site.btaПостановката на "Атила" ни призовава към живот в дни на пандемия, казва режисьорът Енрико Стинкели, който я поставя в Старозагорската опера
EZ 06:45:01 29-10-2021
RZ1930EZ.002 06:45
Стара Загора - опера - Енрико Стинкели
Постановката на "Атила" ни призовава към живот в дни на пандемия, казва режисьорът Енрико Стинкели, който я поставя в Старозагорската опера
Стара Загора, 29 октомври /Румяна Лечева, БТА/
Режисьорът Енрико Стинкели е артистичен директор на Teatro Verdi в Пиза. Професионалното му изграждане като музикант и тенор започва от музикалната академия във Виена и "Моцартеума" в Залцбург, където специализира пеене, пиано и музикология. През 1998 г. дебютира в Театро Комунале в Болоня като режисьор, по инициатива на големия баритон Лео Нучи и постепенно добавя към своите продукции заглавия като "Тоска", "Севилският бръснар", "Федора", "Аида", "Кармен", "Норма", "Травиата", "Трубадур", "Риголето", "Джани Скики". Работил е с много известни артисти, включително Лучано Павароти и Хосе Карерас.
Енрико Стинкели е известен в средите на радио- и телевизионната журналистика. Години наред е радиоводещ и има свои предавания за оперна и класическа музика. Неговото предаване "La Barcaccia", посветено изцяло на операта, е оценявано от критиката като култово предаване с многомилионна аудитория. От 1988 до 2019 г. продуцира над 6000 предавания. Пред микрофоните на "Barcaccia" са били големи световни творци като Абадо, Павароти, Карерас, Доминго, Кабайе, Тебалди, Френи, Гяуров, Дзефирели.
Енрико Стинкели даде специално интервю за БТА преди премиерата тази вечер на първата българо-италианска постановка на "Атила", която реализират заедно Старозагорската опера и Театро лирико - Каляри. Преводът на интервюто дължим на оперната прима Мария Клинчева, която има италианска кариера и е известна като първия музикален педагог на Джана Нанини.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Шестнадесет години след блестящата Ви постановка на "Отело" на сцената на Националната опера, Вие отново сте в България и на старозагорска сцена поставяте "Атила". Какво отличава двете постановки на опери на Верди?
Отговор: Забелязах значими промени сред артистите и гражданите по време на пандемията, която още не е свършила. Има страх, депресия, апатия. Винаги съм казвал, че страхът от смъртта не трябва да ни кара да преставаме да живеем. Постановката на "Атила" е един прекрасен повод да ни призове към живот, това е основна задача на нашата постановка. Музиката на Верди, на младия Верди, ни дава огън, живот, страст...
Въпрос: Известен сте с Вашата изящна музикалност на режисурата, която създава хармония във внушението и въздействието на сцената. Коя поред за Вас е старозагорската постановка на "Атила"? Има ли нови моменти във Вашата интерпретация на Вердиевата опера, превърнала се в шедьовър след първата си премиера през 1846 г.?
Отговор: Първата и втората ми премиера бяха в Триест през 2016 г. и 2017 г. Само на 30 км от града се развива сюжетът от операта. Знаете ли, в този град много често кръщават децата си Атила, това е спомен за тях, емоция и гордост. Третата беше в Модена, градът на Павароти, един от малкото, които Атила не е могъл да разруши. Четвъртата ми премиера беше в Каляри, Сардиния, а петата - в Стара Загора.
Искам да ви припомня една история. През 465 г. Атила прехвърля Алпите и навлиза в Северна Италия като завоевател. Хората от племето италики бягат ужасени към Адриатическо море и на 118 острова построяват наколни жилища. Така се ражда Венеция. За първи път този сюжет ще разкажат децата от вокална трупа "Маргаритки" на фона на мултимедия, която ще показва картини от прочутия град на лагуната. Авторът е 20-годишният Анджело Сталамбро, голям талант, който открих в Сиракуза и това е неговата премиера.
В постановката предлагам за първи път и мултимедия с италиански катедрали, в които изпъква орелът - символът на Рим. Катедралите са една от гордостите на италианците, за нас католическата вяра и катедралите заемат особено място в сърцата ни. Аз съм ревностен римокатолик.
Въпрос: Имате ли благословия от папата?
Отговор: Да, от папа Йоан Павел Втори, при това след един смешно-тъжен, но незабравим спомен. Бях на Коледен концерт в зала "Нерви" във Ватикана, при това на първия ред. В ръцете си бях с касетофон, който имаше микрофон, насочен като оръжие към Светия отец. Охраната ме изведе безшумно и като разбра каква е истината, след антракта се върнах в залата. Казаха ми, че съм им заприличал на Али Агджа. Тогава получих и благословията.
Въпрос: Като режисьор доволен ли сте от работата с трупата на Старозагорската опера?
Отговор: И възхитен, и изненадан. Тук има многонационална трупа, в Стара Загора по време на пандемията не са освобождавали, а са назначавали артисти и музиканти. Тук се работи, плащат се заплати. Комплимент! Само в състава на балета има десетима италианци. Трупата дава големи възможности в тези толкова трудни дни. Има голяма амбиция и артистизъм, а Стара Загора е гостоприемна, по български.
