EZ 17:17:31 10-12-2021
AK1713EZ.011
Национална библиотека - директор - интервю
Доц. Красимира Александрова:
Много от читателите ни се ваксинираха именно заради възможността да влизат и работят в библиотеката
София, 10 декември /Пепа Витанова, БТА/
"Библиотеките не бива да бъдат пренебрегвани, както много често се случва днес. Самият факт, че Националната библиотека не затвори врати за читателите си през настоящата година, е много показателен, че ние сме част от цялата конфигурация от организации, които работят активно и подпомагат обществото за преодоляване на проблемите, които възникнаха във връзка с кризата Covid-19", казва в интервю за БТА директорката на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) доц. Красимира Александрова.
В днешния ден, в който НБКМ чества 143 години от създаването си, доц. Александрова апелира за подкрепа от страна на държавата: "Това е въпрос на престиж и неслучайно всеки от президентите на Америка, когато приключва своя мандат, оставя по една библиотека. Ще спомена и кмета на Москва Лужков, който разделяйки се с позицията сиq остави една прекрасна библиотека. Същото направи и френският президент преди време, така че примерите са много."
Доц. Александрова уточнява, че Националната ни библиотека се нуждае от нови пространства както за хранилища, така и за събития, защото спектърът от дейности, които осъществява, се обогатява непрекъснато. НБКМ е в активно международно сътрудничество с 29 национални библиотеки, с които има подписани меморандуми за сътрудничество. Много скоро ще бъдат сключени нови договорни отношения с още 4 държави. Установени са добри партньорства и по отношение на международния книгообмен с 94 библиотеки от 35 държави.
Следва цялото интервю:
- "Ако имате библиотека и градина, вие имате всичко, от което се нуждаете." Какъв нов прочит на тази мисъл на Цицерон направихте през последните месеци на пандемията?
Доц. Красимира Александрова: Моята перифраза на мисълта на Цицерон, най-големият оратор на древен Рим, живял от 106 до 43 година преди новата ера, с целия ми респект към личността му, в настоящия 21 век звучи така: "Ако имате библиотека и градина, ако сте здрав и ваксиниран, вие имате всичко, от което се нуждаете".
- Доведе ли Covid-19 до промяна на количеството и профила на вашите читатели?
Доц. Красимира Александрова: Мога да предоставя информация с цифри и факти, базирана на двугодишно наблюдение и анализ от началото на пандемията до сега. Миналата година, както много пъти споменавах в различни отчети и интервюта, броят на читателите ни нарастна с 6 000. Тази година наблюдаваме същата тенденция към завишен интерес към библиотеката.
Голяма част от дейностите ни бяха преориентирани към виртуално обслужване на нашите читатели, дистанционна работа с тях и тази бърза адаптация към новата реалност наистина ни помогна да не изгубим потребители и да запазим връзка с хората, заради които сме в сферата на културата.
Мога да споделя конкретни цифри: през 2020 година са направени годишни карти на 19 313 потребители. През 2021 година, до края на месец ноември, числото вече е 22 595. И още един акцент, за който споменах - по-голяма част от библиотечните документи, заети на място и предоставени онлайн през 2021 г., са: 685 970 документа, от които на място са предоставени 276 323, а онлайн - 409 645. Това е достатъчно показателно и навежда на мисълта, че пандемията всъщност е възможност хората да намерят под някаква форма равновесие и баланс чрез четенето. Затова библиотеките не бива да бъдат пренебрегвани, както много често се случва днес. Ние бяхме свидетели как в заповедите, които се издаваха, в насоките, които се даваха, много често или почти винаги, библиотеките не бяха споменати. Самият факт, че Националната библиотека не затвори врати за читателите си през настоящата година, е много показателен, че ние сме част от цялата конфигурация от организации, които работят активно и подпомагат обществото за преодоляване на проблемите, които възникнаха във връзка с кризата Covid-19. Разбира се, имаме различни методи и подходи, но този, който ние прилагаме, считам за един от най-интелигентните и най-стойностните в поредицата мерки, които предприемаме и той е свързан с привличане на публиките с интересни събития, удобни и бързи форми за информационно осигуряване.
Профилът на читателите ни? Той си остава същият - хората, които посещават Националната библиотека са изследователи, студенти, преподаватели. Всъщност възрастовата категория няма никакво значение. Посещават ни хора със сериозни изследователски търсения. Факт е, че много от тях се ваксинираха именно заради възможността да влизат и работят в библиотеката.
