EZ 17:44:01 09-11-2021
EH1740EZ.006
Социология - проучване - интервю
Формирането на публични политики е разумно
да взема предвид нагласите и мненията
на хората, според учен
София, 9 ноември /Ирина Симеонова, БТА/
Формирането на публични политики е разумно да взема предвид нагласите и мненията на хората, към които тези политики ще бъдат насочени. Това каза в интервю за БТА проф. дсн Емилия Ченгелова, зам.-директор на Института по философия и социология при БАН /ИФС-БАН/.
Тя е ръководител на проекта "Процеси при формиране на общественото мнение: теории, фактори, компютърни модели" и представи дейностите, по който в момента работят учените от ИФС-БАН.
Следва пълния текст на интервюто:
- Проф. Ченгелова, работите по проект на тема "Процеси при формиране на общественото мнение: теории, фактори, компютърни модели". Какво ви накара да формулирате тази тема?
- Общественото мнение е тема, която представлява интерес за редица учени в световен мащаб. Тъй като ние сме център с ясно изразени методологически функции в системата на Института по философия и социология на БАН, за нас общественото мнение е дългосрочна тема. Убедили сме се, че изследванията на общественото мнение имат своя строга специфика и че за да бъдат извършвани научно обосновани изследвания на общественото мнение, е необходимо познатите ни социологически методи и изследователски технологии да се адаптират и съобразят с природата и същността на общественото мнение. Досегашният ни опит ни насочи към самия корен на проблема - нужно е да се познават процесите на възникване и формиране на общественото мнение и на тази основа да се разработват методологии за неговото изучаване и интерпретиране. Според нас, ключово за изучаването на общественото мнение, включително и за изготвяне на прогнози за развитието на социално значими теми, е познаването на факторите, които влияят върху формирането му.
- Какво представлява изследването Ви?
- Наши предходни проучвания показаха, че общественото мнение е сложен социалнопсихологически феномен, който трябва да се изучава, анализира и осмисля. Водени от желанието си да задълбочим познанието за общественото мнение като социален конструкт, през 2019 г. започнахме проект, който има за цел да изследва процесите на възникването и формирането му. То е от типа "метаизследвания", при които се търси знание за самото знание и изследователските процеси. Специален фокус са факторите, които детерминират общественото мнение. Ако трябва да обобщим, проектът търси отговори на въпросите за това как възниква общественото мнение, как се формира, какво представлява, как се преживява и възприема от хората, кои фактори оказват най-силно влияние върху формирането му. В рамките на изследването съчетаваме теоретична работа, задълбочено осмисляне на съществуващите концептуални схващания за общественото мнение, и експериментална работа, изразяваща се в извършване на експериментални, непредставителни повтарящи се (панелни) онлайн анкети.
В тази връзка в началото на ноември започнахме онлайн проучване с малка, непредставителна извадка. Това проучване е първата стъпка от повтаряща се на определени периоди онлайн анкета, целяща да провери взаимодействието между различни фактори, въздействащи върху формиране на общественото мнение, динамиката в промяната на нагласите, тяхната устойчивост, хомогенност.
Крайната цел на анкетата е да осигури емпирични данни, които да бъдат използвани за статистически анализи (напр. регресионни модели), както и за предстоящото компютърно моделиране на факторите и процесите на формиране на общественото мнение. Амбициозната цел на проекта е да направи стъпки в посока компютърното моделиране и изследване на социалните процеси, свързани с формиране на общественото мнение и да комбинира този подход с класически социологически методи като регресионни анализи, дълбочинни интервюта и фокус групи.
- Въпросите за формирането на общественото мнение и факторите, влияещи на възникването и промяната му, са изключително интересни. Какъв ще е вашият отговор на тези въпроси в момента, преди да е приключило проучването?
- Общественото мнение винаги има конкретен предмет - то възниква по теми, които са социално, икономически, политически или културно значими. Когато говорим за обществено мнение, имаме предвид съвкупността от мнения, позиции и гледни точки, които в даден момент циркулират в общественото пространство по определена тема. Но не бива опростенчески да се смята, че общественото мнение е механичен сбор от мненията на хората. Общественото мнение по-скоро е съвкупност от позиции и мнения, получили социална легитимация в процеса на сложно социално взаимодействие, породено от целенасоченото изказване на мнения от различни социални групи или носители на мнения. До възникването на обществено мнение по даден въпрос се достига след като първоначално възникналите "сурови" мнения преминат през мелницата на различни аргументации и доводи, като при директния или индиректен сблъсък на различаващите се мнения се достига до постепенното шлифоване на спонтанно родилите се мнения и формирането им като позиции с ясни и стабилни аргументи.
