site.btaИзложба на българина Валентин Ковачев беше открита в Брюксел

Художникът Валентин Ковачев (вдясно) с посланика на България в Кралство Белгия Пламен Бончев при откриването на изложбата

СНИМКИ Посолство на България в Кралство Белгия

София, 29 ноември /Мартина Ганчева, БТА/
На 25 ноември българският художник Валентин Ковачев откри своята десета изложба в Белгия. Тя е озаглавена "Инфинити" и съдържа осем творби, които могат да бъдат разгледани до 19 декември в Брижит Арт Галери в Брюксел, съобщават специално за БТА от Посолството на България в белгийската столица.
Чрез изложбата българският художник отправя поглед към дезинтеграцията на съвременния свят през призмата на древноегипетската митология.

Създадена в пандемичната обстановка на последните две години, колекцията е своеобразно продължение на предходната изложба на Валентин Ковачев - "Ерозия", посветена на разпада на християнската ценностна система в наши дни.
Роден през 1953 г. в София, Валентин Ковачев завършва Национална художествена академия през 1981 г., специалност "Гравиране". От 1992 г. живее и твори в Малага, Испания.
Ето какво сподели специално за БТА и рубриката BG СВЯТ Валентин Ковачев:

Въпрос: Oт кога живеете в Испания и как се озовахте там?
Отговор: Живея в Испания от 1992 г. Ожених се за испанка, беше любов от пръв поглед. На четвъртия ден от запознанството ни я попитах на английски, на едно корабче във Венеция, "Искаш ли да бъдеш моя жена?" и тя отговори "Да!". Запознахме се на сто километра от Рим. Догодина празнуваме 30 години брак.

Въпрос: Какъв беше животът Ви в България и какъв е в Испания?
Отговор: В България животът беше по-труден. Но от 1988 г. насам започнах да имам успех, а в последствие и да пътувам. Пристигаха покани от чужбина. През 90-те години на миналия век испанската аристократка Мария Луиза Варбург купуваше изкуство в България и го продаваше в галерията си в Хамбург.
В Испания също не е лесно, както е навсякъде. Един художник трябва да бъде успешен. Все пак не разполага с постоянен приход. За щастие от 90-те години насам нещата се получават. Първоначално беше работата ми с графика, която редовно представях на световноизвестния панаир "Естампа" в Мадрид. Тогава графиката се купуваше много, имаше интерес към нея. Панаирът беше един от най-добрите в Европа, там ходех в продължение на почти 20 години.

Въпрос: Липсва ли Ви нещо от България?
Отговор: Много неща ми липсват. Обичам България, спомените ми оттам. Последно бях в България през 2018 г. и имах възможността да се видя с колегите от Национална художествена академия, обядвахме заедно след 30 години, представяте ли си? В академията следвах графика шест години, след четири години гимназия, с последвалата специализация общо четиринайсет. Главата ми е подута от теория!
Липсват ми годините, когато имаше комунизъм. Нямаше свобода, но се живееше добре. В наши дни свободата като че ли отсъства, медиите не престават да ни плашат, хората все по-малко вярват на политиците. В наши дни не се знае какъв действително е светът, оттам може би и черпя вдъхновение за изложбата "Инфинити", която може да се тълкува едновременно като метафора на дезинтеграция и на реинтеграция.
Липсва ми и храната, хората, животът без телефони и компютри, всичко беше по-спонтанно. Обичам непосредствените неща. Затова и обичам джаза. Хората в наши дни си мислят, че са по-свързани, но аз мисля, че са по-самотни.

Въпрос: Какво Ви вдъхнови да създадете тази колекция от картини и склуптури?
Отговор: Тази изложба до голяма степен е продължение на предходната ми колекция "Ерозия", която създадох изцяло в България между 1989 г. и 1992 г. Знаете, по времето на комунизма религията беше забранена. Културата, религията и вярата ставаха обект на целенасочена разруха. Разрухата в наши дни, причинена от развиващата се пандемия, е по-объркана. Затова и творбите ми, които излагам днес, могат да се тълкуват едновременно като израз на дезинтеграция, но и на реинтеграция. Никога не знаем какво ще ни поднесе съдбата. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са, каква друга възможност имаме? Аз съм оптимист, вярвам, че това ще отмине, може би след година, може би след две.
Интервюто е осъществено със съдействието на Георги Вутов - сътрудник в Посолството на България в Брюксел.
/ГИ/