site.btaБългарски учени изследват средновековната медицинска литература

EZ 20:06:01 12-11-2021
AK2001EZ.002
старобългарска литература - семинар - майчинство

Български учени изследват
средновековната медицинска
литература


София, 12 ноември /Ирина Симеонова, БТА/
Темата за ползите от кърменето и храните, които се считат подходящи за кърмачета и деца, е добре засвидетелствана в средновековната медицинска литература. Това отбелязва изследователката Десислава Найденова в рамките на Интердисциплинарния колегиум на секция "Стара българска литература" на Института за литература при Българската академия на науките. Форумът се състоя вчера и днес в онлайн формат.
Средновековната медицинска литература е основно византийска. В нея е отбелязано, че кърмата, осигурявана от майката, е идеалната храна за бебето, разказа Найденова. По думите й повечето лекари от онова време са смятали, че коластрата е нездравословна и са съветвали да се изчака няколко дни след раждането, за да започне бебето да се кърми. През този период от три - четири дни новороденото трябвало да се храни с бистър мед с високо качество, последван с капки сладък разтвор на мед и вода или със смес от мед и козе мляко, посочи тя. През следващите няколко месеца бебето трябва да бъде само на кърма. В документите имало и съвети към диетата на майките, за да се гарантира качеството на кърмата.
Според средновековните медицински трактати най-рано отбиването на детето можело да стане от шестия месец, като дори в този момент включването на храната, подходяща за възрастни, трябва да е поетапно, като кърменето продължи до 2-годишна възраст, а най-добре до 3 - 4 години.
Данните от археологически разкопки и извършеният изотопен анализ на откритите детски кости показват, че тези предписания реално са се спазвали в ежедневието, като немалък е процентът на децата, които са кърмени дори до възраст от шест - седем години, разказа доц. Найденова. Тя отбеляза, че в медицинските трактати се срещат и информации за средствата, използвани за отбиване на кърмачетата - това най-често е горчив сок, който обаче, предупреждават авторите, не трябва да се използва твърде много, защото може да доведе до отравянето на детето и дори до неговата смърт.
Ирина Кудрова разказа за диетичните календари - диетисикони, които са били познати в българските земи, както през Средновековието, така и през ХV и ХVI в., в които България е била част от Османската империя. Тя отбеляза, че това са кратки медицински текстове с античен произход, в които, според месеците на годината, се съдържат показания за консумация или въздържане от определени храни и напитки, както и за съблюдаване на конкретни хигиенни практики, като кръвопускане, къпане и други процедури.
През цялото Средновековие диетисиконите остават маргинален жанр в оскъдното здравно знание, което българите усвояват от богатата на медицински трактати Византия, констатира обаче тя. В ранните етапи от разпространението си диетологичните календари се преписват като светско четиво за елита, но завършват своя развой в непретенциозните сборничета със смесено съдържание за нисшето духовенство, допълни тя.
/АКМ/