Въпрос: Днес много се говори за модерните оперни постановка. И в България, и в Италия, и по цял свят. Вие поддържате ли класическата интерпретация или заставате зад новите идеи и възможности?
Отговор: За модерната режисура ли питате или за актуализиране на едно класическо заглавие?
Въпрос: За модерната, защото Старозагорската опера е новатор в тази посока през последните години. А Вие сте постановчик на българо-италиански екип, пъстротата на състава може да го определи и като многонационален.
Отговор: Съгласен съм, че в операта имаме две различни ситуации - традицията и модата. Аз не вярвам, че едната трябва да се противопоставя на другата, както например правят германците. Един германски режисьор, който трябва да направи "Атила", първото нещо, което прави е - взема една тоалетна чиния, слага я в центъра на сцената и "завърта" всичко и всички на сцената около нея. Аз тръгвам с уважение и респект към Верди, не бих могъл никога нищо да направя с този манталитет на германците, защото това не е модерно. В моята работа търся начин да поставя традицията и модерността заедно. Драматургията оставям същата, но обогатявам с новите технологии - едното подпомага другото.
Ние живеем във време на тотална визуализация, винаги пред нас има екран - на телефона, на компютъра, на таблета. Когато в операта направим игра със специални ефекти, ние вече говорим на езика на новото поколение и така приближаваме към операта и младите хора. За тях операта е антикварна, не им харесва. Но ако младите хора видят пред себе си една игра на светлини, то ще е прекрасно - светлината много помага и се вклинява в самия смисъл на ставащото пред очите, магнетично е.
Аз започнах в киното преди много години като асистент на известния италиански режисьор Луиджи Коменчини. Когато влязох в този свят, започнах да работя с един светлинен дизайнер - Амадуци. Този свят ме очарова, смятам че операта и киното трябва да се срещнат.
Въпрос: Загрижен ли сте за младите музиканти и композитори?
Отговор: Имам голяма надежда, че в тези трудни дни на самота в пандемията ще се родят нови имена. Аз имам надежда за бъдещето. Но Верди не може да се върне...
Въпрос: Петнадесет години след смъртта на Павароти как изглежда италианската опера?
Отговор: Колкото до италианския оперен репертоар, който направи Павароти звезда, той засега е без наследници. Той беше уникален, като вокална техника, глас, фраза, познавах го, работил съм с него, не може да бъде заместен, както и вашия Николай Гяуров, например.
/РЗ/
RZ1930EZ.002 06:45
Стара Загора - опера - Енрико Стинкели
Постановката на "Атила" ни призовава към живот в дни на пандемия, казва режисьорът Енрико Стинкели, който я поставя в Старозагорската опера
Стара Загора, 29 октомври /Румяна Лечева, БТА/
Режисьорът Енрико Стинкели е артистичен директор на Teatro Verdi в Пиза. Професионалното му изграждане като музикант и тенор започва от музикалната академия във Виена и "Моцартеума" в Залцбург, където специализира пеене, пиано и музикология. През 1998 г. дебютира в Театро Комунале в Болоня като режисьор, по инициатива на големия баритон Лео Нучи и постепенно добавя към своите продукции заглавия като "Тоска", "Севилският бръснар", "Федора", "Аида", "Кармен", "Норма", "Травиата", "Трубадур", "Риголето", "Джани Скики". Работил е с много известни артисти, включително Лучано Павароти и Хосе Карерас.
Енрико Стинкели е известен в средите на радио- и телевизионната журналистика. Години наред е радиоводещ и има свои предавания за оперна и класическа музика. Неговото предаване "La Barcaccia", посветено изцяло на операта, е оценявано от критиката като култово предаване с многомилионна аудитория. От 1988 до 2019 г. продуцира над 6000 предавания. Пред микрофоните на "Barcaccia" са били големи световни творци като Абадо, Павароти, Карерас, Доминго, Кабайе, Тебалди, Френи, Гяуров, Дзефирели.
Енрико Стинкели даде специално интервю за БТА преди премиерата тази вечер на първата българо-италианска постановка на "Атила", която реализират заедно Старозагорската опера и Театро лирико - Каляри. Преводът на интервюто дължим на оперната прима Мария Клинчева, която има италианска кариера и е известна като първия музикален педагог на Джана Нанини.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Шестнадесет години след блестящата Ви постановка на "Отело" на сцената на Националната опера, Вие отново сте в България и на старозагорска сцена поставяте "Атила". Какво отличава двете постановки на опери на Верди?
Отговор: Забелязах значими промени сред артистите и гражданите по време на пандемията, която още не е свършила. Има страх, депресия, апатия. Винаги съм казвал, че страхът от смъртта не трябва да ни кара да преставаме да живеем. Постановката на "Атила" е един прекрасен повод да ни призове към живот, това е основна задача на нашата постановка. Музиката на Верди, на младия Верди, ни дава огън, живот, страст...
