site.btaКомисията по икономическа политика и иновации в НС прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за насърчаване на инвестициите

Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание прие на първо четене два Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. В дневния ред на заседанието бяха включени две предложения за изменение на този закон, внесени съответно от Богдан Валериев Богданов (ПП-ДБ) и група народни представители и Александър Койчев Иванов (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.

Законопроектите бяха разглеждани и гласувани едновременно, тъй като текстовете в тях до голяма степен се припокриват, стана известно от думите на председателя на комисията Петър Кънев. След като получиха одобрение от комисията, проектите ще влязат едновременно в пленарна зала за първо обсъждане от депутатите в парламента.

Заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски изказа положително становище на проекта за изменение и допълнение на закона, визирайки основно варианта, внесен от Александър Иванов. По думите му становището на министерството е изцяло положително, тъй като напълно съответства на целите на ведомството за насърчаване на иновациите и растежа, както и на очакванията на бизнеса. Освен това се дава възможност за използване на схеми за подкрепа на инвеститори, налични в Европейския съюз още от 2023 година.

Положително становище относно проекта за изменение и допълнение изказаха и представители на работодателските организации, а именно Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската търговско-промишлена палата.

Промените в Закона за насърчаване на инвестициите целят облекчаване на процедурите и условията за сертифициране и подкрепа на инвеститорите и техните инвестиционни проекти, става известно от мотивите към законопроекта.

Така например се предвижда допълнително съкращаване на сроковете за административно обслужване на инвеститорите - досега, след представяне на сертификат за клас инвестиция, централните и териториалните органи на изпълнителната власт извършваха административно обслужване на инвеститорите в срокове с една трета по-кратки от предвидените в съответните административни актове, а с промените тези срокове се предвижда да се намалят с една втора. Това ще позволи навременно изпълнение на инвестиционния проект и ускорено стартиране на дейността на предприятията и назначаване на нови служители.

Също така се урежда 14-дневен срок за преглед на подадени заявления и съпътстващите ги документи за несъответствия и непълноти от страна на Българската агенция за инвестиции и кметовете на общини. Намалява се изискването за минимално самоучастие на инвеститора със собствен или друг привлечен частен капитал от 40 процента на 25 процента.

Реформира се насърчителната мярка за финансово подпомагане на обучение, като се разширява кръгът на допустимите обучения, а не само за професионална квалификация.

Регламентира се възможостта да се прилагат насърчителни мерки и при изпълнението на общ инвестиционен проект между две или повече юридически лица, а не само по отношение на дъщерни дружества, каквато е действащата уредба.

Предвижда се и изрично позоваване на възможността за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за приоритетни инвестиционни проекти в преработващата промишленост, както и в образование и научни изследвания. Законпроектът предвижда функции на министъра на иновациите и растежа по разработване и приемане на Методология за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за приоритетни проекти в преработващата промишленост при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) N 651/2014. Чрез тези разпоредби и методологията се очаква да се постигне стимулиране на регионалното развитие с фокус върху изоставащите в икономическо отношение области.

В допълнение поставянето на акцент върху приоритетните инвестиционни проекти във високотехнологични, средновисокотехнологични и базирани на знанията сектори ще доведе до създаване на дългосрочна заетост във висококвалифицирани и високоплатени работни места и ще се стимулира специализацията на българската икономика в сектори с висока добавена стойност и със силен потенциал за развитие.

Измененията предвиждат и разграничаване на административните от финансовите насърчителни мерки, както и на самите финансови насърчителни мерки с оглед приложимостта на изискванията на европейските регламенти.