site.btaБългарката Аксиния Иванова е приета в Съюза на писателите на Аржентина

Аксиния Иванова е приета в Съюза на писателите на Аржентина. (SADE). Тя е родена в  София. Икономист по професия. Завършила е УНСС, специалност "Управление на интелектуалната собственост". В Аржентина живее от 2000 г., заедно със семейството си. Инициатор е за създаването на гражданската асоциация "Българите в Аржентина" и е неин председател.

В интервю на Георги Николов тя разказва за историята на съюза, за водещи имена в литературата на Аржентина, за аржентински автори, преведени у нас и за български творци, преведени там, за ролята на трите български медии в латиноамериканската държава  - сайт, електронно радио и електронна телевизия. Отделено е място и за филма за Марио Несторофф, който получи широк отзвук в редица страни, създаден заедно с нейния съпруг Иван Цанков. Иванова разказва и за културния мост, който цялостната работа на асоциацията съгражда между нашите две страни от години.

Ася, първо искам да Ви честитя приема в Съюза на аржентинските писатели (SADE). Очаквала ли си сте този колегиален жест и какви чувства Ви вълнуват?

Привет от пролетен и слънчев Буенос Айрес. Приемам поздравите с най-голяма радост и благодарност. Колкото и нескромно да звучи, но не е често срещано явление българин да членува в творческото обединение на страната, която се е превърнала в негова втора родина.

Искам да споделя как това се случи при мен. На 17 септември 2021 година получих съобщение, че е минало заседанието на приемната комисия и че вече съм станала член на този престижен творчески съюз – Sociedad Argentina De Escritores (SADE) в Буенос Айрес. Вълнението беше невероятно. Българка, при това емигрант, да се озове в лоното на великите писатели на тази духовна светиня. Благодарна съм за възможността да се докосна до великаните на аржентинската култура и изкуство.

Лично на мен, която съм икономист по образование, а в Аржентина се захванах с юридическите науки, приемането ми в тази наситена с толкова история организация, през която са минали такива големи имена на словото, е наистина голяма чест. И макар че никога не съм работила заради самото признание, нито съм търсила някаква награда, когато получих съобщението за членството ми в съюза, то наистина беше като сладък мехлем за душата.

Разкажете повече за дружеството на аржентинските писатели.

То е създадено е на 8 ноември през далечната 1928 година. Тогава с единодушие е избран първият съвет на ръководителите на тази организация. Неин пръв председател става Леополдо Лугонес. Настоящият - Алехандро Ваккаро, заема този пост вече трети пореден мандат. Сред учредителите откриваме все известни имена от литературния небосклон на Аржентина, като Хорацио Кирога, Хорхе Луис Борхес, Енрике Банкс, Фермин Е. Гутиерез и др. На 24 октомври 1938 година, съгласно Указ № 15.664, издаден по време на президентството на д-р Роберто М. Ортис, е получен и правният му статут.

От създаването си до месец юли 1972 година дружеството сменя своето седалище на няколко пъти, за да се установи окончателно в собствена сграда на улица „Уругвай“ в Буенос Айрес.

Вие сте председател на гражданската асоциация "Българите в Аржентина" - Буенос Айрес, която има три медии, сред които и телевизия. Каква е тяхната най-висша и постоянна духовна задача, насочена към сънародниците ни в Южна Америка?

Новите технологии се превърнаха в изключително важен инструмент за осъществяването на културните взаимоотношения между хората. В последно време експанзията на глобалните мрежи в интернет сътвориха един Нов свят, изпълнен с огромен потенциал и ресурси.

Както вече стана дума, нашата организация основа и поддържа единствените български електронни медии на този континент. Чрез интернет радио “Моята България” и интернет телевизия Los Búlgaros TV, както и двуезичният ни информационен портал в глобалната мрежа, Гражданска асоциация "Българите в Аржентина" допринася за ползотворната междукултурна връзка в тази част на света, разрушавайки пространствените бариери.

В този момент на несигурност, през който преминава цялото човечество заради пандемията, от съществено значение е мобилизирането на творческите сили на всички, за да превъзмогнем стоварилото ни се зло. При наложилото се социално дистанциране ние правим всичко възможно да не спира културното битие на българската общност. Тук не става въпрос само за поддържане жив духа й в тези трудни времена, а това, че посредством информационните средства, с които разполагаме, създадохме и използваме нови методи за информационен обмен със сънародниците ни не само в Аржентина, но благодарение на начина на разпространение - чрез интернет, и в цяла Южна Америка.

Върху какви теми работите сега? Имат ли допирни точки в общочовешки аспект съвременната аржентинска и българска литература?

Сигурно има хора, които си мислят, че да пишеш е много лесно. А то, писането, е доста тежка работа. Тя те поглъща изцяло, изсмуква те. Изисква време, абсолютно внимание и съсредоточеност. Ако успееш да я свършиш добре, оставаш доволен и си щастлив.

