има свещеник, който да служи там, защото в България има много църкви, които стоят празни. Проблемът е, че няма желаещи да отидат в чужбина да работят като свещеници, коментира той и уточни, че не говори за Щатите.
Проф. Желев посочи, че църквите са място не само за религиозни, но и за културни прояви, и даде пример със САЩ и Европа. Ето, за съжаление, в Гърция и Кипър имаме български свещеници, но нямаме тези общности, допълни той. И призова журналистите да работят за това сплотяване на българските организации зад граница, които работят за запазване на българщината.
Евгени Веселинов, главен редактор на BulgariCA, САЩ, коментира, че има голям глад за свещеници и това се отнася за чужбина и за България. Той даде пример с Лос Анджелис, където година и осем месеца били без свещеник, защото от Синода не изпращали и не потвърждавали свещеника, който бил там. Според него медиите са твърде малки и инициативата трябва да дойде от Синода.
Александър Димитров, главен редактор на "Глас прес" - Босилеград, посочи, че всички църкви в Босилеград са български и големият въпрос е дали БПЦ стои зад тези църкви, и дали се е отказала от тях. По думите му, те са, така да се каже, сега под юрисдикцията на Сръбската православна църква. За мен това е едно огромно предателство, допълни той.
Проф. Желев коментира, че не очаква Западните покрайнини да минат под юрисдикцията на българската църква. Ако можехме да изпратим български свещеници там, сигурно щеше да се намери начин да ги приеме Сръбската църква, но ние нямаме такива хора, допълни той. И отбеляза, че има няколко младежи от Босилеградско и Царибродско, които са били обучени, но не са се върнали, а са останали свещеници в България.
Говорейки за медии и религиозна вяра, ние трябва да различим най-малко два вида медии - едните са наистина църковни медии, свързани с конкретна църква, и такива, които не са, посочи проф. Георги Каприев.
Димитър Ганчев - ръководител на българската програма на радио "Ватикана", че вече много църковни институции имат свои църковни сайтове, което променя комуникационния модел. От друга страна, за религиозните медии е трудно, а Ганчев даде като пример закриването на два католически вестника във Великобритания, които са издавани в продължение на 170 години.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев е инициатор за създаването на дружество на българските медии в чужбина.
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилската света обител, община Кюстендил, националния дарителски фонд "13 века България", Държавен културен институт към министъра на външните работи, студентското читалище "Свети Климент Охридски", сдружение "Глас" - Босилеград, "България ер", Сдружението за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.
/РУМ/
RM1925EZ.018
медии - световна среща - дискусия - обобщение
Има глад за български свещеници в чужбина, споделиха участници в дискусията "Вярата в медиите"
Рилски манастир, 17 октомври /Теодора Цанева, БТА/
Има глад за български свещеници в чужбина, споделиха участници в дискусия по темата "Вярата в медиите" на Шестнадесетата световна среща на българските медии, организирана от БТА.
Богословът проф. Иван Желев коментира, че не е въпрос дали църквата има собственост, а да има къде хората да се събират за молитва и да има свещеник, който да служи там, защото в България има много църкви, които стоят празни. Проблемът е, че няма желаещи да отидат в чужбина да работят като свещеници, коментира той и уточни, че не говори за Щатите.
Проф. Желев посочи, че църквите са място не само за религиозни, но и за културни прояви, и даде пример със САЩ и Европа. Ето, за съжаление, в Гърция и Кипър имаме български свещеници, но нямаме тези общности, допълни той. И призова журналистите да работят за това сплотяване на българските организации зад граница, които работят за запазване на българщината.
Евгени Веселинов, главен редактор на BulgariCA, САЩ, коментира, че има голям глад за свещеници и това се отнася за чужбина и за България. Той даде пример с Лос Анджелис, където година и осем месеца били без свещеник, защото от Синода не изпращали и не потвърждавали свещеника, който бил там. Според него медиите са твърде малки и инициативата трябва да дойде от Синода.
Александър Димитров, главен редактор на "Глас прес" - Босилеград, посочи, че всички църкви в Босилеград са български и големият въпрос е дали БПЦ стои зад тези църкви, и дали се е отказала от тях. По думите му, те са, така да се каже, сега под юрисдикцията на Сръбската православна църква. За мен това е едно огромно предателство, допълни той.
Проф. Желев коментира, че не очаква Западните покрайнини да минат под юрисдикцията на българската църква. Ако можехме да изпратим български свещеници там, сигурно щеше да се намери начин да ги приеме Сръбската църква, но ние нямаме такива хора, допълни той. И отбеляза, че има няколко младежи от Босилеградско и Царибродско, които са били обучени, но не са се върнали, а са останали свещеници в България.
Говорейки за медии и религиозна вяра, ние трябва да различим най-малко два вида медии - едните са наистина църковни медии, свързани с конкретна църква, и такива, които не са, посочи проф. Георги Каприев.
Димитър Ганчев - ръководител на българската програма на радио "Ватикана", че вече много църковни институции имат свои църковни сайтове, което променя комуникационния модел. От друга страна, за религиозните медии е трудно, а Ганчев даде като пример закриването на два католически вестника във Великобритания, които са издавани в продължение на 170 години.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев е инициатор за създаването на дружество на българските медии в чужбина.
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилската света обител, община Кюстендил, националния дарителски фонд "13 века България", Държавен културен институт към министъра на външните работи, студентското читалище "Свети Климент Охридски", сдружение "Глас" - Босилеград, "България ер", Сдружението за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text