Скандий, берилий, галий: Суровини като тези са обект на много заглавия в медиите и заплахи за завземане на територии от Доналд Тръмп, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. Защо тези материали, които едва ли някой може да назове, са толкова важни за световната икономика? И какво прави ЕС, за да осигури доставките им?
Редкоземни елементи и критични суровини: Европейският съюз се нуждае от тях, за да постигне напредък в стратегическите си икономически програми. Въпреки това 27-членният блок е силно зависим от вноса от страни като Китай.
На първо място: За какви материали става дума?
Европейският съюз е определил 34 критични суровини (CRM). От тях 17 са класифицирани като стратегически суровини (SRM). Този списък включва материали като кобалт, мед, волфрам, литий и никел.
Критичните суровини са от голямо значение за икономиката на ЕС. За тях съществува висок риск от прекъсване на доставките: Източниците им са силно концентрирани и липсват добри заместители. "Някои от тези елементи са повече или по-малко незаменими или са на висока цена", казва Джон Сиймън, изследовател във Френския институт за международни отношения (Ifri).
Стратегическите суровини не трябва да се бъркат с редкоземните елементи. Редкоземните елементи са група от 17 химични елемента. Те са предимно метали, а някои от тях дори не са толкова редки. Групата съдържа елементи като церий, европий, ербий и итрий. Всички редкоземни елементи са част от списъка на ЕС с критичини суровини.
"Колкото повече нараства търсенето на тези суровини, толкова повече хора ги търсят и толкова повече намират. Проблемът се крие по-скоро в съотношението между разходите за добив и пазарните цени", казва Сиймън.
Защо ЕС се нуждае от тях?
Още през май 2024 г. влезе в сила Европейският законодателен акт за суровините от критична важност. С него ЕС има за цел да укрепи своята стратегическа икономика чрез увеличаване и разнообразяване на доставките.
В закона се определят някои референтни стойности за вътрешния капацитет по веригата за доставка на стратегически суровини, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.: 10 на сто от годишните нужди на ЕС за добив; 40 на сто за преработка и 25 на сто за рециклиране. Не повече от 65 на сто от годишните нужди на ЕС от всяка стратегическа суровина на всеки съответен етап на преработка трябва да идват от трета страна.
Очаква се търсенето да нарасне рязко през идните години, тъй като критичните суровини и редкоземните елементи са от съществено значение за плановете на ЕС да се откаже от изкопаемите горива. Основни компоненти на зеления преход в ЕС, като например батериите или слънчевите панели се нуждаят от тези суровини. По същия начин те са част и от промишлените вериги за доставки и се използват за функционирането на обикновени продукти като мобилните телефони. Те са необходими и за разработването на стратегически технологии в сектори като отбраната.
Един пример: Комисията очаква търсенето в ЕС на литиеви батерии, които захранват електрически превозни средства и транспортни средства за съхраняване на енергия, да се увеличи 12 пъти до 2030 г. и 21 пъти до 2050 г. в сравнение с настоящите данни.
Очаква се търсенето на редкоземни метали в ЕС, използвани във вятърни турбини и електрически превозни средства, да нарасне пет-шест пъти до 2030 г. и шест-седем пъти до 2050 г.
Комисията планира да подкрепи редица от почти 50 проекта и компании в страните членки, за да постигне целите си за доставка, преработка и рециклиране на редкоземни метали.
Във вторник Европейската комисия публикува списък с 47 "стратегически проекта", които включват откриване на мини за литий и волфрам като част от усилията да се намали прекомерната зависимост от Китай.
Има ли доставки в рамките на блока?
ЕС може да разчита на страните членки само за част от нуждите си от някои критични суровини. Понастоящем в Европа не се добиват редкоземни елементи, въпреки че са известни някои находища.
Португалия например има най-големите запаси от литий в Европа, осмите по големина в света и страната е единственият значителен производител в ЕС. Добивът обаче среща съпротивата на местните общности в Португалия.
Испанската конфедерация на производителите на минерални суровини (Primigea) смята, че Европа спешно и бързо трябва да проведе изчерпателни геоложки проучвания, за да си възвърне автономията, която е загубила поради 40-годишната си зависимост от чужди ресурси. Според конфедерацията Испания е сред страните с най-голям потенциал за добив на ключови суровини.
Тя е вторият по големина производител на мед и манган в ЕС. Под натиска на Брюксел, който иска да укрепи индустриалната си независимост, испанското правителство току-що представи план за ускоряване на проучването на подпочвените слоеве на страната. "Испания разполага с много богати подпочвени слоеве", особено по отношение на "стратегическите минерали", подчерта Естер Бойсереу, геолог в Испанския институт по геология и минно дело (IGME).
Макар че и в този случай добивът среща съпротивата на местното население, което е обезпокоено заради нарушенията и въздействието на тези проекти върху околната среда, особено във връзка с голямото потребление на вода и използването на химикали за извличане на металите, които са под земята.
Съживяването на сектора ще увеличи "риска от инциденти" и ще влоши "социалните и екологичните въздействия, които са неизменна част от добивната дейност", разкритикува наскоро екологичната група "Приятели на Земята", като осъди "липсата на прозрачност" от страна на властите.