- За петте години като директор на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) какво отчитате като най-голям успех и какво - като нещо, което не успяхте да постигнете?
Доц. Красимира Александрова: Може би ми е необходимо време, за да мога да осмисля всички тези плюсове и минуси. Аз съм част от този работещ механизъм и това, което мога да кажа за себе си е, че и аз, в качеството си на директор, и екипът, с който работим през последните пет години, си поставяме много сериозни задачи, които успяхме да изпълним. Няма нещо, което сме решили да направим и да не сме го извели до финал. Една от първите ни цели беше да се преодолее усещането за библиотеката само като за фасада. Библиотеката има съдържание и то е изключително важно и ценно. Днес имаме нов сайт, възможност за виртуална разходка, преобразен вътрешен интериор, комфортна среда за пребиваване и за работа, както на читателите и посетителите, които идват само, за да разгледат какво представлява библиотеката, така и, разбира се, на служителите, които работят тук. Важно е, за да вървят нещата в една такава огромна институция с тежка структура, с много отговорни национални задачи, хората, които работят в библиотеката - експертите, да бъдат мотивирани да правят това. Най-напред заложихме на условията за работа и второ, всяка възможност за допълнително стимулиране на служителите беше използвана именно в тази насока. Очакваме още подкрепа през следващата година, когато ще бъде гласуван новият бюджет от 47-мото Народно събрание. Аз разчитам, че ще се реализира решението, което е подписано от министъра на културата в новото браншово споразумение. Вярвам, че това решение ще стане факт и съответно хората, които работят в Националната библиотека, както и в останалите обществени библиотеки в страната, ще имат вече самочувствието на оценени по достойнство хора, предвид тяхната квалификация, умения и експертни познания.
Последните години в Националната библиотека извършихме сериозни ремонтни дейности. Никога не бих могла да забравя момента, в който пропадна покривът в началото на 2017 година, защото беше в изключително тежко състояние. Тогава имаше наранен човек и беше много стряскащо. Ако ние не бяхме хора с ясна мотивация защо сме тук, спокойно можехме да се оттеглим. Наистина беше потресаваща гледка. Но всичко това се оправи и последва нов цялостен ремонт на покрива. Тази година успяхме да финализираме нещо също толкова мащабно - библиотеката е топла, защото изцяло са подменени дограмата, електрическата инсталация, пожаро-известителната система, вътрешните английски дворове също бяха обработени. Библиотеката е с нова визия.
Продължавайки в тази насока, мога да допълня само, че вътрешните пространства - английските дворове, вече се използват по-ефективно. В края на лятото и есента започнахме да провеждаме различни арт събития, които се оказаха много хубави като усещане, като възможности. Това пространство смятам, че трябва да продължи да се развива и изпълва със съдържание.
А обратната връзка от читателите е най-важна за нас. Всички тези изводи, всички тези констатации, които правя, те са резултат на активната ни комуникация с хората, които влизат в библиотеката.
Чувала съм много често в интервюта да казват: "Ние досега бяхме забравили, че вас ви има." Много добре ни познават и ни търсят като експерти, като хора, които могат да дадат мнение, становище, позиция по различни въпроси и извън библиотечната практика.
Също така ние сме желани и търсени партньори за редица проекти. Тук мога да посоча като цифра активното ни международно сътрудничество с 29 национални библиотеки, с които сме подписали меморандуми за сътрудничество. Много скоро очакваме, може би дори в първите дни на новата година, да сключим нови договорни отношения с още 4 държави. Това международно сътрудничество може би косвено ни връща към предишния въпрос, защото то изключително много се активира именно в периода на ограничения, в периода на пандемия. Имаме много добри партньорства и по отношение на международния книгообмен с 94 библиотеки от 35 държави.
- Разкажете повече за дигиталните проекти на Националната библиотека. Какви нови електронни издания планирате за следващата година?