Тук трябва да допълним, че при своето формиране общественото мнение преминава през различни фази. На фазата на неговото възникване то представлява сбор от спонтанно възникващи и тиражирани в обществото мнения, позиции и виждания по даден въпрос. Тази фаза се отличава със силна турбулентност и нестабилност. Втората фаза би могла да се означи като изкристализиране - мненията са се очертали и са ясно артикулирани, сформирани са отделни "лагери" и всеки от тях е излъчил своите говорители и вестители. Трета фаза във формирането на общественото мнение настъпва тогава, когато в общественото пространство започне да доминира една или няколко гледни точки (позиции, схващания). Тази фаза се отличава с това, че хората започват да се съобразяват с доминиращите схващания и позиции. Тогава общественото мнение започва да изпълнява санкционираща функция по отношение поведение на индивидите - хората съобразяват своето поведение с доминиращите модели и се стараят да бъдат "в тон" с обществено приемливите вярвания и позиции.
Общественото мнение е сложен социалнопсихологически конструкт и той се проявява в различни форми. Най-общо можем да различим обществено мнение по константни ("вечни") въпроси и ad hoc възникнало обществено мнение. Първият тип обществено мнение се отнася до позициите, мисловните и оценъчните модели и вярванията на хората по въпроси, които имат дълготраен характер и засягат базови поведенчески модели. Такъв пример е общественото мнение за междупоколенческите взаимоотношения - макар тези представи да търпят развитие, в тяхната основа има трайни социално-психологически нагласи, които формират мненията на хората по тези въпроси. При общественото мнение по ad hoc въпроси, става дума за актуални проблеми, имащи значение за функционирането на обществото като цяло, които излизат на дневен ред в определен момент и за кратко време се превръщат в център на публичния и медиен дебат. Развитието на този тип обществено мнение следва динамиката на развитието на проблемната ситуация. Такъв очевиден пример е КОВИД-пандемията и общественото мнение за препоръчителното и разумното поведение при тези обстоятелства.
Що се отнася до факторите, които оказват влияние върху възникването и формирането на общественото мнение, то разграничаваме две категории фактори. Първата категория фактори означаваме като външни и към тях отнасяме: 1) медиите; 2) политическите елити; 3) публичните фигури - експерти, лидери на мнение, авторитети; 4) проучванията на общественото мнение; 5) социалните мрежи. Втората категория фактори означаваме като вътрешни, т.е. частни, субективни фактори, които влияят върху преработването на информацията от външните фактори. Тази група фактори са свързани със социалното взаимодействие и имат различни проявления, в зависимост от социалната среда на индивида. Към тези фактори отнасяме 1) знанията на индивида (рационални и ирационални); 2) ценностите; 3) интересите; 4) доверието в обществото, а също така и 5) наличието на принуда или социално икономически зависимости.
- В началото на анкетата е отбелязано, че търсите мнения за две конкретни прояви на общественото мнение - електоралните нагласи и нагласите към науката. Защо избрахте тези две области?
- Изборът ни е внимателно премислен. От една страна, електоралните нагласи традиционно се смятат за едно от основните проявления на общественото мнение. Редица изследвания сочат, че изследванията на електоралните нагласи имат изключително силно влияние върху формирането на електоралното поведение. Целта ни е да надникнем по-дълбоко в процесите на възникване и формиране на тези нагласи, като чрез моделиране достигнем до по-съвършени изследователски технологии, които да бъдат от полза на обществото. Темата за науката е друга проблематика, която ние следим специално, имаме предишни изследвания и сме установили, че това е една от темите, по които имаме относително стабилно обществено мнение. Така че като избрахме електоралните изследвания и нагласите към науката ние всъщност се спряхме на два типа обществено мнение. Първото е силно динамично, подлежащо на резки промени, освен това е обект на масирани интервенции. Второто е друг тип мнения - то е стабилно по основните си характеристики и до голяма степен е инертно, по-трудно подвижно, включително и поради това, че върху неговото съдържание се въздейства много по-рядко. Целта ни е да изведем различията във формирането на двата типа обществено мнение и откроим възможности за оптимизиране на инструментите, чрез които се изучават този тип нагласи.
- Като че ли най-често проучванията на социологически агенции се свързват с електоралните нагласи. По другия тип въпроси май по-рядко се търси мнението на българина?
- Да, така е. Електоралните изследвания заемат вероятно около 70 % от всички изследвания на общественото мнение. Макар че напоследък при реализирането на проектни дейности, особено със социална и икономическа насоченост, има тенденция да бъде търсено мнението на хората, включително и по отношение на възможните интервенции с цел решаване на проблемите. Така че изследванията на общественото мнение са идеален инструмент за генериране на мнения и идеи за решаване на социално значими проблеми. Друг е въпросът дали тези мнения биват вземани под внимание, но в идеалния случай формирането на публични политики е разумно да взема предвид нагласите и мненията на хората, към които тези политики ще бъдат насочени.
Снимка: Личен архив
/ЕХ/
news.modal.text