site.btaПовишение на цените на земеделската земя у нас в краткосрочен план не се очаква, според председателя на БАСЗЗ

Сделките за купуване на земеделска земя са намалели значително през последната година. Основни купувачи остават земеделски производители, а цената на земята ще зависи от цените на земеделските култури, както и от разходите на декар. Това посочи председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Евгений Орашъков в рамките на семинар за журналисти на тема "Европейски политики, хидромелиорация и устойчиво земеделие: новите предизвикателства и възможности за България", организиран от БАСЗЗ.

По думите му земеделските производители са се убедили в предимствата да обработват собствена земя и са останали на повечето места основни купувачи, но са много селективни в покупките си. В повечето случаи купуват в землищата, в които работят. При текущата конюнктура повишение на цените на земята в краткосрочен план не се очаква, каза председателят на БАСЗЗ.

Той цитира данни от аграрния доклад за 2024 г., според които площта със селскостопанско значение у нас е 52,1 млн. дка, обработваните земи са 34,7 млн. дка, като необработените земи са 2,1 млн., което е 3,9 процента от площта със селскостопанско значение. Цифрите са константни, с малки промени в последните години. Това показва, че потенциалът на обработваемите земи в България е постигнат и не се очаква да се вкарат нови земи като земеделски, обясни Орашъков.

По отношение на състоянието на пазара на земеделски земи той посочи, че в последните две години са настъпили сериозни промени, като от прогнозируем той се е превърнал в силно фрагментиран и локален пазар за по-голямата част от страната. Спад на покупните цени има до 20 процента, но на различните места положението е различно.

Председателят на БАСЗЗ допълни, че част от корпоративните купувачи са се оттеглили и причините за това са няколко - войната в Украйна, Зелената сделка, цените на пазарите на зърнени и маслени култури от началото на войната. По думите му голямо влияние в България е оказал и климатът, който в последните години се характеризира със засушаване.

По отношение на средната цена на земеделската земя Орашъков уточни, че Националният статистически институт (НСИ) публикува данните за годината през юли на следващата година и тя е на база сделките за предходната година. БАСЗЗ има и свои данни, но при тях извадката от сделките е по-малка. Освен това асоциацията отчита сделките на реална цена, докато в национално представените данни все още има сделки, които се отчитат на данъчна оценка и това изкривява официалната статистика.

По думите на Орашъков е необходимо да се отчита и спецификата на съответните райони.

Той представи данни за 2024 г., като се отразява и тренда в началото на 2025 г. Според тях в Северозападен район (от Видин до Ловеч, включително и Плевен) средната цена е 1750 лева, като сделките са между 1600 и 1900 лева. Най-ниските цени са в южната част на Ловеч и Враца, а най-високи - в северните части на района. В Северен централен район (от Габрово и Велико Търново до Силистра) средната цена е 1800 лева, като цените варират между 1500 и 2000 лева/дка. По-ниски са цените в районите на Севлиево и Габрово, а най-високи са в района на Силистра. Североизточният район (от Търговище до Варна и Добрич) е може би най-разнороден, като най-ниските цени, около 1600 лева, са в част от област Търговище, а най-високи - в област Добрич.

Председателят на БАСЗЗ отбеляза, че където има големи разминавания в цените, обикновено има разминавания в очакванията между купувачите и продавачите, тоест продавачите, следвайки тренда от последните години за увеличаване на цената, очакват по-високи цени, отколкото купувачите предлагат.

Най-ниски са цените в част от Странджа – около 800 лева, но в област Стара Загора достигат в някои случаи и над 1800 лева/дка.

В Южен централен район (от Пазарджик до Хасково) вървят между 800 и 1400 лева на декар, докато за Югозападен район "ни е много трудно да отчетем разумно количество сделки, които да формулират някаква статистика", посочи Орашъков.

Той обясни, че НСИ също публикува данни за средните ренти по региони, където определено се запазва разделението на два основни региона - Северна и Западна България. В Северна България цените масово са между 70 и 80 лева на декар, като в определени региони достигат до 90 лева на декар, а в Южна България цените остават в рамките на 48 - 50 лева на декар. Председателят подчерта, че това са ренти и наемни плащания, които са договаряни през месеците март-април-май миналата година, когато е периодът за сключване на наемите за договор за следващата година. От друга страна, следва да се има предвид, че тази година срокът за подаването на сключените договори е 30 юни, или с един месец по-рано, допълни Орашъков.