site.btaСинагогата в Самоков е в трагично състояние

При посещението си в Самоков (за което БТА съобщи миналата седмица), посланикът на държавата Израел Йорам Елрон посети стопанисваната от НДФ "13 века България" Сарафска къща – единствената оцеляла от впечатляващия еврейски квартал в етнически толерантния град.

Тогава първият дипломат на Тел Авив се просълзи при окаяния вид на синагогата в съседство на Сарафската къща. Трагичните руини не могат да дадат представа за великолепието на храма, съграден от местни дюлгери, вложили в него майсторлък, но и… доста български елементи.

НДФ "13 века България" има на сайта си дарителска кампания за синагогата, но замисля и серия благотворителни инициативи, които ще се състоят в Сарафската къща.

Д-р Веселин Хаджиангелов, директор на Градски исторически музей, Самоков, разказва за синагогата, една от знаковите сгради в селището:

За етническия характер на населението на Самоков от епохата на Възраждането до ново време говорят трите големи религиозни общности – християнска, мюсюлманска и еврейска. Синагогата маркира местоположението на Еврейската махала в града от средата на 19-и до първата половина на 20-и век. Еврейската общност обитава тази махала, изгражда цял комплекс от големи просторни къщи, които са очевиден белег за тяхното заможно състояние. Дейностите, с които те се занимават са в областта на търговията, златарството, предприемачеството, голяма част от тях са собственици на множество самокови. Една част от еврейското население напуска Самоков през Руско-турската освободителна война, а останалите в последствие около 1950 година, когато всички еврейски семейства напускат града и се преместват в новоизградената държава Израел.

Извор за еврейската история на общността представлява една много ценна книга, написана от рода Арие. Тя се съхранява в историческия музей на Самоков. От нея е видно, че още в зората на 18 век около 25 семейства се заселват в град Самоков. Използват просперитета на града като културен, търговски, производствен център, който създава условия те да живеят добре.

Днешната улица "Моисеева" е централна артерия, която свързва днешната централна част на града или Турската махала с еврейската. И днес могат да се видят два паметника, запазени от онова време. Това са синагогата и т.нар. Сарафска къща. Синагогата е построена, според "Хроник Арие" през 1860 година, но разрешение, ферман за нейното построяване основоположникът на рода Арие – Йеуда и неговите синове издействат още през 1840 година. Около 1858-а вече е създаден дарителски фонд за изграждане на нов молитвен дом на мястото на молитвена стая.

Синагогата е значително голямо здание с квадратна форма и долепен до нея анекс на два етажа. Четири колони поддържат Светая светих на молитвения дом. Но най-значима е декорацията, която е направена очевидно от самоковски дърворезбари и зографи. Декорацията е пищна и носи белези както на европейска модерност, така и на стара традиция.

Прозорците са в елипсовидна форма, украсени с богато орнаментирани решетки от ковано желязо. В елипсовидни медальони в интериорната украса място заемат цветя, флорални мотиви, алафранги, които са типични за периода на българското Възраждане и съвпадат с репертоара на самоковските зографи. 

Съдбата на този паметник е интересна най-вече с това, че новото време не е благосклонно към него. Една реставрация, която е предвидена още в началото на 70-те години на 20-и век, съхранява неговия блясък, но голям стихиен пожар малко преди завършването на цялостната реставрация унищожава почти всичко.

След това през годините паметникът е изоставен, докато в началото на 21-и век е подложен на тотално разрушение от злосторници, които окрадоха решетките от ковано желязо, подпалиха голяма част от оцелелите елементи на украсата. В днешния си вид паметникът е една жалка руина. За ново бъдеще се надяваме след  като през 2020 година паметникът беше прехвърлен като собственост на община Самоков и се надяваме с проекти тази синагога, този великолепен паметник на българското Възраждане да добие една последваща реставрация и да се върне към живот.

В Сарафската къща израелският посланик Йорам Елрон видя една-единствена плоча, спасена от синагогата. Той заяви категорично на изпълнителния директор на НДФ "13 века България", че когато юдейският храм бъде възстановен в пълния си блясък, плочата ще се върне в изконния си дом.

Малко история от еврейските хроники, съобщава Невена Митрева:

Самоковската еврейска общност принадлежи към сефарадските евреи, дошли от Испания. Според Хроника Арие в края на XVIII в. тя наброявала около 25 семейства: Куюмджийски, Меламед, Коен, Шемтов, Авдала, Алкалай и др. В средата на XIX в. срещаме и фамилиите Мордехай, Шеломо, Менахем, Бецалел, Леви. През 1840 г. синовете на Авраам Арие се погрижили да вземат ферман за построяване на синагога. Те разширили на свои разноски съществуващата молитвена стая, която била близо до чаршията.

През 1855 г. на публично събрание евреите решили да построят нова синагога, като създали фонд, който през 1858 г. бил достатъчен да се започне строежът.

Синагогата в Самоков е издигната по плановете на Бет Амикдаша, храма в Ерусалим. Състои се от молитвен салон и пристройка на два етажа. Железните розети за прозорците били изработени в Пловдив. Молитвената зала била украсена с богат дърворезбен таван с орнаментални фризове. Овалните стенописни пана с букети и пейзажът в олтарната ниша свидетелстват за общия художествен вкус сред жителите на Самоков през XIX в. В дърворезбената украса е вплетена и тук Давидовата звезда като в купола на джамията. Отвън синагогата също била изписана.

Над вратата й имало мраморна плоча с посветителен надпис с имената на дарителите – Йеуда, Гавриел и Авраам Арие и семейство Коен.

Снимки - Катя Меламед.

 Източник: Национален дарителски фонд "13 века България"