Според мен и българите, и аржентинците притежават неутолима жажда да опознаят както своята, така и световната литература. Аржентина има богата литературна история. Това е страната на Хорхе Луис Борхес, Хулио Кортасар, Роберто Арлт. А една малка България е дала на света писатели и поети като Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин. Хората винаги ще имат нужда не само от материални блага. В трудни времена взорът им ще се насочва и търси онези непреходни духовни ценности, които никога не бива да изчезнат. Независимо в кой от жанровете ще творят, писателите и поетите от двете страни винаги ще имат допирни точки.

Кои български писатели са познати в Аржентина и кои техни аржентински колеги би трябвало непременно да се преведат у нас?

В периода 1954–1967 година в Аржентина са преведени само няколко заглавия на български автори. По-конкретно, през 1954 година излиза книга със стихотворения на Никола Вапцаров в превод на Хулио Галер. През 1957 година е публикуван младежкият роман “Училище за смелите” на Емил Коралов, в превод на Тодор Нейков. Десет години по-късно е публикуван криминалният роман “Инспекторът и нощта” на Богомил Райнов, преведен от Цветан Георгиев. Това сякаш е и последният превод на българска литература, който се появява в тази южноамериканска страна.

С липсата на активно популяризиране на националната ни литература от българското правителство се обяснява фактът, че между 2006–2014 година могат да се намерят само няколко конкретни преводи на българска литература. Еухенио Лопес Арриазу, доктор по литература в университета в Буенос Айрес, е един от малкото преводачи от български. Сред преведените от него автори са Христо Ботев и Георги Господинов през 2018 година. За съжаление, в Аржентина няма много издадена българска литература, което прави трудна възможността да се научи повече за българската култура.

Струва ми се, че е дошло времето нашата държава също да има институция, която да подкрепя националната литература, превода и популяризирането ù в чужбина. Защото тя все още не е добре позната по света. Имаме много малко автори, които са популярни зад граница.

През 2009 година Министерство на външните работи, международната търговия и вероизповеданията на Аржентина разработва и стартира “Програма Юг”, чиято цел е оказване на подкрепа за разпространяването на аржентинската литература в други страни. По този начин програмата съдейства за доближаване на читателите, които не говорят испански, до различни литературни жанрове чрез творбите на аржентински автори, както класически, така и съвременни.

С участието на престижни преводачи и издатели, чрез тази програма в България са публикувани на български език повече от 55 заглавия на известни писатели като Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Роберто Арлт, Хорацио Кирога, Пабло Де Сантис и др.

Документалният филм „Сърце като птица“, който създадохте съвместно с Вашия съпруг Иван Цанков за аржентинския поет с български корени Марио Несторофф, остави дълбоки следи в съзнанието на зрителите. Мислите ли вече и за книга, и какъв ще е нейният тематичен хоризонт?

Липсата на документални свидетелства за българските автори в Аржентина ни накара да се замислим и да започнем да работим в тази насока. Така се роди идеята за филм за поета от български произход Марио Несторофф.

Решихме да включим този най-популярен и изтъкнат творец от тукашната наша диаспора в рамките на кампанията “Открий български талант”. Много ни помогна човекът, написал една от книгите за Марио – може би най-пълната от всичките за него. Познавал го е лично навремето. Наскоро преиздаде съчинението си в ново разширено издание, където е включена цяла глава за нашата организация и за филма ни.

Тридесетминутният киноразказ "Сърце като птица" въвежда зрителя в историята на емиграцията в Аржентина, като поставя акцент на българското преселение в тази страна. Представя нашенската общност в родния край на Марио Несторофф и преминава в повествование за жизнения му път. Още твърде млад, той е оценен от патриарха на аржентинската литература Хорхе Луис Борхес на литературен конкурс, в който печели първа награда с поемата си "Песен за Чако". Приживе не издава книга и е малко известен със стиховете си. Но след смъртта му неговата поезия е оценена подобаващо и заема достойно място в културата на Аржентина. А в последно време, благодарение на усилията на Асоциацията, името на твореца става все по-известно и в България, и по света.

Досега филмът е показван в София, Буенос Айрес, Монтевидео, Скопие и Виена. Премиерата на "Сърце като птица", състояла се в София през септември 2016 година, беше уважена от аржентинското посолство в България и лично от посланика Алберто Труеба. А на последното честване на Марио Несторофф в аржентинската столица през декември 2018 година присъства експосланикът на Аржентина в България - Гижермо Азрак. За същото тържество вицепрезидентът Илияна Йотова изпрати свое специално видео обръщение към събралите се, посветено на този най-значим творец в историята на българската емиграция в латиноамериканската страна. В него тя говори за „певеца от Чако“, както е наречен поетът Марио Несторофф, за съдбата му и цитирайки в превод негов стих, очерта значимостта на поезията му в наши дни.

Другото, на което отделяме време и усилия е книга, представяща българското присъствие на латиноамериканския континент. Предвиждаме да излезе през следващата година.

Какво ще пожелаете на читателите и зрителите у нас и в Аржентина, вече в качеството си на техен писмовен изповедник?

Желая на всички да творят, работят и мечтаят. Да четат и да обогатяват себе си и хората наоколо със стойностни неща. Също така, да пазят българския възрожденски дух и да са горди да се наричат българи. 

/ДД