site.btaФинансовата грамотност е ключът към по-добро благосъстояние, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров

Финансовата грамотност е ключът към по-доброто благосъстояние на много от българските работници, но към настоящия момент българската образователна система не може да даде необходимите знания. Това заяви Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България и заместник-председател на Икономически и социален съвет (ИСС). Димитров участва в дискусия на тема "Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона", която се провежда днес в сградата на Министерски съвет в София. Дискусията, организирана от ИСС, беше открита от премиера Росен Желязков.

При навлизане на пазара на труда у нас се забелязва, че някои хора с по-ниска финансова грамотност развиват зависимости, като хазарната такава. Това се дължи на желанието за бързо забогатяване без човек да си дава сметка каква е истинската стойност на парите, посочи Димитров.

Според него има връзка между хазартната зависимост и тегленето на бързи заеми от хора със слаба финансова грамотност. В тази връзка той посочи, че е крайно време Законът за личния фалит да бъде приет.

Относно присъединяването на България към еврозоната и страховете от ускоряване на инфлацията, Димитров каза, че представляваната от него организация е готова да подпомогне процесите относно борбата срещу евентуална спекула с цените, като прави прегледи на пазарните цени на месечна база.

Той посочи, че еврозоната носи със себе си увеличение на доходите вследствие на инвестиции, като даде пример със страни като Литва, Латвия и Естония, където са били отчетени ръстове в доходите от порядъка на до 80 процента в първите години след присъединяването.

Конкретно за България, според него, увеличението на доходите навярно ще бъде с по-нисък темп, но може да се очаква.

По думите на Димитров финансовата грамотност е в основаната на борбата с дезинформацията. Според него в рамките на информационната кампания трябва да се казват истините докрай, като даде пример с инфлацията при бързооборотните стоки, която е по-висока от средното равнище на увеличение на потребителските цени.

Трябва да го кажем ние, а не да чакаме някой друг да ни го каже, посочи той.

Според Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), която беше модератор на дискусията, финансовата култура е от изключително важно значение още от ранна детска възраст, така че децата като излизат от образователната система да знаят какво е трудов договор, банкова сметка, бърз кредит и прочее.

По думите ѝ, в наши дни хората са залети от всякаква информация, която само до преди 15 години беше много по-трудно да достига до хората. Поради това е необходимо умението да се различава коя финансова информация е действителна и коя не.

Минчева посочи, че се надява разговорът за еврото и целият процес да завърши положително, като в дългосрочен план ще трябва да се положи грижа за развитието на младите, тъй като целта е да бъдем общество, което развива икономика на база знание и добавена стойност.

Минчева даде пример с българската пенсионна система, която функционира на база три осигурителни стълба, посочвайки, че без финансова грамотност е трудно хората да бъдат стимулирани да инвестират парите си във втори и трети стълб, вместо да държат спестяванията си на депозит.

По време на официалното откриване на дискусията участие взе и министърът на образованието Красимир Вълчев.

Българската образователна система е предприела досега стъпки в посока подобряване на финансовата грамотност на учениците, каза Вълчев.

Въпреки това той отчете, че през последните 30 години системата е претърпяла промени, насочили фокуса към изучаването на чужди езици, отколкото наблягане върху математиката.

"Може ли един човек да бъде финансово грамотен без познания по математика", риторично попита Вълчев.

По думите му, за да може една страна да не попадне в т.нар. капан на средните доходи, са необходими достатъчно двигатели на растежа в лицето на хора, способни да извършват сложни дейности, поради което изучаването на математика в училищата трябва да бъде засилено.