site.btaНауката вече е част от поп културата, казва мечтателят-учен Христо Колев

EZ 12:19:31 19-11-2021
AK1215EZ.015
учен - химия - музика - интервю

Науката вече е част
от поп културата, казва
мечтателят-учен Христо Колев


София, ноември /Пепа Витанова, БТА/
"Атомите, свързани с химична връзка, трептят с определени честоти като струна. Метаболитните пътища в клетката са перфектно смазана машина, а работата й е истинска симфония. Всеки научен експеримент има своя бавен ритъм с повтарящи се елементи, особени ескалации и падове - една много бавна, но безумно красива мелодия." Така Христо Колев, учен-мечтател и експериментатор, обяснява в интервю за БТА връзката между химията и музиката. Той е магистър от СУ "Св. Кл. Охридски", специалност "Медицинска химия". Носител е на престижната награда на фондация "Еврика" за изобретението "Метод за отлагане на високоориентирани филми от полианилин", което разработва с екип в експериментална лаборатория във Франция. Като студент през 2010 г. печели Националния конкурс на "Лаборатория за слава" (FameLab). В момента работи в компания за клинични проучвания.
През последните години Христо Колев се занимава с иновативно концептуално изкуство. Негови творби под артистичния псевдоним Christobel са експонирани на Софийския архитектурен салон, на Water Tower Art Fest и Da Fest, както и на дизайнерски изложби. "Премиерата на следващата ми творба ще разкрие една от най-големите тайни на древната и средновековна алхимия", споделя пред БТА младият учен и творец.
Следва пълният текст на интервюто:

- През 80-те години на миналия век, точно когато вие сте се родили, беше много нашумяла книгата "Двете култури" на Чарлз Пърси Сноу. В нея авторът, възпитаник на Кембридж, анализира пропастта и демонстрацията на взаимно високомерие между представителите на точните - инженерни и природоматематически науки и представителите на хуманитарните специалности и изкуствата. Как стоят нещата днес според вас?
Христо Колев: Днес продължава да е така. Няма как да бъде другояче. Едните виждат вселената вътре, а другите - вселената отвън. Много е рядко някой да види с еднаква яснота и двете. Тъй като метамодернизмът работи с привидни противоположности, има потенциал в бъдеще всички ние като общество да намерим баланса, за да може да функционираме като единно цяло, съставено от своите екстремни противоположности и целия спектър от вариации между тях.

- Преди години като студент и млад учен - комуникатор на науката вие обявихте, че приемате за мисия да направите науката у нас популярна като българската поп-култура. Докъде стигнахте с тази мечта?
Христо Колев: Други вече се грижат за това. Вече съм стар, не мога да си позволя да говоря за Уикипедия факти. Има предостатъчно хора, които могат да поемат тази щафета. Науката вече е част от поп-културата. До голяма степен пандемията помогна на хората да осъзнаят, че живеем в свят, доминиран от научна фактология и онзи, който няма представа от биология за 8-ми клас, може да навреди на много хора, без дори да разбере.
Нуждата от комуникация на науката се вижда навсякъде и във всичко. От Ковид пандемията, през новите технологии до глобалното затопляне. Ползата от разговорите за наука в публичното пространство са очевидни за всички. Научен факт е, че Ковид се предава по въздушно-капков път, а лъжите и токсичните идеи - чрез словото. Това налага публичният дискурс да се задълбочи и колективно да научим колко е важно да говорим и за науката на вътрешната вселена. Време е като човешки вид да се обърнем вътре към себе си и да си изясним откъде идваме, какво сме и накъде сме се запътили. Съвсем спонтанно творим изключително грозни и изключително красиви неща, които оставяме да циркулират в света дълго след като си отидем. Най-ценният дар, който Сътворението ни е дало, е изборът. Изборът да допуснеш зла мисъл или добра мисъл, да я изпълниш или да я оставиш да си отиде.
Човешката психика е единствената опасност, която стои пред нас. Никое научно откритие не е фундаментално добро или зло. Човекът избира дали да използва деленето на атомното ядро като средство за унищожение или като източник на електрическа енергия, за да предотвратим серия от глобални катаклизми.