Доц. Красимира Александрова: Темата за дигиталните проекти на НБКМ е една от любимите ми теми, по която говоря с удоволствие, по простата причина, че още в началото на мандата ми - 2016 г . имах едно предизвикателство, от което извлякохме ползи. Винаги, когато има нещо, което създава затруднения и на пръв поглед изглежда проблематично, аз съм на мнение, че щом не става въпрос за човешки живот, решение винаги се намира. И точно така започнахме с електронното издание на тефтерчето на Васил Левски, което се съхранява в трезора на БНБ и разбира се, не е желателно да бъде изнасяно оттам. Предвид крехкото му физическо състояние, предвид факта, че то е изписано на много тънка хартия с молив. Киселинността на хартията е изключително висока и това застрашава в голяма степен неговото физическо съществуване. А нашата цел е именно опазването на книжовното наследство и затова преценихме, че единственият начин тефтерчето на Левски да бъде видяно от повече хора е чрез дигитализиране и представянето му в един модерен, съвременен, удобен за ползване вариант. И тук, разбира се, много ни помогнаха разговорите и срещите с млади хора, които казаха, че искат да има QR код на тефтерчето, за да могат да го разлистят чрез мобилните си телефони. Това се случи, ефектът и отзвукът беше много голям и това ни даде кураж да продължим.
И така нещата се подредиха естествено - на следващата година- 2018 дойде ред на тефтерчето на Христо Ботев. Последното тефтерче, което имаме в библиотеката, е на Г.С. Раковски и то беше обработено и представено в електронен формат през 2019 г. Интересното е, че тези три тефтерчета, национални светини и национално богатство, се разлистват като книга, а резолюцията на изображението е направена така, че е удобна за окото, не натоварва погледа. И при трите тефтерчета сме се придържали към реалната визия при оформянето на кутиите, в които те са поставени, а самите флашки носят оригиналния подпис на Левски, Ботев и Раковски. Направихме ги да бъдат библиофилски, уникални издания от съвременен вид.
През миналата година - 2020 издадохме "Под игото" на Иван Вазов от 1894 г., единственото издание с илюстрации, направихме го като флаш и фототипно издание. Продължихме този проект с "Време разделно" на Антон Дончев", посветено на неговата 90- годишнина. В електронното издание (във флашката) е включен ръкописът на романа "Време разделно", първото му издание от 1964 година, филмът "Време разделно" и разбира се, личен автограф на писателя, на избрана от него снимка.
Тази година подготвихме издание, посветено на 140 години от рождението на Стилиян Чилингиров писател, поддиректор и директор на Библиотеката, като в него включихме 13 първи издания на негови книги за деца и юноши. Направихме също и колекция от афоризми на Чилингиров за Чилингиров.
За следващата година имаме спечелен проект към Национален фонд "Култура", с който ще отбележим 300 годишнината на Паисий Хилендарски. Като говорим за проектите на Библиотеката, тук бих искала да кажа няколко думи за дигитализацията в Националната библиотека. Миналата година по проект "Изграждане и развитие на център за върхови постижения "Наследство бг" беше осигурен нов планетарен скенер, който подпомогна в голяма степен работата ни по дигитализацията на документи от фонда на Библиотеката. Моето категорично мнение за процесите на дигитализация е, че е крайно време държавата да се намеси в регламентиране процеса по дигитализация на национално ниво. Дейността трябва да бъде централизирана, за да се знае кой, къде, в коя библиотека какво дигитализира, с какво качество го прави. Трябва да има методика, която, надявам се, ще се подготви в скоро време, като в нея да залегнат параметрите, с които трябва да се дигитализират документи. За мен това е единствена възможност в държавата да можем да говорим за дигитализация на високо ниво. Не е случайно, че в редица европейски страни, в частност в скандинавските държави, дигитализацията отдавна е приключила. Там се говори за оптимизиране на дигиталните ресурси. Вярвам, че всичко трябва да започне с една дискусия на национално ниво, да се намери адекватно решение, да се предприемат действия и много скоро след това, за не повече от година да влезе нова организация, нови изисквания, нова система, по която да се извършва дигитализацията в нашата държава.
- Работите ли по общи проекти с националните библиотеки на страните от ЕС и в останалия свят?
Доц. Красимира Александрова: Националната библиотека на България е работила и продължава да работи по разработването на проектни предложения с националните библиотеки на страните от Европа и света. Като пример мога да дам следните партньорства:
С Националната библиотека на Исландия - съвместна кандидатура по "Подобрено управление на културното наследство", "Културно наследство, представяно в ревитализирани, реставрирани и реновирани места", Програма "Културно предприемачество, наследство и сътрудничество", Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.
С Националната библиотека на Литва, най-голямата общинска библиотека в северна Литва - съвместно проектно предложение по програма Еразъм + и спечелен проект за обучение на библиотекари, обмен на опит и насърчаване на четенето сред по-младата аудитория.
С Националната библиотека на Румъния, Националната библиотека на Босна и Херцеговина, Националната библиотека на Република Северна Македония, Националната библиотека на Черна Гора - съвместни проектни предложения по програма "Творческа Европа" на ЕС подпрограма "Култура", Проекти за културно сътрудничество в Западните Балкани "Укрепване на културното сътрудничество със и на конкурентоспособността на културните и творческите сектори в Западните Балкани", проект "Националните библиотеки като културни мостове във времето и пространството".
С Националната библиотека на Румъния също имаме съвместно проектно предложение по програма Еразъм + и проект "Бързи и любопитни: защити и бъди защитен в ерата на бързо пътуващото знание", повишаване капацитета на младите хора да развиват творчески проекти във виртуална среда като придобиват познания за защита правата на интелектуалната собственост при създаването, представянето и разпространението на документи и артефакти онлайн.
- Националната библиотека винаги е била и интерактиевно културно пространство - с изложбите и събитията, които приютява. В тази посока какви са бъдещите ви планове?
Доц. Красимира Александрова: Това, което мога да кажа, е че имаме изключително активна комуникация с партньори на национално и международно ниво. Интересът към събитията е огромен, никога не сме страдали и за миг и не сме се замисляли, че можем да останем без публика - това само по себе си е достатъчно показателно. Да, безспорно, в библиотеката е малко трудно да влизат големи групи, ние сме длъжни да се съобразяваме с изискванията на здравното министерство, особено през тази година и това в някаква степен ограничи посетителите, но пък намерихме решение като увеличихме времето за представяне на интересни изложби. И това е възможност в един по-дълъг период от време посетителите да видят това, което ние експонираме.
Що се отнася до външните събития, календарът ни е запълнен. Понякога се случва да се провеждат по две или три събития на ден, което ни натоварва, но от друга страна дава възможност наистина за едно богато присъствие не само в читалните зали, но и в пространствата, които са отредени за изложби и събития. Така се осмисля самото присъствие на Националната библиотека в центъра на столицата, защото тя е не само място за четене, тя е място и за социални контакти. Това е новото, съвременното и модерното разбиране за библиотечно пространство. Всеки може да разгледа, може да прочете, може просто да поседне и да изпие едно кафе и да му бъде приятно, уютно и комфортно и това всъщност е бъдещето на библиотеките.
Изтичащата 2021 година започнахме с честване на проф. Тодор Боров - знаменит българин, който изключително много е допринесъл за развитие на библиотечното дело у нас, а днес в навечерието на рожденната дата на Националната библиотека на България - 143-тата по ред, започна конференция, която е посветена на Тодор Боров и за нас организаторите, вярвам и за участниците в конференцията тя има дълбок смисъл, защото е свързана с нашия дълг към поколенията, които идват след нас. Така продължаваме процеса на културната приемственост, като популяризираме наследството на Тодор Боров. Неговата личност е уникална. Той оставя трайна следа в българската култура и наука като литературен критик, рецензент, изследовател, редактор, като личност, която поставя научните основи на българската библиография. Той регламентира модерното библиотечно образование, като създава Катедрата по библиотекознание в Софийския университет. Наистина, той е личност, която в наше време е малко позабравена. Боров е много популярен сред специалистите, изследователите. Ще разкажа една любопитна случка. Тодор Боров е бил директор на Националната библиотека непосредствено след 9 септември 1944 г. и неговият петгодишен мандат е предизвикателство за духа и физиката му, бих казала, защото точно пред него се разкрива поле за действие, свързано с възстановяване на библиотеката, която след бомбардировките на София в началото на 1944 г. е била напълно разрушена. И още една вметка - този строеж е започнат през 1939 г. Тодор Боров намира сили и енергия да убеди вече новата власт, че е необходимо да се намерят средства и екипи от архитекти и строители, които да започнат отново строителството на библиотеката. И е успял. Но съдбата никога не е благосклонна към работещите и даващите всичко от себе си. Така през пролетта на 1949 г. той е освободен от поста директор, но е освободен, защото е трябвало да се намери една синекурна длъжност за Трайчо Костов. Той заема поста на директор, но времето е било изключително динамично и сложно и когато Трайчо Костов е бил екзекутиран, отново предлагат на Тодор Боров да заеме поста, но той отказва. И това за мен е пример не само за достойно поведение, но и за висок морал. Боров продължава работа в катедрата по "Библиотекознание и книгознание" в Софийския университет до своето пенсиониране. Така че, има за какво да говорим, за кого да го говорим и вярвам, че и с това интервю и с много други разговори, с публикациите, които ние ще предоставим на нашата широка публика и на специалистите, много от тях ще открият нещо лично за себе си, нещо, което ще ги накара да отворят документи свързани с Тодор Боров.
А това, което ние в Националната библиотека направихме през цялата година, свързано с Тодор Боров, е под знака на събития и инициативи, посветени на него - откриване на изложбата "Живот отдаден на знанието", посветена на 120 години от рождението на Тодор Боров, именуването на заседателната зала на втория етаж в библиотеката на името на проф. Т. Боров, възстановяване на надписа към първа читалня на "Български библиографски институт Елин Пелин", за който многократно са правени опити да бъде заличен. Сега надписът е възстановен, защото е част от историята на Националната библиотека и на Българския библиографски институт, съществувал на територията на библиотеката от 1941 до 1964 г. С огромно удоволствие и задоволство подчертавам издаването на труда му "Пътят към книгите", който през последните години беше библиофилска рядкост и който е своеобразен модел на информационното обслужване в библиотеките. През последните две години работим и по дигитализацията на огромния архив на проф. Тодор Боров. До момента са дигитализирани 55 хил. файла, които продължаваме да обработваме и се надявам пред следващите месеци да можем да се похвалим с един готов дигитален масив, който ще бъде изключително благодатен за изследователите на Тодор Боров.
- Появиха се информации, че 8 милиона ръкописа от фондохранилищата на Националната библиотека са застрашени от изчезване заради остарялата материална база. Колко би струвало спасяването им?
Доц. Красимира Александрова: Благодарна съм, че ми поставяте въпроса по този начин. Библиотеката притежава 8.5 милиони документа, не ръкописа. Няма как това да бъдат само ръкописи. Ръкописите, които ние притежаваме, се съхраняват в единственото хранилище с осигурен и гарантиран температурно-влажностен режим. За документите, които се съхраняват в библиотеката, извън ръкописите, също полагаме специални грижи, като се извършва периодична профилактика. Вероятно всички знаят за камерата по системата "Аноксия", която ние ползваме вече четири години. Също така извършваме периодично обработване на фондовете всеки месец, а през август всяка година и профилактика на колекциите.
Разбира се, тази година след ремонта, който направихме, книгохранилищата вече имат нормална температура, защото е подменена дограмата. Осветеността също е съобразно изискванията и тук искам да вметна, че планираме да направим една изложба преди и след ремонтните дейности, защото в много от хранилища прозорците бяха от поликарбонатни плоскости, затворени формално, колкото да не влизат студът и вятърът. Но всичко това вече е коренно променено.
Единственото, което остава към момента, е недостигът на пространство. И това е в приоритетите, които аз към себе си като изискване поставям за следващата година. Два са основните акцента, в които трябва да се фокусира вниманието на ръководството на Библиотеката, което и да е то. На първо място, това е достойното възнаграждение на специалистите, работещи в Националната библиотека и второто е да продължим много целенасочено, започналата преди две години инициатива на Обществения съвет, за осигуряване на втора сграда за Националната библиотека на територията на София. Изключително са ни необходими нови пространства както за хранилища, така и за събития. Спектърът от дейности, които осъществяваме се обогатява непрекъснато. Условията се променят и ние трябва да сме в крак с времето си и отново апелирам за подкрепа от страна на държавата. Това е въпрос на престиж и не случайно всеки от президентите на Америка, когато приключва своя мандат, оставя по една библиотека. Ще спомена и кмета на Москва Лужков, който разделяйки се с позицията си остави една прекрасна библиотека. Същото направи и френският президент преди време, така че примерите са много. Но въпросът не е в това, за мен е важно отношението към книжовното наследство, тази съкровищница, която ние съхраняваме 143 години и поколения хора са вложили труд, енергия, време, отдали живота си на това - този труд трябва да бъде уважаван и от тези, които са в момента и от тези, които предстои да дойдат.
СНИМКА Доц. Красимира Александрова
/АКМ/
news.modal.text