site.btaШарлот Генсбур е звездата в носталгичен филм за Париж, представен на Берлинале

OP 19:40:01 14-02-2022
HT1937OP.021
Кинофестивали - Германия

Шарлот Генсбур е звездата в носталгичен филм за Париж, представен на Берлинале


Берлин, 14 февруари (БТА)
Париж през малките часове. Дори купонджиите спят. Градът е тих, освен нашепването на включено през цялата нощ радио, което свързва хората с безсъние и страдащите от любовна мъка. Така започва филмът "Пътниците на нощта" (The Passengers of the Night) на режисьора Микаел Ерс, представен на Берлинале - с почит към нощното радио от началото на 80-те години на миналия век, когато медиата притежава "монопола на нощта", предаде Ройтерс.
С Шарлот Генсбур в ролята на Елизабет - наскоро разведена майка, филмът, един от 18-те, които се състезават за наградата "Златна мечка", се заиграва със звуците и светлините на града през нощта, гледани от високия блок в покрайнините, където тя живее.
С успокояващ шепот радиоводещата Ванда Дорвал (Еманюел Беар) примамва обаждащите се да споделят живота си, в който има улични светлини, самотно светещи прозорци и шум от влакове и далечен трафик.
Героинята на Генсбур започва работа след развода в радиопредаването, което съпътства безсънните й нощи. Там тя се сприятелява с една гостенка - неспокойната 18-годишна Талула, изиграна от Ное Абита.
"Това, което я привлича към Ное, е, че тя вижда страданието - но и в двата персонажа има такава самота", казва Генсбур за връзката, която се създава между тях.
За Ерс, роден през 1975 г., филмът пресъздава френската столица от детството му. Връзката между Талула и сина на Елизабет, изигран от Кито Район-Рихтер, напомня за култовите тийнейджърски драми от онази епоха.
"Такъв беше Париж на моето детство и юношество - каза той на пресконференцията. - Неговото звучене и усещане."
Нощният Париж, изпълнен с тъмни улици, железопътни линии и офис сгради, е главният герой. Място, пресъздадено с любов от оператора Себастиан Бухман,
в което уморени нощни работници се прибират у дома, когато електрическите светлини отстъпват място на зората. (ХТ)

/ХТ/