- Науката все повече се нуждае от разбираем език. Но и изкуството има нужда от комуникатори. Цигуларят Дейвид Гарет прави това - превръща концертите си в изключително шоу и разбива представите за класическата музика като изкуство за посветени. Обичате ли музиката? Има ли общи неща между музиката и химията?
Христо Колев: Естествено, че обичам музиката! Кой не я обича? Музиката е доста близко до чиста абстракция, а когато човек се фокусира върху нещо такова, вътрешното несъзнато усещане може да подейства като мигаща шамандура и азът да се ориентира в каква посока е несъзнатото - вътре в най-дълбокото.
Аналогиите между химията и музиката са толкова езотерични, че няма да ми стигне мястото тук да ги опиша разбираемо, но мога да насоча вниманието към следните факти. Атомите, свързани с химична връзка трептят с определени честоти като струна. Метаболитните пътища в клетката са перфектно смазана машина, но работата й е истинска симфония. Всеки научен експеримент има своя бавен ритъм с повтарящи се елементи, особени ескалации и падове - една много бавна, но безумно красива мелодия.

- А каква е връзката между пандемията и химията?
Христо Колев: Покрай пандемията и ваксините зачестиха случаите на използването на думата "химия" с негативна конотация. Хората, които се лекуват с прегръщане на дървета и пиене на отвари от отровни билки, смятат, че има някаква разлика между витамин С в ябълката и този в таблетката. Това са опасни фантазии, защото, ако се върнем към лечението с езотерични билки от Амазонската джунгла, може да изпаднем в ситуацията на предмодерния човек. Ще трябва да раждаме по 6 деца, защото 3 от тях няма да доживеят до пълнолетие. Ботоксът ще стане безплатен, защото ще идва от неконсервирана храна и вместо да изглажда бръчките, ще парализира дишането смъртоносно. А зъбният кариес ще доведе до много разбити семейства. Абсурдът тук идва и от факта, че растенията, животните и ние сме просто големи парчета от сложна саморегулираща, самоподдържаща и саморазмножаваща се химия. Не е здравословно човек да избягва себе си.

- Кои са най-големите ви постижения досега като учен и творец?
Христо Колев: В света отвън: моят патент за тънък слой от органичен полупроводник има най-голям потенциал за приложение. Вътре в мен: откритието, че еволюцията на парадигмите в колективното следва познат структурен сюжет, често асоцииран с Хегел. Схемата: теза-антитеза-синтез ражда метамодернизма като осцилация (баланс, бел.ред.) между и синтез на предходните модернизъм и постмодернизъм.
През последните години моите експерименти са насочени към едно много загадъчно и красиво пространство - несъзнатата част от психиката на човека, вътрешната действителност и вселена на човека. Тя е резултат от хилядолетна психична еволюция, започнала от предишния животински прототип и продължаваща до ден днешен.
Последните ми галерийни експерименти са в областта на метамодернизма. Вярвам, че това е следващата философска епоха, която след време ще измести постмодерното мислене. Засега това е авангардно течение, което е забелязано да изниква спонтанно в културата и умовете на творците - писатели, художници, музиканти. Но тук бързам да успокоя хипстърите, че това не е онова гръцко "мета", което предполага някакъв вътрешен, скрит аспект, както е при метадата, метафизика и "Пич, това е толкова мета!!!". Вместо това, това-е-онова другото гръцко "мета", идващо от метаксията в Симпозиума на Платон. Тук "мета" означава "помежду". Така и метамодернизма разпознава истината като синтез от противоположности. Както виждате, думата предизвиква объркване, но пък другото предложение "постпостмодернизъм" произвежда много слюнчен аерозол, който влошава пандемичната обстановка.
Премиерата на следващата ми творба ще разкрие една от най-големите тайни на древната и средновековна алхимия. Това може би също звучи странно за някои, но не мога да се спра.

- Моля ви да дефинирате понятието хипстър, всеки го тълкува различно.
Христо Колев: Хипстърът е член на определена субкултура, за която е характерно следването на мода, извън модата, която се превръща в мода посредством хипстърската мода. Знам как звучи, но ще трябва да го наблюдавате в естествената му среда, за да разберете цялостното значение.

- Кои са най-големите трудности пред мечтателя-учен днес?
Христо Колев: Ако мечтателят-учен е теоретик, той вече има всички инструменти в главата си. Но аз съм експериментатор. Такива учени имат нужда от огромен набор от скъпа апаратура и консумативи. Това е предизвикателство в бедните държави. Средства за наука се харчат в онези държави, които виждат как научните открития раждат нова индустрия, а нобеловите лауреати са повод за национална гордост и свидетелство за дълга традиция на уважение към иновацията. И тъй като науката е нещо толкова голямо и комплексно, най-голямата трудност е, че един живот не стига.

СНИМКА Личен архив на Христо Колев
/АКМ/