site.btaСтатии в международни списания на проф. Георги Вайсилов от СУ изясняват ключови въпроси за свойствата на индустриалните катализатори
EZ 12:29:01 19-10-2021
EH1226EZ.010
Софийски университет - проф. Георги Вайсилов - научни статии - международни списания
Статии в международни списания на проф. Георги Вайсилов от СУ изясняват ключови въпроси за свойствата на индустриалните катализатори
София, 19 октомври /Димитрина Ветова, БТА/
Три статии на проф. Георги Вайсилов от Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в съавторство с проф. Християн Александров (от неговата група по квантовохимични изследвания на материали) и с колеги от Франция и от САЩ, които изясняват протичането на уникален каталитичен процес и свойствата на дефекти в зеолити, са публикувани в авторитетни международни списания. Това са Nature Communications, Angewandte Chemie Int. Ed. и Journal of Materials Chemistry A, съобщиха от висшето училище.
В статията, публикувана в престижното научно списание Nature Communications, чрез квантовохимични изчисления е установен начинът на протичане на процеса на окисление на въглероден оксид до въглероден диоксид от нитрати, катализиран само от зеолит, който не съдържа никакви метали. Уникалното на процеса е температурата, при която протича, минус 140 градуса, т.е. може да се осъществява и на Марс или на други отдалечени от Слънцето планети, изградени от силикати. Този процес може да бъде едно от обясненията за наличието на карбонати върху такива космически тела, без да предполага наличие на живот върху тях. Публикацията е във връзка с Националната научна програма ИКТ, финансирана от Министерството на образованието и науката.
Следващата статия, публикувана във водещото химическо списание, Angewandte Chemie Int. Ed., доказва решаващата роля на дефектите в структурата на зеолитите, използвани като катализатори в най-мащабния индустриален процес - каталитичния крекинг, при който големи молекули в нефта се разпадат до размери, така че да се използват в бензин, керосин или дизел. Компютърното моделиране, направено в групата на проф. Вайсилов, е показало, че дефектите (силанолни групи) служат като междинно звено за пренос на каталитичния център към молекулите, които трябва да се разпаднат. Без него достъпът на големите молекули до каталитичния център е ограничен, което би забавило химичната реакция. Участието на водещ учен от изследователския отдел на петролната корпорация ТОТАЛ в авторския колектив, показва особената важност на изяснения процес за индустрията.
В третата статия, в едно от авторитетните списания в областта на материалознанието, Journal of Materials Chemistry A, чрез теоретично моделиране на нанозеолитни структури са показани вътрешните връзки между характеристиките на силанолните групи като дефекти във вътрешността на наночастицата или върху нейната повърхност, измерени чрез две от най-често използваните спектроскопски техники - инфрачервена спектроскопия и ядрен магнитен резонанс. В изследването са изведени количествени връзки между експериментално измеряемите характеристики, които позволяват точно определяне на типа на силанолните групи, комбинирайки резултатите от двата спектрални метода. Това е особено важно за свойствата на реалните наночастици и техните специфични приложения. Последните две публикации са във връзка с проекта EXTREME, финансиран от Министерството на образованието и науката по Националната научна програма "Европейски научни мрежи".
/ЕХ/
EH1226EZ.010
Софийски университет - проф. Георги Вайсилов - научни статии - международни списания
Статии в международни списания на проф. Георги Вайсилов от СУ изясняват ключови въпроси за свойствата на индустриалните катализатори
София, 19 октомври /Димитрина Ветова, БТА/
Три статии на проф. Георги Вайсилов от Факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в съавторство с проф. Християн Александров (от неговата група по квантовохимични изследвания на материали) и с колеги от Франция и от САЩ, които изясняват протичането на уникален каталитичен процес и свойствата на дефекти в зеолити, са публикувани в авторитетни международни списания. Това са Nature Communications, Angewandte Chemie Int. Ed. и Journal of Materials Chemistry A, съобщиха от висшето училище.
В статията, публикувана в престижното научно списание Nature Communications, чрез квантовохимични изчисления е установен начинът на протичане на процеса на окисление на въглероден оксид до въглероден диоксид от нитрати, катализиран само от зеолит, който не съдържа никакви метали. Уникалното на процеса е температурата, при която протича, минус 140 градуса, т.е. може да се осъществява и на Марс или на други отдалечени от Слънцето планети, изградени от силикати. Този процес може да бъде едно от обясненията за наличието на карбонати върху такива космически тела, без да предполага наличие на живот върху тях. Публикацията е във връзка с Националната научна програма ИКТ, финансирана от Министерството на образованието и науката.
Следващата статия, публикувана във водещото химическо списание, Angewandte Chemie Int. Ed., доказва решаващата роля на дефектите в структурата на зеолитите, използвани като катализатори в най-мащабния индустриален процес - каталитичния крекинг, при който големи молекули в нефта се разпадат до размери, така че да се използват в бензин, керосин или дизел. Компютърното моделиране, направено в групата на проф. Вайсилов, е показало, че дефектите (силанолни групи) служат като междинно звено за пренос на каталитичния център към молекулите, които трябва да се разпаднат. Без него достъпът на големите молекули до каталитичния център е ограничен, което би забавило химичната реакция. Участието на водещ учен от изследователския отдел на петролната корпорация ТОТАЛ в авторския колектив, показва особената важност на изяснения процес за индустрията.
В третата статия, в едно от авторитетните списания в областта на материалознанието, Journal of Materials Chemistry A, чрез теоретично моделиране на нанозеолитни структури са показани вътрешните връзки между характеристиките на силанолните групи като дефекти във вътрешността на наночастицата или върху нейната повърхност, измерени чрез две от най-често използваните спектроскопски техники - инфрачервена спектроскопия и ядрен магнитен резонанс. В изследването са изведени количествени връзки между експериментално измеряемите характеристики, които позволяват точно определяне на типа на силанолните групи, комбинирайки резултатите от двата спектрални метода. Това е особено важно за свойствата на реалните наночастици и техните специфични приложения. Последните две публикации са във връзка с проекта EXTREME, финансиран от Министерството на образованието и науката по Националната научна програма "Европейски научни мрежи".
/ЕХ/
news.modal.header
news.modal.text