site.btaЗа японските градини и "празното пространство, в което нещо се случва", разказва будисткият свещеник Шунмьо Масуно

EZ 14:28:01 13-11-2021
IS1425EZ.028
японски градини - лекция

За японските градини и "празното пространство, в което нещо се случва", разказва будисткият свещеник Шунмьо Масуно


София, 13 ноември /Лора Метанова, БТА/
За японските градини и празното пространство, в което нещо се случва, за несъвършената красота, която преминава отвъд съвършенството разказа дизайнерът, преподавател и будистки свещеник Шунмьо Масуно в онлайн лекция за японските градини, организирана от Посолството на Япония в България, катедра "Японистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Японско-българската бизнес асоциация в рамките на Дните на японската култура.
Масуно обясни различията между японската естетика и усещането за красиво в западноевропейската култура. Той показа порцеланова чаша, изработена според критерия за красота на европейската традиция - кръгла, идеално гладка, със съвършена декорация. На друга снимка беше представена японска чаша за чайна церемония - формата е леко изкривена, в цвета се наблюдават нюанси, декорацията е в съответствие с това как е била изпечена в пещта и как огънят се е движил по нея. Това се смята за прекрасно в Япония, обясни Масуно. За разлика от западноевропейската традиция, където трябва да има идеална форма, без изкривяване, в Япония намираме за прекрасно това, което е свързано с природата и компонентите, които отразяват красотата на момента. Уникалността на тази чаша е, че тя се е получила точно по този начин, точно тогава, отбеляза той.
Според него европейската красота е много уеднаквена и съвършена, формална, а японската красота е по някакъв начин крива и има свое движение. Наричам красотата според западноевропейските мерки съвършена красота, докато японската красота наричам несъвършена красота, която преминава отвъд съвършенството - така формулира разликата лекторът. Японската несъвършена красота предполага върху предметите да се отрази, да се прелее сърцето, душата, съзнанието на тези, които ги създават. В дзен будизма не се приема идеята за съвършенството, защото то е крайна точка, след която няма нищо, този начин на мислене на дзен будизма е повлиял дълбоко на японското усещане за красиво, отбеляза той.
Шунмьо Масуно даде пример и с изобразителното изкуство. Маслените картини са характерни в западноевропейското изкуство. При тях художникът първо рисува скица с молив или въглен и отгоре започва да нанася цвета с маслени бои, слой върху слой, докато не реши, че е достигнал идеалния вид на картината, както си я представя.
В контраст са картините "суми-е" - картина с туш, който се използва за калиграфия и където има два цвята - бяло и черно. Лекторът показа картина с шест райски ябълки, нарисувани с туш и обясни, че доколко е узряла ябълката зависи само от въображението на човека, който ги гледа - художникът не дава никаква индикация за това. От древността в Япония се е казвало, че тушът има възможността да изразява безброй цветове. Затова, понеже зависи само от наблюдаващия какво ще реши коя райска ябълка в какъв цвят е, японското изкуство изисква определено ниво на умение, на възпитание, сетивна култура у зрителя. Зрителят на тези картини трябва да си представи какво има зад това, което е изобразено и какво усещане е предадено с тях. Върху тази ценностна система стъпват и останалите изкуства в Япония, освен изобразителното, така и театралните изкуства.
В градините и в картините е изключително важно "йохаку" - "празното пространство, в което нещо се случва". В театралното изкуство например е много важна паузата между отделните движения на актьора на сцената. В картините или в градините това, което създателят им не може да предаде чрез образите или предметите в тях, той се стреми да го предаде чрез празнотата, чрез нея се стреми да предаде собственото си душевно състояние и настроение. В театралните изкуства това, което актьорът не може да изиграе, се опитва да го предаде чрез паузите, за да може зрителят да разбере тези душевни състояния.
Една от особеностите на японските градини е и че сградите и градината имат еднакъв статус, няма главна и подчинена част, и постройката става един от компонентите на градината, за разлика от европейската традиция, където сградата е централна.
По време на лекцията Шунмьо Масуно представи снимки на известни храмови градини, сред които е каменната градина, която се състои само от 15 камъка и бял пясък, популярната градина на "Храма на мъха", където земята е застлана с мъх, открай до край, градина в стила "пресъхнал планински поток", при която прави впечатление, че е на малък участък, а този, който я е проектирал, е успял да изобрази богатството и пищността на природата.

СНИМКА - Кадър от лекцията, излъчена онлайн в Ютюб
/ИС/