site.btaПоследното нещо, от което трябва да се правят икономии, е образованието и науката, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова
EZ 16:09:31 02-12-2021
AK1605EZ.005
жени - учени - награди
Последното нещо, от което трябва да се правят икономии, е образованието и науката, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова
София, 2 декември /Анелия Цветкова, БТА/
Много се надявам, че ще има сериозно мнозинство в новия български парламент от хора просветени и грамотни, които знаят, че ако не заложим първо на образованието и на науката, бъдеще няма как да имаме, или поне не такова каквото искаме. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на церемонията по награждаване на победителките в стипендиантската програма "За жените в науката", в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Много се надявам, че до Коледа ще има ново стабилно правителство, което ще има възможността да си вдигне очите от асфалта, да погледне по-нависоко и да разбере, че ако България не направи необходимото да си върне качественото образование и то да бъде съобразено с новите тенденции, да бъде конкурентоспособно в международен план и ако не отдели специално внимание и средства за българската наука, за Българската академия на науките /БАН/, сигурно ще имаме някакви резултати, но те ще бъдат далеч в бъдещето, каза още вицепрезидентът.
Илияна Йотова беше категорична, че последното нещо, от което трябва да се правят икономии, е образованието и науката. Тя даде пример, че за миналата година средствата у нас, отпуснати за научни изследвания са по-малко от един процент от Брутния вътрешен продукт на страната. Средното европейско ниво варира между 2,3 -2,4 процента, някъде до 2,5 процента, а в страни като Белгия и Швеция стига до близо 3,5 процента.
Вицепрезидентът Йотова изрази задоволство, че в националния план за възстановяване и развитие почти 30 процента от средствата, които се очаква България да получи, са за иновации, наука и изследвания. Тя допълни, че вицепремиерът Атанас Пеканов я е уверил, че преговорите с ЕК по плана вървят добре и най-вероятно съвсем скоро комисията ще го приеме.
Като изтъкна, че интересът към науката започва от училището, омбудсманът Диана Ковачева изрази съжаление, че част от децата още не са се върнали в училище. По думите й огромният проблем в момента за децата е, че няколко поколения напред ще носят белега на онлайн обучението. В университетите също все още продължава онлайн обучението, което затруднява стимулирането на интереса към обучението и професионалната подготовка, посочи Диана Ковачева.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски каза, че последните две години по недвусмислен начин са показали защо е необходимо една страна да има учени на световно ниво и допълни, че те са част от нейния национален суверенитет. Представете си какво щеше да стане, ако ги нямаше учените и лекарите в България в момента, в който ни се стовари тази пандемия, каза акад. Ревалски. Той посочи също, че жените в научната сфера в България са почти 50 процента, а от работещите в БАН - повече от половината са жени.
Стипендиантската програма "За жените в науката" започва у нас през 2010 г. в партньорство между Софийския университет "Св. Климент Охридски", Националната комисия за ЮНЕСКО - България, и L'Orеal -България. Всяка година се награждават три жени учени в природните науки. Стипендиантките за 2021 г. са Нина Нанкова и д-р Мария Калъпсъзова от Института по обща и неорганична химия към БАН и доц.Ина Анева - от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Бяха наградени и победителките в програмата за 2020 г., тъй като заради пандемията церемонията миналата година не се състоя.
За 23 години от създаването на програмата са подкрепени над 3900 жени учени в над 110 страни, 30 от тях са българки. Пет от стипендиантките на програмата са носители на Нобелова награда за наука.
/РИ/
/АКМ/
AK1605EZ.005
жени - учени - награди
Последното нещо, от което трябва да се правят икономии, е образованието и науката, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова
София, 2 декември /Анелия Цветкова, БТА/
Много се надявам, че ще има сериозно мнозинство в новия български парламент от хора просветени и грамотни, които знаят, че ако не заложим първо на образованието и на науката, бъдеще няма как да имаме, или поне не такова каквото искаме. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на церемонията по награждаване на победителките в стипендиантската програма "За жените в науката", в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Много се надявам, че до Коледа ще има ново стабилно правителство, което ще има възможността да си вдигне очите от асфалта, да погледне по-нависоко и да разбере, че ако България не направи необходимото да си върне качественото образование и то да бъде съобразено с новите тенденции, да бъде конкурентоспособно в международен план и ако не отдели специално внимание и средства за българската наука, за Българската академия на науките /БАН/, сигурно ще имаме някакви резултати, но те ще бъдат далеч в бъдещето, каза още вицепрезидентът.
Илияна Йотова беше категорична, че последното нещо, от което трябва да се правят икономии, е образованието и науката. Тя даде пример, че за миналата година средствата у нас, отпуснати за научни изследвания са по-малко от един процент от Брутния вътрешен продукт на страната. Средното европейско ниво варира между 2,3 -2,4 процента, някъде до 2,5 процента, а в страни като Белгия и Швеция стига до близо 3,5 процента.
Вицепрезидентът Йотова изрази задоволство, че в националния план за възстановяване и развитие почти 30 процента от средствата, които се очаква България да получи, са за иновации, наука и изследвания. Тя допълни, че вицепремиерът Атанас Пеканов я е уверил, че преговорите с ЕК по плана вървят добре и най-вероятно съвсем скоро комисията ще го приеме.
Като изтъкна, че интересът към науката започва от училището, омбудсманът Диана Ковачева изрази съжаление, че част от децата още не са се върнали в училище. По думите й огромният проблем в момента за децата е, че няколко поколения напред ще носят белега на онлайн обучението. В университетите също все още продължава онлайн обучението, което затруднява стимулирането на интереса към обучението и професионалната подготовка, посочи Диана Ковачева.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски каза, че последните две години по недвусмислен начин са показали защо е необходимо една страна да има учени на световно ниво и допълни, че те са част от нейния национален суверенитет. Представете си какво щеше да стане, ако ги нямаше учените и лекарите в България в момента, в който ни се стовари тази пандемия, каза акад. Ревалски. Той посочи също, че жените в научната сфера в България са почти 50 процента, а от работещите в БАН - повече от половината са жени.
Стипендиантската програма "За жените в науката" започва у нас през 2010 г. в партньорство между Софийския университет "Св. Климент Охридски", Националната комисия за ЮНЕСКО - България, и L'Orеal -България. Всяка година се награждават три жени учени в природните науки. Стипендиантките за 2021 г. са Нина Нанкова и д-р Мария Калъпсъзова от Института по обща и неорганична химия към БАН и доц.Ина Анева - от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Бяха наградени и победителките в програмата за 2020 г., тъй като заради пандемията церемонията миналата година не се състоя.
За 23 години от създаването на програмата са подкрепени над 3900 жени учени в над 110 страни, 30 от тях са българки. Пет от стипендиантките на програмата са носители на Нобелова награда за наука.
/РИ/
/АКМ/
news.modal.header
news.modal.text