Въпрос: Известен сте с Вашата изящна музикалност на режисурата, която създава хармония във внушението и въздействието на сцената. Коя поред за Вас е старозагорската постановка на "Атила"? Има ли нови моменти във Вашата интерпретация на Вердиевата опера, превърнала се в шедьовър след първата си премиера през 1846 г.?
Отговор: Първата и втората ми премиера бяха в Триест през 2016 г. и 2017 г. Само на 30 км от града се развива сюжетът от операта. Знаете ли, в този град много често кръщават децата си Атила, това е спомен за тях, емоция и гордост. Третата беше в Модена, градът на Павароти, един от малкото, които Атила не е могъл да разруши. Четвъртата ми премиера беше в Каляри, Сардиния, а петата - в Стара Загора.
Искам да ви припомня една история. През 465 г. Атила прехвърля Алпите и навлиза в Северна Италия като завоевател. Хората от племето италики бягат ужасени към Адриатическо море и на 118 острова построяват наколни жилища. Така се ражда Венеция. За първи път този сюжет ще разкажат децата от вокална трупа "Маргаритки" на фона на мултимедия, която ще показва картини от прочутия град на лагуната. Авторът е 20-годишният Анджело Сталамбро, голям талант, който открих в Сиракуза и това е неговата премиера.
В постановката предлагам за първи път и мултимедия с италиански катедрали, в които изпъква орелът - символът на Рим. Катедралите са една от гордостите на италианците, за нас католическата вяра и катедралите заемат особено място в сърцата ни. Аз съм ревностен римокатолик.
Въпрос: Имате ли благословия от папата?
Отговор: Да, от папа Йоан Павел Втори, при това след един смешно-тъжен, но незабравим спомен. Бях на Коледен концерт в зала "Нерви" във Ватикана, при това на първия ред. В ръцете си бях с касетофон, който имаше микрофон, насочен като оръжие към Светия отец. Охраната ме изведе безшумно и като разбра каква е истината, след антракта се върнах в залата. Казаха ми, че съм им заприличал на Али Агджа. Тогава получих и благословията.
Въпрос: Като режисьор доволен ли сте от работата с трупата на Старозагорската опера?
Отговор: И възхитен, и изненадан. Тук има многонационална трупа, в Стара Загора по време на пандемията не са освобождавали, а са назначавали артисти и музиканти. Тук се работи, плащат се заплати. Комплимент! Само в състава на балета има десетима италианци. Трупата дава големи възможности в тези толкова трудни дни. Има голяма амбиция и артистизъм, а Стара Загора е гостоприемна, по български.
Въпрос: Днес много се говори за модерните оперни постановка. И в България, и в Италия, и по цял свят. Вие поддържате ли класическата интерпретация или заставате зад новите идеи и възможности?
Отговор: За модерната режисура ли питате или за актуализиране на едно класическо заглавие?
Въпрос: За модерната, защото Старозагорската опера е новатор в тази посока през последните години. А Вие сте постановчик на българо-италиански екип, пъстротата на състава може да го определи и като многонационален.
Отговор: Съгласен съм, че в операта имаме две различни ситуации - традицията и модата. Аз не вярвам, че едната трябва да се противопоставя на другата, както например правят германците. Един германски режисьор, който трябва да направи "Атила", първото нещо, което прави е - взема една тоалетна чиния, слага я в центъра на сцената и "завърта" всичко и всички на сцената около нея. Аз тръгвам с уважение и респект към Верди, не бих могъл никога нищо да направя с този манталитет на германците, защото това не е модерно. В моята работа търся начин да поставя традицията и модерността заедно. Драматургията оставям същата, но обогатявам с новите технологии - едното подпомага другото.
Ние живеем във време на тотална визуализация, винаги пред нас има екран - на телефона, на компютъра, на таблета. Когато в операта направим игра със специални ефекти, ние вече говорим на езика на новото поколение и така приближаваме към операта и младите хора. За тях операта е антикварна, не им харесва. Но ако младите хора видят пред себе си една игра на светлини, то ще е прекрасно - светлината много помага и се вклинява в самия смисъл на ставащото пред очите, магнетично е.
Аз започнах в киното преди много години като асистент на известния италиански режисьор Луиджи Коменчини. Когато влязох в този свят, започнах да работя с един светлинен дизайнер - Амадуци. Този свят ме очарова, смятам че операта и киното трябва да се срещнат.
Въпрос: Загрижен ли сте за младите музиканти и композитори?
Отговор: Имам голяма надежда, че в тези трудни дни на самота в пандемията ще се родят нови имена. Аз имам надежда за бъдещето. Но Верди не може да се върне...
Въпрос: Петнадесет години след смъртта на Павароти как изглежда италианската опера?
Отговор: Колкото до италианския оперен репертоар, който направи Павароти звезда, той засега е без наследници. Той беше уникален, като вокална техника, глас, фраза, познавах го, работил съм с него, не може да бъде заместен, както и вашия Николай Гяуров, например.
/РЗ/
news.modal.header
news.modal.text