site.btaСпоред етнолози пандемията е повлияла сериозно на фолклорните групи в емигрантските общности и на пенсионерски групи и читалища в страната

EZ 19:05:01 15-11-2021
HT1902EZ.032
Фолклор - пандемия - Италия, България

Според етнолози пандемията е повлияла сериозно на фолклорните групи в емигрантските общности и на пенсионерски групи и читалища в страната


София, 15 ноември /Ирина Симеонова, БТА/
Пандемията от Ковид-19 повлия сериозно на фолклорните групи сред емигрантските общности в Европа и на пенсионерски и читалищни формации в страната, разказаха специалисти от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките /ИЕФЕМ-БАН/ по време на семинара на тема "Съвременни теренни изследвания на културноисторическото наследство - 2021".

Форумът, който се състоя днес в онлайн формат, е част от програмата "Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие". Докладите са разделени тематично в панелите "Религия, вяра и общество", "Селищна култура", "Културно наследство и общностни взаимодействия" и "Културно наследство и архиви".

2020 г. беше много интензивна година на онлайн общуване във фолклорните групи в Европа, включително и с организирането на виртуален събор, разказа докторант Юлия Попчева в доклада си "Културно наследство и криза - общностен живот и репетиционен процес на българските танцови клубове в Северна Италия по време на пандемията". Тя отбеляза, че противно на очакванията паднемията е успяла да сближи групите в региона - не просто танцьорите помежду им, а съставите от различните градове помежду им в рамките на цялата асоциация "Нашенци", която включва формации в Милано, Верона, Перуджа и Сан Бонифачо.

В Северна Италия, където Ковид-19 повлия много тежко, през миналата година репетиционният процес е прекратен; в някои от групите, обаче, дейностите са подновени във виртуална среда. Срещите в интернет поддържат духа на членовете. Това ги води до идеята да организират традиционния събор на фолклорни състави от цяла Европа - "На мегдана на Другата България", виртуален. Пред докторант Попчева организаторите разказват, че са го направили, защото всичко е било готово, когато са въведени строгите ограничения. Съборът в интернет среда е бил възприет като "някакъв реванш срещу нещо, което през пролетта на 2020 г. всички приемахме като огромна несправедливост". От общо 66 заявки за физическо присъствие, в онлайн събитието се включват 30 групи. Подготовката на виртуалния събор, всички удари, които се струпват върху нашенци във Верона и усилията, които е трябвало да отидат "едва ли не на вятъра", сплотяват още повече тази група, коментира докторант Попчева.

Сериозната ситуация със заболяването в Северна Италия и по-късно натискът, който местните власти оказват за ваксинация, влияе върху българските общности там и техните дейности, включително и фолклорните състави, разказа още Попчева. В момента започва завръщане към нормалния процес, такъв, какъвто е познат преди пандемията. Има обаче много българи, които и заради пандемията, и заради ваксиналния натиск, решават да се приберат у дома. Такъв е примерът с групата в Перуджа, където ръководителят е избрал да се прибере в България, и в момента тя няма водач. Всички други групи обаче се връщат към нормална репетационна дейност и дори привличат нови хора, разказа Попчева.

Читалищата и пенсионерските клубове в страната са основните институции, които приютяват, подпомагат и организират работата и съществуването на повечето от групите за фолклорно пеене в България, разказа гл. ас. Галина Луканова в доклада си "Социално значение на групите за фолклорно пеене към пенсионерските клубове и читалищата". Пандемията повлия твърде зле на тези формации, както и на всякакви други групови колективни дейности в страната. Някои от тях са подновили дейността си, но в намален състав, а други въобще не са могли да се съберат отново, отбеляза тя.

За хората, участващи в такъв тип формации, обаче, групата е една от най-важните социални среди в ежедневието. Особено за възрастните - репетициите са повод да излязат от къщи, да се облекат официално, да се срещнат с приятелки, а това ги кара да се чувстват жизнени, полезни с уменията си, обградени от приятелска среда, разказа Луканова.

Разликите, според докторант Попчева, при функционирането на групите в България и в чужбина в пандемията са, че тези у нас са спрели да функционират, докато част от групите в чужбина са продължили да действат във виртуална среда. Паралел в страната и чужбина обаче е било, че всяка възможност за физически срещи е била използвана.

Според Луканова е изключително важно да бъде подпомогнато съществуването на фолклорните формации в читалищата и в пенсионерските клубове у нас. "Ние много често, изхождайки от пазарния принцип в обществото, в което живеем, третираме разни дейности като икономически нерентабилни. Това няма как и не бива да е подходът към подобни състави. Те определено имат своята силна социална функция и би трябвало да бъдат подкрепени от обществото", отбеляза тя.
/ХТ/