site.btaАко в пандемията стигнахме до някаква поука, тя е, че всички трябва да се обичаме, казва музикантът Давор Йордановски

EZ 12:15:31 14-11-2021
AK1211EZ.005
Култура - музика - Давор Йордановски - интервю

Ако в пандемията стигнахме до някаква поука, тя е, че всички трябва да се обичаме, казва музикантът Давор Йордановски

София, 14 ноември /Яница Христова, БТА/
Ние, по-възрастните, трябва да се осъзнаем и на това да учим малките деца - да обичат. Трябва да градим мостове, а не да ги рушим. А музиката е такъв мост, в който любовта е универсално нещо. Това казва в интервю за БТА композиторът Давор Йордановски. Той, заедно с Васил Гарванлиев и Весна Малинова, са композитори и автори на английския текст на песента "The Voice of Love", с която България тази година ще се яви на детската "Евровизия" - след пет пропуснати години. Конкурсът тази година е под мотото "Представи си" (Imagine) и ще се състои в Париж на 19 декември. Страната ни ще бъде представена от дуета Мартин Стоянов и Денислава Димитрова, които ще изпълнят песента "The Voice of Love".

Давор Йордановски е от Северна Македония, но повече от 20 години живее в Торонто. Образованието си получава в университета за музикални изкуства "Св. Кирил и Методий" в Скопие. Там в тинейджърските си години е клавирист в бигбенд на националната телевизия. Музикалният му опит минава през класическата музика, поп, джаз и ар ен би. Писал е текстове и музика за известни музикални изпълнители, правил е музика и за "Нетфликс".

Пред БТА Давор Йордановски разказва какъв е бил пътят за създаването на песента "The Voice of Love", как музиката от Балканите може да се представя пред света и каква е силата на любовта.

- Какъв беше процесът на създаването на песента The "Voice of Love"?

Давор Йордановски: Получихме покана от Геновева Христова, която беше с Виктория тази година на голямата "Евровизия". Тя покани мен и Васил Гарванлиев за автори на музиката и текста, тъй като миналата година ние представяхме Северна Македония на голямата "Евровизия". Тя много е харесала песента ни и се сприятелихме. Покани ни на творчески лагер за писане на песни в Приморско, заедно с няколко екипа от други европейски страни, които също пишат песни. Създавахме музика за детската "Евровизия", за да изберем най-подходящата, с която да представим България. Аз, Васил Гарванлиев и Весна Малинова написахме десет композиции, от които "The Voice of Love" бе избрана като най-добрата, за наша голяма радост.

- А какво Ви вдъхнови да напишете самата песен?

Д. Йордановски: Идеята ми беше, че в тази много тежка година, която имахме всички, тъй като вече втора година сме в пандемия, която затвори целия свят, всички имахме време да се свържем сами със себе си и да се замислим кое е наистина важно в живота. Мисля, че ако в пандемията стигнахме до някаква поука, то тя е, че всички трябва да се обичаме. Защото животът е много кратък и много крехък, докато трепнеш, и може вече да го няма. Независимо какво си правил, какво си имал, какви правила си следвал, до каквито и големи идеали да си стигнал, пандемията показа как това не значи нищо, тази година показа как само любов можеш да дадеш. Да сме живи и здрави, и да се обичаме - толкова. Друго нищо не е важно.

Ако тръгнем от това, че любовта е нещо, което е универсално за всички хора в целия свят, та дори и за животните, че и за растенията, за всички, и особено за новото поколение, което идва. Ние, по-възрастните, трябва да се осъзнаем и на това да учим малките деца - да обичат. Трябва да градим мостове, а не да ги рушим. А музиката е такъв мост, в който любовта е универсално нещо. От тази идея тръгнахме. А самото вдъхновение, самата мелодия, самата история ни насочи към това и музиката да е толкова, да я наречем, романтична, детска, малко в духа на "Дисни". Защото всички ние сме едни големи деца. И сега да пуснат филм на "Дисни", всички ще се наредим пред телевизора, за да го гледаме. Никога не си прекалено голям, за да гледаш филм на "Дисни".

- Наскоро споменахте, че "The Voice of Love" съчетава духа от музиката на "Дисни" с балкански елементи. Как успяхте да направите тази любопитна комбинация?

Д. Йордановски: Аз просто много обичам музика. Обичам всякаква музика, независимо дали е народна, забавна, детска, сериозна, класическа. Аз съм композитор преди всичко, клавирист съм и съм артист. Имам издавани албуми във всички жанрове на музиката - от класика до джаз, традиционен джаз, електронна и т.н. Преди всичко, пиша музика за филми. Доста съм работил за "Нефликс", за документални филми, сериали и т.н. Любопитно ми е и е предизвикателство да комбинирам, да се заигравам с всичко това. Особено, когато се преместих, тъй като живея в Торонто през последните двадесет и няколко години вече. И когато отидох там, се срещнах със смесица от хора от различни части на света. И всеки своята култура я носи със себе си, всеки показва нещо различно.

Големите градове като Ню Йорк и Лос Анджелис, например, са толкова смесени и в тях има хора от Изтока, от Африка, откъде ли не. И изведнъж и аз се озовах в тази смесица и имах потребност да покажа откъде идвам с моята музика, а не само да се претопя в нечие друго световно звучене. Трябваше да покажа какво е традиционно за мястото, откъдето идвам аз. Но трябва това звучене да го приближиш до другите, без да се натрапва много.

За нас на Балканите е много лесно да си слушаме и кавал, и зурла, и гайда, и тамбура, защото са наши инструменти. Но за някой от Ямайка, да му свири гайда 24 часа, няма да е много приятно, защото не е свикнал да я слуша. И много хора се питат как този инструмент да го доближат до тях, като да е едновременно приятен за слушане и да не се натрапва много. Занимавам се с тази проблематика от около двадесетина години. Естествено е вече за мен да използвам наши инструменти в работата си и в музиката за филми. И това вече става разпознаваем звук, защото е наистина хубав и уникален.

Имахме нужда в "The Voice of Love" да използваме нещо традиционно, за да покажем че това е гласът на любовта, но той идва от България, а не от Ирландия например. "Дисни" е интернационалната връзка, но балканският звук е нещо наше.

- А за кого се прави по-лесно музика - за децата или за възрастните?

Д. Йордановски: Не знам. Аз мисля, че много по-лесно се прави за някой, който хубаво пее. Когато самият глас на певеца е хубав, той вдъхновява и теб и няма да останеш само на два тона. Ако гласът е малко лимитиран в своите възможности, тогава вече трябва да решаваме проблеми и не можем да творим.

За наша радост Денислава и Мартин са прекрасни деца и прекрасни вокали. Това нас не само ни вдъхнови да направим песента, но това е и причината да запишем песента в студио в последния момент, защото децата постоянно додаваха нещо ново от себе си. Накрая се сдобихме с един прекрасен продукт, за който аз лично съм много щастлив като композитор и като автор на текста. Очаквам на 19 декември в Париж да видим какво ще направим. Не искам да говоря предварително, но се надявам да се случи така, че следващата година България отново да бъде домакин на детската "Евровизия". /ДД/

/АКМ/