Откъде внася суровини ЕС?
Понастоящем ЕС се снабдява с по-голямата част от критичните суровини извън блока. Така например от 2024 г. Турция осигурява 98 на сто от бора за ЕС, а Китай – 100 на сто от доставките на ЕС на тежки редкоземни елементи, като европий, тербий или итрий.
От своя страна Южна Африка отговаря за доставката на 71 на сто от нуждите на ЕС от платинови метали.
Друг важен доставчик е Демократична република Конго: 63 на сто от световните количества кобалт, използвани в батерии и леки сплави с висока якост за отбранителния и космическия сектор, идват от разкъсваната от войни страна.
ЕС се опитва усилено да диверсифицира източниците си, но с променлив успех.
През 2024 г. Комисията подписа меморандум за разбирателство (МР) с Руанда за критични суровини. Надеждата на Брюксел бе да намали зависимостта си от Китай за суровини като литий, калай или злато. Руанда щеше да получи финансиране за развитие на минните си дейности.
От самото начало обаче има противоречия, тъй като руандийските бойци участват в конфликти в богатия на полезни изкопаеми граничен регион в съседна Демократична република Конго. Заради военната ескалация в Северно Киву Европейският парламент призова през февруари за прекратяване на Меморандума за разбирателство.
Белгия интензивно лобира за налагане на санкции на Руанда заради подкрепата ѝ за бунтовническата групировка М23 в Демократична република Конго и прекратяване на действието на Меморандума за разбирателство. Комисията обаче твърди, че спирането би било контрапродуктивно. Междувременно миналата седмица Руанда реши да скъса дипломатическите си отношения с Белгия.
Гренландия и Украйна ли са отговорът?
Ресурсите на Гренландия са във фокуса на желанията на САЩ. Разговорите на президента Доналд Тръмп за завладяване на автономната датска територия предизвикаха тревога в Копенхаген и Брюксел.
Подземните слоеве на Гренландия съдържат литий и графит за батерии и редкоземни елементи. Геоложката служба на Дания и Гренландия (GEUS) оценява редкоземните елементи в Гренландия на 36,1 милиарда тона.
Въпреки големия интерес към минералите и суровините, които се намират в планините и заливите на Гренландия, броят на проектите за добив в подготовка, е доста ограничен, според Якоб Кльове Кайдинг, главен консултант в отдела за картографиране и минерални ресурси на Геоложката служба на Дания и Гренландия.
"Всички компании имат амбиции да разработят мина, но не са много проектите, които са близо до реализация", казва той. Индустрията е само около 1 на сто от икономиката на Гренландия. Гренландия остава почти изцяло неизползвана, а полезните изкопаеми се разглеждат като потенциален трамплин за постигане на независимост - цел, подкрепяна от мнозинството от 57 000-те жители на острова.
В действителност пътят от лиценз за експлоатация до рентабилно производство е дълъг. Административните предизвикателства, трудните арктически условия и ограничената инфраструктура в Гренландия, наред с други неща, затрудняват печеленето на финансови средства от добива на суровини.
Поглеждайки по-на изток, Комисията определи Украйна като "потенциален източник на повече от двадесет критични суровини".
В страната се добиват по-специално три критични минерала: манган, титан и графит, които са от съществено значение за електрическите батерии. На Украйна се падат "20 на сто от предполагаемите световни ресурси от последния минерал", отбелязва френската Служба за геоложки и минни проучвания (BRGM).
Очаква се в подземните слоеве на Украйна да има запаси от няколко милиарда тона редкоземни елементи, но също и други стратегически материали като графит или литий. Голяма част от тези залежи обаче се намират в контролирания от Русия източен регион на страната.
Украйна е близо до подписване на споразумение за минералите със САЩ. "Едно от нещата, които правим, е да подпишем съвсем скоро споразумение по отношение на редкоземните материали с Украйна, която има огромна стойност по отношение на редкоземните материали и ние оценяваме това", заяви Тръмп преди няколко дни. Той оказва натиск върху президента Володимир Зеленски да подпише икономически сделки, с които да компенсира САЩ за подкрепата им в съпротивата срещу руската инвазия в Украйна.
ЕС се опита да влезе в играта с Украйна за минерали още през 2021 г., когато стартира стратегическо партньорство в областта на суровините. Нахлуването на Русия през 2022 г. сложи точка на осъществяването на плановете. След това ЕС не успя да установи взаимна рамка, така че сега блокът закъснява.
В края на февруари Франция също така заяви, че води разговори с Украйна за достъп до нейните минерални богатства, включително за военни цели. Преговорите между Франция и Украйна започнаха през октомври и бяха водени от министерствата на отбраната на двете страни, заяви френският министър на отбраната Себастиан Льокорню.
За разлика от Тръмп, Франция не е търсила от Украйна отплата под формата на минерали за помощта, предоставена в подкрепа на войната на Киев срещу Русия, каза той.
/ИЦ/
news.modal.text
