site.btaНауката има смисъл и това беше доказано през последните години с пандемията от COVID-19, заявиха успешни жени учени

Науката има смисъл и това беше доказано през последните години с пандемията от COVID-19, заявиха успешни жени учени
Науката има смисъл и това беше доказано през последните години с пандемията от COVID-19, заявиха успешни жени учени
Снимка: Кариерен център към Центъра за обучение при БАН

Все повече млади хора проявяват интерес към българската наука, но трябва науката да бъде представяна по най-добрия начин пред нашето общество. Науката има смисъл и това беше доказано през последните години с пандемията от COVID-19, каза доц. Милена Георгиева на онлайн дискусията "Предизвикателствата пред жените в науката".

Дискусията се организира от Кариерния център към Центъра за обучение при Българската академия на науките, като целта й е да се представи как една жена може да се изгради - като учен и майка, в България и в чужбина.

Доц. Милена Георгиева разказа, че е завършила Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специалността "Клетъчна биология и ембриология". През 2009 г. защитава докторска дисертация по молекулярна биология към Института по молекулярна биология на БАН, а през 2016 г се хабилитира като доцент. Научните интереси на доц. Георгиева са в молекулярната биология и генетиката, епигенетиката, съвременната биомедицина и биологията на стареенето. Тя е автор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания, ръководител и участник е в множество проекти към Фонда "Научни изследвания", към Световната федерация на учените, програмата "Наука за мир и сигурност" на НАТО, към Рамкови програми на ЕС за наука и сътрудничество.

Заниманията с наука дават изключително голямо предимство и човек няма тесните ограничения в позициите, които би могъл да заеме в администрацията, в министерства и в частни фирми. Реалното заплащане в науката е ниско, но възможностите са изключително големи и хоризонтът за учените е много широк, каза член-кореспондент Евдокия Пашева - заместник-председател на БАН, и директор на Центъра за обучение при БАН. Тя отбеляза, че учените могат да приложат своите знания и в много различни области - например в преподаването и в изготвянето на експертизи.

През последните години пандемията от COVID-19 показа, че светът не може без науката, заяви и Кристина Радкова - координатор на програмата на L'Orеal и ЮНЕСКО "За жените в науката" в България.

Това да бъдеш учен е призвание, това е работа, при която работиш, като мислиш, а мисленето няма граници. Да си учен е състояние на духа и те зарежда да можеш да се справиш с всичко, каза проф. Албена Йорданова. Тя е завършила молекулярна биология и генетика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е била дългогодишен член на Националната генетична лаборатория. Съосновател е на Центъра по молекулярна медицина в Медицинския университет в София, където ръководи направлението по неврогенетика.

Проф. Албена Йорданова каза, че от 2007 г. е професор по молекулни невронауки на Антверпенския университет в Белгия. От 2011 г. е водещ изследовател във Фламандския институт по биотехнологии (VIB) в Белгия, където ръководи собствена група по молекулна неврогеномика. Проф. Албена Йорданова е сред десетте най-цитирани български учени в областта на медицинските науки, според Web of Science, автор е на над 150 публикации в престижни международни списания и на четири патента. Носител е на наградата на Европейското дружество по човешка генетика и на наградата "Жените в науката" (2005 г.) на Министерството на науката и образованието.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:53 на 06.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация