site.btaБългарски професор от университета в Бат ръководи изследване, което може да ускори откриването на животоспасяващи лекарства

EZ 15:03:31 14-01-2022
EH1458EZ.002
Наука - България, Великобритания

Български професор от университета в Бат
ръководи изследване, което може да ускори
откриването на животоспасяващи лекарства


София, 14 януари /Пепа Витанова, БТА/
Нов фотонен ефект в полупроводникови спираловидни частици с наномащабни размери е открит от международен екип от учени, начело с изследователи от университета в Бат, Великобритания, става ясно от публикация в списание Nature Photonics. Ръководител на изследването е българинът Венцислав Вълев, професор по физика в университета в Бат.

Университетът в Бат (https://www.bath.ac.uk/topics/research/) е един от водещите университети в Обединеното кралство както по отношение на научните изследвания, така и по отношение на нашата репутация за отлични постижения в преподаването, ученето и перспективите за дипломиране. Университетът е оценен като златен в рамката за преподаване (TEF), оценката на правителството за качеството на преподаване, което означава, че преподаването там е с най-високо качество в Обединеното Кралство.

Международният екип, ангажиран в научния проект, за първи път изследва нелинейните оптични свойства на полупроводниковите CdTe наноспирали и открива нов фотонен ефект, който може да ускори откриването и разработването на животоспасяващи лекарства. След това екипът ще търси финансиране, за да демонстрира пряката връзка на технологията с разработването на нови фармацевтични продукти.

Научният проект е финансиран от Кралското Общество във Великобритания, Съвета за научни и технологични съоръжения (STFC) и Съвета за инженерни и физически научни изследвания (EPSRC).



В крак с първия закон на роботиката

В своята поредица за роботи, писателят на научна фантастика Айзък Азимов представя бъдеще, в което роботите се превръщат в надеждни спътници на хората. Тези роботи са ръководени от законите на роботиката, първият от които гласи, че "роботът не може да нарани човешко същество или чрез бездействие да позволи на човек да се нарани". Благодарение на новото фотонно откритие, роботите може да получат шанс да предотвратят нараняването на хората по много смислен начин - като значително ускорят разработването на важни лекарства, като например нови антибиотици.

Понастоящем Световната Здравна Организация определя антибиотичната резистентност (нарастващата неефективност на лекарствата, които в момента са на пазара) като една от 10-те най-големи заплахи за човечеството. Освен това глобализацията, съчетана с човешко посегателство в местообитанията на дивата природа, увеличава риска от появата на нови инфекциозни заболявания (като Covid-19).

Общопризнато е, че разходите за откриване и разработване на нови лекарства за тези и други състояния с помощта на днешната технология са неустойчиви. Необходимостта от ускоряване на фармацевтичните изследвания никога не е била по-належаща и ще се възползва много от помощта на изкуствен интелект (AI).

"Въпреки че сме все още далеч от позитронния мозък на роботите измислен от Азимов, нашето последно откритие има потенциала да свърже AI алгоритми, които анализират химически реакции и роботизирани ръце, които приготвят химически смеси - процес, известен като високопроизводителен скрининг (high-throughput screening, HTS)", разказва проф. Венцислав Вълев пред списание Nature Photonics.

Задоволяване на нуждите на роботизираната химия

Високопроизводителният скрининг е експериментален метод, който използва роботи за откриване на нови лекарства. Някои лаборатории вече са го приели, за да анализират огромни библиотеки от молекули. В бъдеще обаче откриването на нови лекарства може да се случи изцяло чрез HTS. Използвайки този метод, роботите едновременно работят с голям брой спринцовки, приготвяйки хиляди химически смеси, които след това се анализират роботизирано. Резултатите се подават обратно на AI алгоритми, които след това определят какви смеси да се приготвят по-нататък и процесът се повтаря, докато бъде открито полезно лекарство.

Аналитичната стъпка е ключова, тъй като без нея роботите не могат да знаят какво са подготвили.

HTS се практикува на микроплатки, които са с размерите на шоколадова таблетка. Всяка микроплатка съдържа кладенчета, в които се изсипват химическите смеси. Колкото повече ямки се намират на микроплатката, толкова повече химикали могат да бъдат анализирани наведнъж. Но въпреки че една съвременна микроплатка може да побере хиляди кладенчета, размерът й не се променя.

"За да отговорят на изискванията на нововъзникващата роботизирана химия, кладенчетата стават наистина малки - твърде малки за съвременните аналитични методи", казва професор Вълев. "Така че са необходими фундаментално нови методи за анализ на бъдещите лекарства.

"В момента повечето нови лекарства, които навлизат на пазара, са хирални (химичната им формула няма огледална симетрия), затова е особено важно да може да се измерва хиралността в малки обеми, под 1 mm3; това е с размерите на куб със страни колкото дебелината на кредитна карта.

Ефектът, открит от изследователите, позволява хиралността да се измерва в обеми, които са 10 000 пъти по-малки от 1 mm3.

"Използвахме много интересен нов материал, разработен от нашите колеги от Мичиганския университет в САЩ, водени от професор Николас Котов", обяснява професор Вълев. "Това е биомиметична структура (т.е. такава, която симулира биологични явления), която химически се сглобява в полупроводникови нано-спирали, подобно на начина, по който протеините се сглобяват.

Изследователите забелязали, че когато осветяват биомиметичните структури с инфрачервени лазерни импулси от едната страна, UV светлината излиза от спиралите от противоположната страна. И в зависимост от това по какъв начин спиралите се усукват, се наблюдава повече или по-малко от UV светлината.

"Това означава, че чрез внимателно измерване на UV светлината можем да установим посоката на усукване (или хиралност) на структурите, които изучаваме", казва професор Вълев. "Нашите резултати отварят път към измерване на хиралността в обеми, потенциално 10 милиона пъти по-малки от 1 mm3. Въпреки че структурите, които измервахме досега, са много по-големи от типичните фармацевтични продукти, ние доказахме, че физическият ефект е реален, така че по принцип приложенията към молекули и особено лекарства вече са само въпрос на технологично развитие. Следващата ни стъпка е да търсим финансиране за това развитие."

Стойността на малките неща

Докторантът Лукас Оноутек, също участващ в изследването, казва: "В нанотехнологиите едно от големите предизвикателства е да можем да видим свойствата на малките неща. В днешно време това е лесно за неподвижни обекти, но все още е трудно за обект, който свободно плува в течност.

"Беше изключително преживяване да намалим обема на изследване толкова успешно - сега фокусираме светлината в пространство, което би било невидимо за очите на повечето хора. И в рамките на този мини-обем можем да определим посоката на усукване на спирали, които са още много по-малки", обяснява докторантът пред списание Nature Photonics.

Снимка: (Кредит: Венцислав Вълев, Килиян Вълев и Лукаш Охнутек)

При осветяване на хирални полупроводникови наночастици с кръгово поляризирана светлина (в червено), третата хармонична светлина на разсейване на Ми (Gustav Mie)се излъчва (в синьо).





/ЕХ/